19.9 C
София
неделя, 3 юли 2022 г.

Евгени Будинов: Заживях сам на 17, продавах сладолед и бях барман

Evgeni BudinovЕвгени Будинов е сред популярните млади актьори, възпитаник на Стефан Данаилов. Три години играе в Бургаския театър, а от 2007 е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Снимал се е във филмите „Възвишение“ и „Корпус за бързо реагиране“. През 2018 г. Будинов завършва и театрална режисура и прави режисьорския си дебют с постановката „Предградие“. От октомври 2017 г. е депутат от ГЕРБ. От миналата есен пък го гледаме с лекарска престилка в сериала „Откраднат живот“.

Господин Будинов, допреди по-малко от месец ви гледахме в „Откраднат живот“. Харесвате ли вашия персонаж доктор Петмезов?

– Интересното при снимането на сериал е, че не знаеш в каква посока ще се развие твоят герой. В началото Петмезов тръгна като положителен персонаж. Беше по-спокоен и уравновесен. Но след това му се случи голям катаклизъм. Първо се разбра, че е гей, след това пък се влюби в жена и реши да смени сексуалната си ориентация, което се случва рядко в живота. Радвам се за тази роля, защото едва ли друг път ще мога да изиграя такъв персонаж. Петмезов минава през своите катаклизми, доста озлобен е към предишния си приятел доктор Наков. Дай боже, „Откраднат живот“ да има следващ сезон. Оказа се, че това е сериалът с най-голям рейтинг в България за всички времена.

Притеснихте ли се, когато разбрахте, че трябва да играете гей?

– Знаех го още преди да приема ролята, и не съм имал притеснения. Хетеросексуален съм и ми е интересно да играя неща, които са далеч от мен. Да наблюдаваш хората, да ги изследваш, е част от актьорската работа. Един актьор трябва да бъде смел. За мен е признак на непрофесионализъм да откажеш да играеш хомосексуалист. Много от големите актьори са играли гейове, Ал Пачино например, но това не им пречи да са 100% мъже. Познавам хомосексуалисти и те са много готини. Това, че са различни, не значи, че трябва да ги мразим.

Но на Балканите сякаш не сме толкова толерантни към тях.

– Имам много други роли преди Петмезов, така че смятам, че мога да си позволя да изиграя гей. Това, че сме по-консервативни, също не е лошо. Харесвам в българите това, че държат на семейството и на християнските ценности. Трябва да има търпимост към хомосексуалистите, стига те да не парадират с това. В някои европейски държави вече има еднополови бракове, но слава богу, Българската конституция не го позволява. Впрочем много хора се притесняват от Истанбулската конвенция, но всъщност тя се отнася повече до правата на жените.

 

Evgeni Budinov

– Покрай сериала промени ли се отношението ви към лекарите?

– Може би заради пандемията отношението на цялото общество се промени. Видяхме колко важни са лекарите. Във всяка професия има достойни и недостойни, но мисля, че повечето доктори вършат работата си със сърце и спазват Хипократовата клетва. Бях написал във Фейсбук, че те са ангели в бяло. Искам да им благодаря за всичко, което правят в момента. Покрай турнетата ми в чужбина общувам с много хора и виждам, че здравеопазването в България е много достъпно, не е скъпо и имаме много добри специалисти. Като техника и база също сме на много добро ниво. Затова се ядосвам, че има хора, които само повтарят колко зле е здравеопазването ни. За Канада съм чувал от приятели, че плащат много високи здравни осигуровки, прегледите са по 100-200 канадски долара и чакат поне по месец.

Като депутат бяхте изследван за коронавирус. Не се ли притеснявате обаче, че може да се заразите, ако продължите да работите?

– Слава богу, тестът ми беше отрицателен. Взехме мерки в Народното събрание, седим през човек. Бях казал на колегите от БСП да си носят маски, те ми се смееха, после се уплашиха и тръгнаха с маски. Трябва да бъдем разумни и да даваме пример. Трябва да сме горди, че България е на челните места по най-малко жертви и най-малко заразени на глава на населението, което се дължи на строгите и бързи мерки на правителството на Бойко Борисов, както и на кризисния щаб.

– През февруари станахте баща за втори път. Страхувахте ли се в тази ситуация за малката Белла?

– Да, много съм притеснен. Постоянно се дезинфекцираме, излизаме винаги с маски. Мъчно ми беше за нея и за сина ми Александър, който е на 6, защото не излизаха. Майка ми е възрастна, тя си е в Банкя и се виждаме само отдалече. Оставяме торби, взимаме някакви неща, седим на разстояние съвсем за кратко. Този коронавирус ни показа кои са важните неща в живота.

– Иначе спокойно бебе ли е Белла?

– Да, не плаче много. Има нужда от внимание, обича да се къпе. Благодаря на съпругата ми, която е прекрасна майка. Старая се да помагам, особено сега, когато имаме повече свободно време. Говорил съм с хора от по-старото поколение и те смятат, че съвременните бащи отделят доста повече внимание на децата си, което е много хубаво. Е, няма да пия хормони, за да мога да кърмя (смее се).

Budinov
Актьорът със сина си и съпругата си. Снимката е направена малко преди да се роди второто им дете

Със съпругата ви сте заедно от много време. Ревнува ли заради любовните сцени на екрана?

– Интересното е, че сега ме ревнува повече от доктор Наков, отколкото от Мирослава (смее се). Не ме ревнува. Тя самата е актриса, модел и човек на изкуството и знае за какво става въпрос. Понякога нарочно я дразня и пускам сцените с целувки с по 2-3 пъти, а тя иска да ги гледа само веднъж. Така че може и да ревнува малко.

– Любов от пръв поглед ли беше?

– Не, познавахме се, преди да тръгнем. Тя беше заминала за Щатите за известно време, след което се върна. Видяхме се като приятели и постепенно станаха нещата, които се развиха много бързо. Минаха няколко месеца и тя забременя, после се оженихме. Прави ми обаче впечатление, че хората много лесно се разделят и развеждат, което не е хубаво. Със съпругата ми също сме имали трудни моменти, мислили сме за раздяла, имаше период, в който бяхме много скарани. Преодоляхме всичко и сега бракът и семейството ни са дори по-ценни. Съветът ми е хората да преглътнат егоизма си и да са по-склонни към компромиси.

Кой момент бихте определили като най-труден?

– Имал съм трудни моменти и във финансов, и в емоционален план. Най-трудно ми беше, когато почина баща ми. Тогава бях на 28 години. Той изведнъж си отиде и още съжалявам, че не съм прекарвал повече време с него. Иначе в професията съм късметлия и Господ ме обича и помага. Когато подхождаш с добро, то се връща. Трябва да сме войници – всички падаме, но силните хора се изправят и продължават.

Споменахте, че баща ви си е отишъл бързо. Какво не успяхте да си кажете?

– Той беше на 78 години, просто е бил възрастен, когато съм се родил – на 50. Затова е хубаво хората по-бързо да правят деца. Но така е било писано. Един ден съм сигурен, че ще се съберем отново. Вярвам, че след смъртта душата на човека продължава. Иначе имаше много неща, които не успяхме да си кажем. И досега ми звънят или пишат хора да ме питат дали нямам родствена връзка с някой друг с фамилия Будинов. А аз не знам. Баща ми все ми казваше да му отделя малко време, за да ми разкаже за рода ни. Аз пък все отлагах. Съжалявам за това. Ето това е проблем на българите – нямаме добра историческа и родова памет. Знаем кои са прадядовците и прабабите ни, рядко паметта ни се простира по-назад в рода. А тези, които знаят, имат по-силна ценностна система и не се продават за жълти стотинки.

Budinov
Будинов е учил в класа на Стефан Данаилов

Стефан Данаилов е бил ваш учител в академията. В политиката обаче бяхте в двата враждуващи лагера БСП и ГЕРБ. Политиката някога застава ли е между вас?

– Взаимоотношенията ни винаги са били надпартийни. Много често съм се съветвал с него, особено в началото на кариерата ми. Той беше изключителна личност и съм благодарен, че го срещнах. Последно ме караше да отида да се видим, но все отлагахме тази среща. Или той си беше в Приморско, а аз, като отидох на морето, той беше заминал другаде. И всъщност така и не успяхме да се видим. Чували сме се чат-пат по телефона. Май последно го видях в парламента. Много ни е дал на всички негови студенти. Един от най-големите ни творци с огромно сърце.

От 17-годишен живеете сам. Какво работехте, за да се издържате?

– О, много неща. Продавал съм сладолед, бил съм барман, сервитьор, правехме промоции на артикули. Имаше един момент, когато рекламирахме шампанско и бонбони и вкъщи нямахме какво да ядем, но пък имахме шампанско и бонбони. И изкарахме няколко дена на тях. Беше много безгрижно. Тогава живеех на квартира с Асен Лозанов, Деян Донков и други тогава млади артисти и студенти в НАТФИЗ.

 

 

 

 

Предишна статия22 секунди!
Следваща статияИнфаркт покоси Методи Бачев
spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html