16.2 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Рано е да отписвате Тръмп, бунтовете му помагат

Тома БИКОВ

Най-големите граждански бунтове в САЩ след 1968 година принудиха американските власти да наложат вечерен час в над 40 града и да разположат силите на националната гвардия в 15 щата, включително и в столицата Вашингтон. Поводът за бунтовете беше смъртта на 46-годишния Джордж Флойд, който беше убит от полицаи, след като се опитал да пазарува с фалшива 20-доларова банкнота. Вероятно за интензивността на протестите роля играе и здравната криза, предизвикана от коронавируса, при която броят на заразените и починали чернокожи е далеч по-голям от този на заразените и починали бели. Цифрите не са изненадващи, защото чернокожите имат по-стеснен достъп до здравеопазване, а и голяма част от тях живеят в лоши условия.

Всички тези обяснения обаче се плъзгат по повърхността и сякаш целят да внушат, че поводът за ескалацията на напрежението се крие единствено в социалното неравенство и в моментната психологическа потиснатост. Истината е, че големият проблем на американското общество е, че в него съществува истински и дълбок расизъм. Той не е само от страна на белите към чернокожите, но се проявява и от чернокожите към белите. А сред най-ярките примери бе поведението на чернокожите собственици на магазини и заведения. По време на погромите, които се случиха в американските градове, те пишеха с боя върху помещенията, че не са собственост на бели, за да не бъдат атакувани от вандалите. Този факт е многозначителен и показва много ясно расистката дълбочина на бунтовете. В България трудно можем да разберем дълбочината на пропастта, която расизмът е оформил в Америка. Дотук стигат единствено непрестанните призиви за антирасизъм от страна на американски институции и фондации и строгото следене за спазване на политическа коректност и изграждане на мултикултурен модел. За българското общество тези призиви често остават неразбираеми и дори пораждат негативна реакция. Причината е, че те са валидни за американската културна среда, която има дълбок проблем както с расизма, така и с крайния мултикултурализъм, който спомага за обособяването на коренно различни, а често и противоположни нагласи в обществото. В този смисъл, ако расизмът дълбае пропаст в обществото, то мултукултурализмът я бетонира. В България и двете тенденции са представени от маргинални групи и не се ползват с особено влияние в обществото.

Ако българското общество може да бъде обвинявано в културни предразсъдъци и дискриминация спрямо ромите, то в САЩ ситуацията е несравнимо по-сложна. Не бива да забравяме, че сред исканията на големите бунтове от 1968 година е чернокожите да бъдат допускани в автобуси, тоалетни и училища за бели. Тези искания са отправени само преди 50 години и постигането им се случва изключително трудно и при силна обществена съпротива. Този период е прекалено кратък, за да бъдат променени нагласи, които са били култивирани и пропагандирани в продължение на векове.

Ако в България има расизъм, то той е имитативен и подражава на създадени на Запад идеологии. Този расизъм не е дълбок, защото остава необясним за голяма част от хората. Затова и преди 80 години, докато цяла Европа избива евреите си, българското общество спасява своето еврейско население. Българинът, който и до днес твърди, че е бил роб в продължение на 500 години, не е в състояние да придобие господарски инстинкт. Това е причината и за отхвърлянето на мултикултуралистката идеология, която цели да разреши расовия проблем в САЩ и има своите привърженици най-вече там.

Бунтовете трябва да бъдат погледнати и през призмата на предизборната кампания в САЩ. Редица либерални анализатори побързаха да обявят, че президентът Доналд Тръмп е на път да загуби изборите заради тях. Подобни прогнози са доста смели и вероятно няма да се сбъднат. Тръмп е политик, който е роден от криза в американското общество и е силен, когато тази криза на дълбоко ценностно и културно разделение ескалира. При кризата с бунтовете Тръмп застана категорично на страната на реда и белите, докато опонентът му Джо Байдън изразява позицията си завоалирано и с желанието да се хареса на всички. Обикновено такива желания, и то в изострени кризисни ситуации, приключват със загуба. На предстоящите през есента президентски избори американците ще отидат до урните дълбоко разделени и най-важният фактор за спечелването им няма да бъдат колебаещите се избиратели, а твърдите ядра.

Тръмп залага на бялото твърдо ядро на Републиканската партия, което вероятно ще се увеличи след вандалските изстъпления по улиците на американските градове. Не бива да се забравя, че най-големите бунтове се разразиха в щати, които се управляват от губернатори демократи. Това е многозначителна подробност, която ще нанесе допълнителни щети на Демократическата партия.

Това, което се случва в САЩ през последните години, е разрушаване на либералния консенсус в неговата дълбочина. Той беше поддържан от горе надолу на повърхността на американското общество в продължение на няколко десетилетия. Бунтовете по улиците на американските градове са метафора на тази дълбока идеологическа промяна. С тях илюзията, че би могла да бъде създадена колективна идентичност на базата на една идеология, пък било то и либералната, сякаш рухва. Какви ще бъдат последствията от всичко това, предстои да видим. Със сигурност обаче те ще се усетят и от българското общество, което от три десетилетия функционира в една и съща геополитическа зона със САЩ.

снимка: ABC

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html