28.8 C
София
сряда, 29 юни 2022 г.

София Маринкова: Драго Симеонов е човекът, когото търсех

Drago Simeonov i Sofia
Журналистът Драго Симеонов и София са заедно от пет години

София Маринкова е сред младите лица на българския театър и телевизия. Завършва НАТФИЗ през 2016 година в класа на Стефан Данаилов. Още докато е във втори курс, изгрява на малкия екран в сериала „Женени с деца в България“. След като завършва академията, постъпва в Театър „София“, където играе и до днес. Има син от колегата си Христо Терзиев. През есента Маринкова участваше в сериала „Пътят на честта“, а в момента се изявява в „All Inclusive“.

 

– София, гледаме ви всеки петък като Елена в „All Inclusive“, а през есента бяхте Жаки от „Пътят на честта“. Коя от двете героини е по-близка до вас?

– Харесвам и двете си героини, защото ми позволяват да покажа различни актьорски отигравания. Елена и Жаки са както много различни като характер, така и различни от мен самата, така че не бих се съюзила с някоя срещу другата. За един актьор е прекрасно да влиза в коренно различни образи, да търси предизвикателства в различни жанрове.

  • – Елена позволява на майка си да й влияе понякога повече от необходимото. Вие допускали ли сте родителите ви да налагат своето мнение?

-Сигурно изглежда така, сякаш Елена позволява на майка си да й влияе, но някъде дълбоко в себе си тя самата знае какво иска и какво я прави щастлива. Но пък начинът, по който е възпитана, и уважението към нейната майка я карат да се съобразява с мнението на Евдокия по различни житейски въпроси. Моята героиня е повече от сигурна в любовта си към Пламен и не позволява на никого да влияе точно на чувствата й. По-скоро тъщата май успява да налага мнението си на Пламен, ако питате мен. Иначе моите родители са много готини хора и винаги се радвам, ако искат да ми влияят, защото съм сигурна, че е за добро. Но по-често ме оставят сама да се оправям. Което май също е за добро.

All Inclusive
Сериалът „All inclusive“ успя да привлече вниманието на зрителите

– А как се справяте самата вие в тези времена на криза?

– В момента Театър „София“ е затворен, но ние сме актьори на трудов договор. Така че аз съм в платен отпуск и ежедневието ми минава не особено артистично. Не мисля, че в тези времена актьорите живеят по-различно от останалите хора. Сцената на всички сега е Фейсбук. Но и там публиката е по-малко от изпълнителите.

Винаги сте много усмихната и позитивна. Какво може да ви натъжи?

– Натъжавам се от неща, които не подлежат на промяна, а са твърде неприятни за свикване.

Ученичка сте на Стефан Данаилов, кои са най-важните уроци, които научихте от него?

– Аз съм част от последния завършил клас на Мастера. За нас, както и за всички други, той беше митична фигура и ние много се впечатлявахме от него и го обичахме. Не знам дали му е било до нашето крякане. Никога не ни е давал лош съвет, но и не беше човек, който да наставлява не особено зрели хлапаци. Оставяше ни да се оправяме сами, което е дори по-ценно от това непрекъснато да ни проверява как я караме. Това негово присъствие от висотата на опита му за мен беше достатъчно.

Как се насочихте към актьорската професия?

– В семейството ми няма актьори, но има учители. Всъщност учителят също е призван да има аудитория, с която да общува, но отговорността му е по-голяма от тази на актьора. Уви, славата – по-малка. След завършване на училище бях твърде нетърпелива и суетна, за да бъда учителка, затова реших да стана актриса. Но сега си мисля, че истинското ми призвание е да бъда с деца. Не знам възможно ли е да бъда едновременно детска актриса и учителка. Мисля си, че би било красиво. Харесвам учителската професия. Героинята ми Елена в „All Inclusive” също е учителка и много си обича работата.

 

С Веселин Плачков бяха двойка в „Пътят на честта“

– Какво детство имахте?

– Както споменах, родена съм в семейство на учители. Винаги съм изпитвала както нежността, така и дисциплината им. Май бях по-скоро любопитно хлапе и често водехме сериозни разговори вкъщи заради нещо, което не съм смятала за сериозно. Много обичах да се разхождам и да наблюдавам хората. Понякога съм пропускала часове в училище, но не от бунт, не съм била ядосана и гневна, а за развлечение. Не обичах да ми е скучно. Постепенно разбрах, че скучни са само тези неща, които сам решиш, че са скучни. И пораснах.

– Имате ли някакви увлечения извън работата?

– Събирам камъчета с интересни форми и заедно със сина ми рисуваме върху тях. Понякога задачите, които ми дава той, са доста сложни и това си става едно истински екстремно изживяване. Иначе идеята да скоча с бънджи ми харесва повече от самото отиване да скоча.

Много млада ставате майка. Имахте ли колебания тогава?

– Вече май не съм толкова млада и ми е странно, когато се оценявам със задна дата. Не искам нито да се упреквам, нито да се поощрявам. Била съм друг човек и така съм усетила живота. Мисля, че е било правилно, ценно и красиво. Нямах колебания, но ако някое младо момиче има, бих го разбрала. И бих му казала, че няма нищо страшно, каквото и да й разправят.

– Верни ли са писанията, че след раздялата с Христо Терзиев, бащата на сина ви, сте изпаднали в дълбока депресия?

– Всичко, което се нарича „писание“, има художествен елемент, да не кажа фантасмагоричен. Ако някой държи да ни вижда като драматични актьори и в живота, свободен е да го направи. Но ние сме съвсем нормални хора, поддържаме чудесни отношения и комуникация. Двама млади влюбени имат дете, после се разделят – не е необичайна история. Освен ако не се намеси някаква уж дълбока депресия. Уви, този сценарий е с твърде разюздано въображение. Пак казвам – ако на някого му харесва да ме вижда така, негова работа. Почти нямам контрол над човешките фантазии.

От няколко години имате връзка с журналиста Драго Симеонов. Можете ли да кажете, че сте намерили своя човек?

– От пет години сме заедно. Намерила съм човека си, както и той е намерил своя. Желанието ми е да не се изгубим, каквото и да става.

– Замисляли ли сте се за второ дете?

– Да, постоянно. Дори и още преди първото. Аз много обичам децата и искам да имам много.

– Кой е най-трудният период в живота ви?

– Този сега. Понеже целият ми живот е под карантина.

– А някога мислили ли сте да емигрирате от България?

– Не, никога не съм обмисляла да емигрирам. Очевидно се видя, че няма и смисъл. Едни и същи заплахи ни дебнат навсякъде. А спасението може да бъде красиво и да се намира тук.

 

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html