16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Митхад паша превръща Русе в столица на разврата в края на XIX в.

Когато през 1864 г. за управник на Дунавския вилает е назначен Ахмед Шефик Митхад паша, никой не знае какво да очаква от него. Той обаче записва името си в историята на България като един от най-успешните държавници, а Русе дължи именно на него разцвета си в края на XIX век.

Митхад паша поема управлението след административната реформа, която Османската империя извършва по негова инициатива. По силата на новото деление земите в цяла Северна и Западна България от Варна и Тулча до Видин и Ниш, включително и София, са обединени в т.нар. Дунавски вилает (Туна вилаети) с 65 каази и 1500 общини, с главен център Русе. Площта на вилаета била 86 хил. кв. км. – малко по-малко от днешна България, а населението било 3,7 млн. население. За своята 6-годишна служба Митхад паша извършва невиждани дотогава реформи, на които всички съвременни държавници, които се хвалят с постиженията си, могат само да му завиждат. Управлява територия с площ 86 хил.кв

Когато поема властта, той кани пред конака всички русенци, за да им се представи и да сподели плановете си. По време на неговото управление са построени 3000 км шосета, 1400 моста, като най-знаковият е мостът на Колю Фичето край Бяла. Администраторът формира градски и селски общини, полага грижи за развитието на търговията и занаятите, а градът буквално разцъфва пред очите на русенци. Развива културно-просветна дейност, като за целта доставя печатница, която освен книги и учебници печата и правителствения вестник „Дунав“. Валията прави и социална реформа, защото в печатницата работят 15 българи, 10 турци, 2 чужденци и 2 арестанти, които полагат обществено-полезен труд.

Нищо обаче нямаше да е възможно, ако още в началото новият валия не беше стабилизирал финансите. Благодарение на данъчната реформа, която извършва, се събират средства за модернизиране на града. Изгражда се водоснабдяване и модерна улична мрежа, улиците са застлани с калдъръм, оформят се тротоари с плочки, въвежда се именуване и номерация на улиците и особено на тези, които водят към пристанището и жп гарата. Списъкът със заслуги на Митхад паша продължава с оформянето на паркове и зелени площи, строеж на две болници с аптеки към тях, поща, старопиталище, затвор, показен чифлик край Русе, известен в наши дни като Образцов чифлик. Салханите и табаханите – касапниците и работилниците за щавене на кожи – били преместени вън от града. Валията основава първата на балканския полуостров земеделска каса, както и първото в Русе акционерно дружество, което носи името Коларо-железарско. През 1875 г. в Русчук бил открит клон на Банк отоман. През 1867 г. във вилаета вече имало 48 телеграфни станции. Във вилаетския град функционирал апелативен съд. Създадено било съобщително дружество на колата ,, Шаркет арабасъ ‘’ за направа на каруци на файтони и за превоз на пътници и багаж. То разполагало с 420 коня, 165 коли и 38 шейни.

Истинска революция настъпва в учебното дело, защото по време на управлението на амбициозния администратор за първи път за преподавател е назначена жена. За ония години това е било сензационно събитие.

Митхад паша остава в историята и с още едно велико дело – построяването на първата у нас жп линия Русе-Варна. За да стимулира местната иконовика, валията нарежда всички чиновници да носят само дрехи от местен шаяк. Заради невижданието до този момент подобрения управникът си спечелва прозвището Гяур паша. Никола Обретенов с основание отбелязва: „С идването на Митхад паша за валия в Русе настъпиха големи промени в живота на българите, които до тогава бяха в много окаяно положение. Поемането на властта от него веднага се почувства и от турците и от българите. Той беше високо посветен човек, със силна воля и голям такт.”

Като всеки велик държавник обаче и Митхад паша има за какво да бъде упрекван. Малко известен факт е, че русенският валия бил по тънката част и открито насърчавал проституцията, като открил първите публични домове в България. В столица на разврата се превръща столицата на вилаета – Русе. „За да се разврати по възможност нашата младеж, Мидхат паша отваряше нарочно хотели по нашите градове и паланки, особено покрай река Дунав, с разните келнерици, арфянки и шумадли“, пише ломчанинът Петър Берковски. Тези хотели служат повече за еротични удоволствия, отколкото за подслон на пътници, пояснява той. „На турските младежи беше строго запретено да посещават тия отомански хотели, които служат за разсадници на криворазбраната цивилизация и на разврата. Тая реформаторска привилегия за свободното посещение на тия турски „културни“ заведения се простираше само върху покорната рая.“ Публичните домове, разположени основно по крайбрежните улици, били обозначени с червени фенери, срещу което през февруари 1867 г. местни интелектуалци се вдигат на протест. Разбира се, Митхад паша и този път постъпил разумно – не обърнал никакво внимание на недоволните, а намерил начин как да обложи с данък къщите на удоволствията, за да пълни хазната.

По подобие на Кемал Ататюрк, чиято голяма любов е българка, в плен на красотата на родните хубавици пада и Митхад паша. В Русе той открива любовта на живота си – това е Екатерина Калиш, съпруга на пруския консул. В града дамата с неземна красота била известна като Калиопа. 42-годишният валия се влюбва до полуда в госпожата с име на древногръцка муза. Двамата се срещат тайно в една от най-впечатляващите къщи на крайбрежната улица, собственост на управника. Той намира много оригинален начин да я подари на любовницата си – жест, с който показва, че времената може и да се променят, но нравите човешки – не. В ония времена все пак спазвали някакво приличие и такива подаръци не могат да минат без повод.

Не може да се отрече, че Митхад паша е притежавал завидна креативност, защото измисля твърде оригинален начин. Организира ново развлечение за първите градски дами – стрелба по гълъби. Обявява, че онази, която се отличи с най-точен мерник, ще стане стопанка на импозантния двуетажен дом.

В уречения ден се събрали обзети от възторг госпожи, всички до една въоръжени. Победител станала – при това никак случайно – именно Калиопа. Тя не подозира, че патроните на съперничките й са подменени с халосни, а скрит наблизо стрелец имал заповед да улучва гълъбите вместо нея. Къщата, която днес е превърната в етнографски музей, не носи щастие на собственичката си. Когато Митхад паша е извикан по спешност в Цариград, неговият наследник решава заедно с поста да наследи и любовницата. При неясни обстоятелства един ден Калиопа е открита удушена, а извършителят остава неизвестен.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html