16.4 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Георги Йорданов: Тодор Живков не се поддаде на внушения и подкрепи издигането на НДК

Георги Йорданов е сред най-видните български политици пред 10 ноември 1989 година. На 25 май 1978, когато започва строежа на Националния дворец на културата, Йорданов е първи секретар на Софийската организация на БКП. Именно там се заражда идеята за строителството на мащабен културен и конгресен център в София, какъвто има във всяка столица на Европа. Йорданов заедно с тогавашния кмет на столицата Иван Панев стават двигатели на проекта и убеждават Тодор Живков, че НДК е нужен за престижа и духовното развитие на България. Георги Йорданов ръководи работите по проекта до 1980 година, когато е сменен от Григор Стоичков.

 

  • Господин Йорданов, на 25 май се навършиха 42 години от първата копка на строежа на Националния дворец на културата. По това време вие сте първи секретар на градския комитет на БКП и слагате началото на този мащабен проект.
  • Да, идеята за построяването на НДК като културен център беше изцяло на градското ръководство на София – аз, като първи секретар на партията в града, и кметът Иван Панев. Не е вярно, че Съветският съюз е предложил създаването на НДК. Руснаците нямат нищо общо с това. Длъжни сме да го кажем, защото истината се изкривява. Обидно е за столичани, които дадоха от своите пари за строежа на комплекса, да четат такива неща. Повечето участници в този проект са живи и здрави – архитекти, инженери, строители. На 25 май в 6 часа сутринта направихме първата копка. Ясно си давахме сметка какво започваме, каква отговорност поемаме пред обществото.
  • Отричате, че Людмила Живкова е видяла в НДК начин да се противопостави на Москва, но има нейни цитати, включително и в предаване на БНТ точно по този повод.
Людмила Живкова

 

  • Този цитат не е неин, убеден съм. Първо, тя не би говорила неистини. Отделно, тя не беше много свързана със строителството на Двореца. Само на няколко пъти посети ателието на художника Христо Стефанов, който изработи стенописа в НДК с нейния образ. Тя присъства и на приемането на паметника „1300 години България“ на скулптора Валентин Старчев.
  • Какво беше отношението на Тодор Живков към Националния дворец на културата? Според различни сведения той е бил против неговото построяване или поне е искал отлагането му.
  • Това не е съвсем вярно. Тодор Живков подкрепи строителството, но се подведе по внушенията на някои свои приближени, че ще струва много скъпо, и затова искаше да се отложи. Цената на НДК, включително и допълнителните строителни работи – подземните етажи, линиите на метрото, паркът около него, беше 100 милиона лева. Нашата задача, като ръководители на проекта, беше в никакъв случай да не надхвърляме тази сума. В края на 1980 година у Тодор Живков се формира мнението, че трябва да се отложи строежът. Аз обаче го заведох да види докъде са стигнали строителните работи, почти всичко беше готово. Тогава той даде съгласие работата да продължи и да се открие в срок.
  • Твърди се, че цената на НДК е стигнала космическите за времето си 270 милиона лева и това едва ли не е заплашвало с фалит цялата държава?
  • Нищо подобно няма. Само ще ви кажа, че по това време България имаше активи за над 170 милиарда лева по оценки на западни банки и експерти. Няма как един строеж за 100 милиона лева да фалира държавата. Да, бяха необходими допълнителни средства, но те бяха набрани чрез вноски от гражданите на София – 62 милиона лева. Обидно е да се смята, че заради това България е щяла да рухне. Искам да опровергая и друга неистина, която се разпространява за НДК. Че било спряно жилищното строителство в страната по време градежа на Двореца на културата. Цифрите за този период говорят ясно. До 1978 година в България са се строили по 12 000 жилища на година. След това тази цифра достига до 17 000. Точно в годините между 78-а и 81-ва в България има рязък скок на строителството на жилища. Тогава се изградиха множество жилища в комплекс „Младост“ в София например.
  • В годините след 10 ноември голяма дискусия предизвика монументът „1300 години България“, както и съдбата на мемориала на Първи и Шести пехотен полк. Първият беше премахнат, а вторият така и не е възстановен. Какво е вашето мнение?
  • С унищожаването на „1300 години България“, една прекрасна творба на Валентин Старчев, страната и обществото се лишиха от символ на българския дух, история и слава. Абсолютно не е вярно, че той е получил пари за 20 апартамента за неговото изработване. Само ще ви кажа, че е взел по-малко, отколкото струваше разрушаването на паметника. И затова си има документи. Що се отнася до мемориала на загиналите от Първи и Шести полк, част от него беше разрушена при бомбардировките над София. Аз съм за това той да бъде възстановен, като има и готов проект на Атанас Агура. Именно той е архитект и на пространството около НДК. Задължително трябва да има място за поклонение пред жертвите на войните, независимо в кое време са били те.
  • Какво е за вас Националният дворец на културата?
  • НДК е блестящ пример за синтез между културата и градската среда. Там има творби от най-известните български творци и те трябва да бъдат запазени за бъдещите поколения. През 80-те години ЮНЕСКО на два пъти обяви Двореца за най-добрия в света конгресен и културен център. Сега сигурно е на последно място. Преди 10 години управляващите промениха статута на НДК в публично-частна собственост и така дават възможност за неговата приватизация. Това би било голяма грешка, ако се направи. Задължително е НДК отново да стане изцяло държавен и да бъде съхранен от посегателството на частни и бизнес интереси.
spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html