– Как сте?
– Вече по-добре. Прибрах се в Белград. Изкарах малко тежко карантината. Бях в Златибор (най-известния сръбски курорт, на 200 км от Белгард – б.р.) с приятели и мислех, че мога да съм активен, но се оказа, че трябваше да бъда затворен в една къща 28 дни. Аз не мога да стоя на едно място и ми беше много трудно да свикна с мисълта, че не мога никъде да излизам. В един момент много се страхувах, защото съм от рисковата група. Постепенно обаче почнах да се отпускам и сега вече не живея чак в такова напрежение.
– Неотдавна френският писател Паскал Брюкнер коментира ситуацията по следния начин: „Всичко прекрасно се оказва заразно, всичко банално се оказва прекрасно“. Съгласен ли сте с него? Изобщо как ще продължи животът ни?
– Напълно съм съгласен. Носим маски, стоим на разстояние 2 метра един от друг… Нищо няма да е същото! Трудно е да свикна с тая мисъл!
– Представяте ли си живот, в който няма да се прегръщаме и целуваме с приятелите си?
– Не искам да си го представя. Ние живеем на Балканите, свикнали сме да се прегръщаме и целуваме. Животът ни ще се промени.
– Какво ще се случи с футбола?
– Ще видим какво ще стане. Нямам търпение да почнат първенствата. Казват, че няма да има публика. Футбол без фенове не е футбол! Футболът е за феновете! Не искам да повярвам, че стадионите ще са празни, без публика! Аз трудно бих живял без фенове и без футбол! Още повече, че никой не знае какво ще се случи с тоя вирус. Казват, че септември и октомври ще се върне със сигурност.
– Вие сте преживял войната в Югославия, чувал сте бомбите как падат, виждал сте разрушения… Прилича ли ти тая пандемия на Трета световна война, но без нито един изстрелян куршум?
– Знаете ли, когато в Югославия имаше война, ние всъщност живеехме нормално. Съобщаваха къде и кога ще има бомбардировки и ние просто не ходихме на тези места. Докато сега не знаеш къде да ходиш и къде – не. Този вирус е подмолен. Изглежда лек, но всъщност е тежък.
– Вярно ли е, че борите коронавируса с ракия?
– Хаха, да. От нерви пия по 3 ракии на ден.
– На 15 май имахте рожден ден, тежат ли годините?
– Станах на 72 години, но не се чувствам стар. Имам повече енергия от по-младите от мен. Мога да работя поне още две години, така го усещам. Аз се чувствам жив, когато работя.
– Обиколил сте много държави и континенти, къде се чувствате най-щастлив?
– България някак ми е на сърце. Чувствам я като втора родина, защото и сърби, и българи имаме един и същ манталитет, същият народ сме. Аз и сега работя за България, на разположение съм на Гриша Ганчев като консултант. Имам много приятели и нямам търпение отново да ги видя.
– Следите ли какво се случва с „Левски“?
– „Левски“ ми е на сърце. Това, което се случва, е много жалко. Не трябва такъв клуб да има такива проблеми. Това е голямо име. Правителството трябва да намери решение. Надявам се Бойко Борисов да намери човек, който да оправи „Левски“, защото не може този клуб да спре да съществува. Или който и да е друг голям клуб. Все едно да няма „Цървена звезда“ или „Партизан“. Павел Колев е много способен и съм сигурен, че прави всичко, което е по силите му.
– За какво мечтаете?
– Да си отиде тоя вирус.
