28.8 C
София
сряда, 29 юни 2022 г.

Наследник на братя Миладинови стана коняр

Никола Миладинов се чувства най-щастлив сред природата, близо до конете.
снимка: фейсбук

„Когато си наследник на будители, осъзнаваш народностната идея и колко важна е културната битка. Още повече, когато живееш в къща с история над 130 години“, казва 44-годишният Никола Миладинов. Писателят, който е приел като лична мисия опазването на семейните ценности, има зад гърба си два романа – „Закуска за корморани“, който пише още като ученик, и „Магьосникът на щастието“, издаден през 2008 г. Третият все още е само ръкопис, който чака своя момент, за да види бял свят.

Никола обаче не е само писател. Всъщност трудно влиза в рамки и етикети. Определя се като човек, който обича свободата. За него тя е най-голямата ценност и на това се опитва да научи и тримата си синове Алек, Ян и Кан. „Зовът за свобода е вид патриотизъм във времена, в които трудно може да се разбере кой е врагът. Да си патриот сега, без да се обречеш на сигурна гибел, е да имаш позиция и да я изразяваш чрез действия. Защото има и престъпно бездействие, което е наказуемо“, споделя Миладинов. Неговият начин за патриотичен призив е отглеждането на коне. Наблизо, край София, Никола стопанисва училище по конна езда, като в момента се грижи за 12 животни.

„Конете са израз да заявиш свободата, да се изразиш чрез изкуство, а изкуството е най-добрият исторически извор“, убеден е Никола. Той се влюбва в благородните животни още като дете, но му коства известно време, преди да сбъдне мечтата си. Завършва 139-то основно училище „Антим I“, след което, в абсолютен дисонанс със свободолюбивия си дух, записва маркетинг в Датския колеж. „Колкото и да е странно, знанията ми помагат много в бизнеса“, казва Миладинов.

Бунтар по природа, Никола опитва интересни начинания в началото на демокрацията. В къщата на братя Миладинови, в която живее като дете, отваря ъндърграунд магазин, в който продава стоки от Индия, грамофонни плочи, книги, а мястото бързо става един от центровете за алтернативна градска култура. По-късно превръща пространството в хостел и отива да живее сред природата – първо в Павел баня, а после в дървена къща в местността Ярема до София.

Преди две години обаче Никола отново се връща в центъра на града, като пътува до конната база само по работа. Освен инструктор по езда Миладинов е сърф, ски и сноуборд учител. Обожава децата и посвещава времето си на тях. Мечтае в къщата на народните будители да отвори съвременно читалище, където да общуват и развиват различни умения ученици на всякакви възрасти. „Представям си го като творческа работилница, в която всеки може да научи нещо полезно от другия“, допълва Никола.Родът Миладинови води началото си от Христо Миладинов, роден в Струга през 1784 г. Той имал 6-има синове – Димитър, Тане, Мате, Апостол, Наум и Константин, и две дъщери – Ана и Кръста. Димитър Миладинов учи в манастира „Св. Наум“, в охридското класно училище и янинската гимназия. На 25 г. става учител в родните места, където започва неговата книжовна и просветителска дейност. Константин Миладинов завършва янинската гимназия, Атинския и Московския университет. Двамата братя учителстват в съседни битолски села и заедно започват своето културно дело. Обикалят села и градове, като събират стотици народни песни и умотворения, за да обрисуват богатата душевност на българския народ. Обявен за царски душманин, на 16 февруари 1861 година Димитър е арестуван и затворен в цариградската тъмница „Мехтерхане“. Същата година излиза епохалният труд на двамата братя „Български народни песни“. След като научава за участта на брат си, Константин заминава за Цариград с идеята да го спаси. Вместо това обаче и той е хвърлен в тъмницата. След година мъчения двамата издъхват от тиф.

Миладиновият род дава много просветители и общественици на българската история. Голяма част от членовете на фамилията са учители, като предават знанията си навред – от родните македонски земи, през Солун до Шумен. Една от племенниците на братя Миладинови – Еленка, пък се омъжва за Ангел войвода, а друга представителка на знаменития род участва в извезването на знамето на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Предишна статияНадал готов за деца
Следваща статия40 дни без Милен Цветков
spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html