15.3 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Китодар Тодоров: С вируса ще свикнем, както свикнахме с интернет

Китодар Тодоров е единственият актьор в света, който открито заявява, че се страхува от публика и затова никога не е играл в театър. Роден е на 15 септември 1974 г. Завършва НАТФИЗ, но става известен с изявите си на телевизионния екран и в киното. Печели публиката с неподражаем стил и като всеки голям комик винаги казва всичко сериозно. Въпреки че не обича състезанията, понякога приема покани да е жури във виц дуели, организирани на сцените на столични клубове. Преди няколко години направи свой канал в youtube – „Петък точно в пет“, в който с присъщото си чувство за хумор изследва типични български характеристики. Актьорът трупа популярност и чрез профилите си във Фейсбук. Ако в момента го попитате какво работи, той рационално ще отсъди, че работа означава храна на масата и в този смисъл е правилно да се определи като стриймър – известен човек, който пуска на живо как играе с някого и си говори. Например Ицо Хазарта или Гери Турийска, с която си партнират и в „Пощенска кутия за приказки“. Китодар живее в собствен свят и няма нужда да знае какво е глутен или какви са ползите от сока от бъз.

 

Господин Тодоров, как ви се отрази извънредното положение?

– Това беше първата ми пролет без настинка – невероятно постижение! Явно подсъзнателно се настроих да не се разболявам. Понаспах се. Освен това София стана като отпреди 30 години – въздухът се прочисти, с кола можеш да стигнеш за 5-10 минути къде ли не. За мен чисто визуално това беше много интересно! Кризата е хубаво нещо. Идва от гръцкото „крисис“ и означава „нестабилност“, но китайската дума и символ за „криза“ едновременно е „опасност“ и „възможност“. Плюсът е, че се отделихме от света. Това беше хубав период за самооценка и ако всеки си е казал: „За какво са ми всичките тези неща, за какво са ми барове, казина…“, ако сме били критични към себе си и към света, е супер. Кризата е отсъждане на доброто от лошото, ново начало, ти избираш посоката. Изборът е единственото, което ни принадлежи. Всеки миг можем да изберем спасението или гибелта си. Това е наш избор, не на системата, която, колкото и да се опитва да одържави този избор, това не е възможно. Мисленето и вземането на решения е хубаво нещо по отношение на самоотсъждането, не на съденето на другите, това не е градивно. Аз съм оптимист, защото се появява критична маса от мислещи хора. Все повече хора мислят какво да направят за кооперацията, в която живеят, а не само за апартамента си. Тази критична маса сега е тесен кръг, но ще става все по-широк и така един ден ще имаме общество.

Одобрявате ли мерките, които Щабът въведе?

– Да. Това е санкция, която имаше смисъл. Мерките бяха с единствената цел да се запази животът на всяка цена. Бяха навременни и може би затова минахме по-леко. Аз нямам приятел или близък, засегнат от вируса. Освен брат ми, който живее в Белгия. Той влезе в статистиката за COVID-19, но не защото се е заразил, а защото имал главоболие. Звъннал на лекаря си да му се оплаче и така разбрал, че ще го запишат като болен от вируса. Което е изумително. Ето как брат ми си остана вкъщи по принуда. Но всъщност има и още нещо – голяма част от хората останаха вкъщи, защото искаха да опазят близките си. Страхът за другия е много хубав. Интересни неща се случиха – всъщност изолацията е спасение от смъртта. Ние разбрахме, че не сме безсмъртни. Последните 20-30 години свикнахме с идеята за дълголетието, всичко беше рекламирано по-този начин – как да живеем по-дълго. Няма друг принцип на измерване на щастието освен човешкия живот. Тъжно е, но тази тенденция не е нова. Сега просто изживява пик. И когато дойде вирусът, се паникьосахме. Паниката е осъзнаването, че безсмъртието не е възможно. Трябва да осмислим паниката като нещо нормално и да я приемем така, както приемаме, че тялото се руши, когато ни падне зъб.

Страхувате ли се от смъртта?

– Аз имам страх от смъртта. От друга страна обаче, да станеш на 80 и да не можеш да се движиш и да си с подлога, също не е готино. Винаги е имало страхове, сега просто се добави още един. Предишните страхове бяха свързани с тероризма, после дойдоха бежанците. Светът постоянно се страхува от нещо и постоянно се променя. Големият проблем е, че врагът е невидим и никъде не си сигурен, че животът ти няма да се промени тотално. Но ако нямаш телевизор и умен телефон, а в същото време имаш да копаеш и да сееш, защото трябва да се нахраниш, страхът просто няма достъп до теб. Все пак си мисля, че който както и да го преживява, в един момент ще трябва да свикнем с това, както свикнахме с всяка друга промяна – индустриализацията, телефона, интернета. Ами порното? Помня как от табу рязко минахме на другата крайност – навсякъде имаше порно вестници, списания, VHS-и. И свикнахме. Като се замислим, ние непрекъснато участваме в големи промени.

Мислите ли, че светът ще се промени тотално ще ходим в колона по един, ще спазваме дистанция, ще носим маски, ще резервираме място на плажа чрез мобилно приложение, ще спрем спонтанно да се прегръщаме нещо, което е закодирано в нашето ДНК…

– Това с мерките ще е временно. Ние ще продължаваме да се прегръщаме и целуваме. Поне тук, на Балканите. Както и другите южни народи. Древните общества ще го преодолеят бързо. Сега виждам хора, които се връщат към старите си навици. Този порив да се общува е нещо похвално. Светът няма да се промени тотално. COVID-19 само ще подпомогне промени и ще ускори тенденции, започнали отпреди това. Например в САЩ самоизолацията не е от днес. Те дори изчислиха, че личното пространство е 60 см. Сега стана 1,83 м. Ако погледнем към изкуството – и преди имаше дефицит на авторско кино, всичко беше тотално комерсиализирано. Това ще продължи.

– В един момент коронавирусът беше единствената новина в целия свят. Информационният поток, пълен със смърт, притесни ли ви?

– Аз от години не гледам телевизия, чат-пат гледам Фейсбук. Но смъртта не е новина от сега. Още преди 15-20 години имаше сайтове смъртометър. Единият отброяваше колко души в света умират в момента, а другият предлагаше да ти изчисли кога ще умреш. Сега просто смъртта стана единственият страх. Което показа, че няма морални стойности. Ако парите и животът са единствените ни ценности, нещата са много зле. А темата се вкара във всичко не заради самия вирус, а заради реакциите на хората.

Разделиха се на бунтовници и изолационисти, както в началото на демокрацията се деляха на седесари и бесепари.

– Отдавна не бях виждал такова нещо. Вирусът се политизира. А когато нещо се политизира, това неминуемо води до разделяне на хората. Разумът изчезва, първичните възприятия се отключват, всичко е или „черно“, или „бяло“. И това е голям проблем.

– Тоест „Аз съм прав, а другите не са“?

– Да, точно така. Това мислене е следствие от гордостта. И интернет засили това усещане. Идеята, че можеш да напишеш свободно някъде нещо, накара много хора да си мислят, че тяхното мнение е единственото вярно и – край! – друго не съществува. Така всеки става съдник. Което отново е следствие от гордостта. А и сега можеш да докажеш всичко, каквото си искаш. Просто вземаш тези факти, които вече отговарят на нагласата ти, и изведнъж тя се превръща в теза. Баща ми навремето е учил в Американски колеж в Етиопия. Разказвал ми е как по някакъв предмет учителят им давал задача един да защитава една теза, а друг ученик – противоположната. Същото е и сега. Ето това е, което си мисля, че сме изгубили – да приемеш друга гледна точка, без непременно тя да е грешна. И това пак е заради гордостта! Преди също я имаше, но сега се изостри.

Неотдавна писателят Георги Господинов разви тезата, че думите и вирусите са много по-близки, отколкото ни се струва. Обидиш някого и думите влизат в тялото, разяждат душата. Човек се чувства „оплют“. Така се пренася заразата и се раждат пандемиите. Съгласен ли сте?

– Да, вирусът и думите имат една природа. Ние познаваме оплюването от едни други епохи и в други режими. При комунизма и при монархиите в миналото определящо за живота е това, което заповяда върховната управляваща институция. Каквото каже Кралят Слънце и това е! В ония години е било много лесно да докажеш, че някой върви срещу режима. Изцяло на личен мотив.

– Сега имаме нов инструмент за оплюване социалните мрежи.

– Интернет създава илюзията за овластяване на личното мнение. Това, че всеки може да каже каквото си иска и да посочи с пръст инакомислещия, не е хубаво. Не че е било хубаво оплюването по време на комунизма, но и сегашното не е. Затова си мисля, че цензура под някаква форма не е лошо нещо.

– Според Иван Кръстев ние имаме памет за войни и революции, но не и за епидемии. Ще успеем ли да забравим и тази?

– Е, все пак имаме памет за чумата, за холерата, за Испанския грип. Но мисля, че нашата памет е кратковременна. От нас зависи колко бързо ще забравим лошото. През 1986 щях да умра от перитонит, но не помня страха. Помня… симпатичните неща. Човешката психика има способността да замества травмите с нещо хубаво. Иначе ако всяко лошо нещо се запечатва трайно, трябва да спрем да живеем. Как ще живееш, е въпрос на личен избор. Не можем да страдаме всяка промяна. Посоката зависи от нас. Ако си с Бог, не бива да те е страх как се променя светът, защото никой не може да ти отнеме твоя личен морал! По-малко гордост, повече смирение! Гордостта ражда усещането, че можеш да промениш света така, както ти го разбираш, а това води до катаклизъм. До революции.

– Лошо нещо ли са революциите?

– Няма как да знаем, защото няма как да проверим. Ако имаше начин при всяка революция светът да продължи да съществува в две паралелни вселени – в едната се случва революция, а в другата нещата остават постарому – тогава щяхме да имаме категоричен отговор на този въпрос. Всичко друго е интерпретация. Но е факт, че революциите тръгват от говоренето. Когато в един момент някой друг, който не мисли като властта, реши да каже: „Ето ново начало! Така трябва да е!“. При всички положения обаче всяка власт намира начин да вземе своята дан. Държавата е мафиотска структура. Принципът е един същ – каквото и да направиш, плащаш нещо. Какво е мафията? Имаш бизнес, идва мафията при теб и казва, че те пази. От някого. Като даваш процент от печалбата, получаваш защита. Какво е държавата? Като плащаш данъци, получаваш защита. Под формата на грижа за обществения ред, здравето и т.н. Този договор е сключен преди хилядолетия между Царя и народа. Сега се усъвършенства.

Като човек, който винаги се е вълнувал от мрака и хумора, как мислите в какви отношения са те сега?

– Хуморът винаги е бил средство за бягство. Заедно с агресията той компенсира тъгата и страха. Смехът е компенсаторният механизъм, който те отделя от страданието. Не знам дали това е правилният начин, но е начин.

– Казвали сте, че ви е интересен процесът на монтажа. Ако си представим, че участваме във филм, а вие сте режисьорът, какво бихте пренаредили, какво бихте изрязали и изхвърлили?

– Нищо, абсолютно нищо. Това са вечните теми в изкуството – емоциите на хората. Затова не бих се лишил нито от сепаратистите, нито от изолационистите, нито от умерените. Това, което се случва, не е заради вируса. Ако не беше той, щеше да е нещо друго.

– Вашата формула за живот?

Без страх от болест, бедност и старост. Това мислене е кофти.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html