16.4 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Станимир Гъмов: Аман от снимки с рокли пред дувари!

Станимир Гъмов е сред най-популярните родни актьори. Роден е в Стара Загора, а през 1997 завършва НАТФИЗ в класа на проф. Боньо Лунгов. Актьорските му изяви започват още докато е студент. Участва в постановки на „Театър 13“ и Театър „Албена“. Дълги години работеше на щат в Столичния куклен театър. По-популярен Гъмов става с образа на Културоведа в предаването „Сблъсък“. Участва в редица телевизионни сериали и продукции, като „Етажна собственост“, „Като две капки вода“, „ВИП Брадър“. Има опит и като водещ на предавания – през 2015 води „И аз го мога“. Участва и в редица театрални представления. Има син, който се казва Иван.

Господин Гъмов, вие, актьорите, дълго време бяхте в принудителна почивка заради коронавируса. Какво ново обаче готвите сега?

– Подготвяме една постановка, чието име е „Баща ми се казва Мария“. Това е представление на Пазарджишкия театър, а театрална формация „Мелпомена“ го разпространява. Екипът ни е много приятен – режисьор е Асен Блатечки, с когото досега не бяхме работили заедно. Сценарият е дело на Иван Ангелов. Продуцент е Светлин Стоилов. Освен мен в постановката участват Невена Бозукова, Жанина Дончева, Стефан Рядков, Петьо Петков-Шайбата и Румен Угрински. Комедия е, смятам, че на зрителите ще им бъде забавно и обещаваме около 2 часа голям смях. Премиерата се надяваме да бъде на 25 юни в Пазарджик. Само да не ни мине черна котка път. Така че, нека хората си купуват билети, за да не се окаже накрая, че няма свободни места. И без това сега трябва да играем само на 50% от капацитета.

– Докато имаше пълна забрана за театралните представления, се говореше дали да не се играят постановки с по-малко актьори. Какво мислите за подобни предложения?

– Ти представяш ли си що за глупост е това!? Все едно да отида в кабинета на човека, който взима тези решения, и на онче-бонче да избера кой от екипа да остане да работи. Не може да играем „Том и Джери“, но без Джери. Или да започнем всички актьори да си правим моноспектакли? Това са пълни глупости!

– На вас как ви се отрази това спиране на живота по време на изолацията?

– Много хора казваха, че са имали достатъчно време да се спрат, да се замислят. На мен ми е чудно дали преди това са се замисляли въобще. Защото аз не съм спирал да мисля и не ми е трябвала изолация, за да го правя. Тази карантина ми се отрази така, че да остана без работа 4 месеца. Нарушава ти се ритъмът – преди това не спирахме да пътуваме, имахме по 20 представления на месец. Чисто финансово също ми се отрази. Беше дълъг и тежък период. Но спазвахме мерките, за щастие, сме здрави.

Bashta mi se kazva Mariq
Станимир Гъмов в най-новата си постановка „Баща ми се казва Мария“

– И все пак направихте ли си някаква равносметка, защото сякаш беше модерно хората да преосмислят живота си през тези месеци.

– Поздравявам ги, след като са се докарали дотам, че да си правят равносметки. Не мога да правя равносметка на нещо, което още не е приключило. Като стана на 90, ще си направя равносметка! По средата на живота си съм, не се обвинявам за нищо, не съжалявам за нищо и не се сърдя на никого. Аз съм позитивен човек и на мен всеки ден ми се случва нещо хубаво. За какво ми е да се обръщам назад и да гледам в миналото!?

-Получихте ли финансова помощ, докато не играехте?

– Не, и никой от моето обкръжение не е получил.  Изискванията са такива, че никой не може да ги покрие. А и помощи не е точната дума, защото ние не сме се молили за помощи. Съвсем нормално е в такава ситуация държавата да се погрижи за хората на духа. Театърът съществува заради актьорите. И ако ни няма нас, изпълнителите, няма да има министър на културата. Обаче ние не работихме, а в цяла България държавната администрация продължи да работи и да си получава заплатите. Не искам да се оплаквам. Мъжкари сме и трябва да се оправяме. Нито ще мрънкам, нито ще се моля. А и едно такова нещо не бива да ни събаря. В живота се случват и много по-тежки неща.

-Известен сте сред хората с невероятното си чувство за хумор. Какво обаче може да ви натъжи?

– Аз не се натъжавам, но обичам да оставам сам. По този начин си почивам, защото когато разсмиваш хората, отдаваш много от енергията си. Това изморява. Често ме питат какво ми е и не разбират, че нищо ми няма, просто имам нуждата да бъда сам. За мен това е хигиена. Няма как да си 24 часа забавен, всеки си има своите проблеми. Иначе обичам да се забавлявам и да проявявам чувство за хумор. Много често то е черно и има и такива, които се засягат от него. Те се наричат хора без чувство за хумор.

-А таите ли гняв?

– Не, минах този период. Това, което изпитвам, не е гняв, а омерзение. Научих се обаче да бягам от тези неща, защото, ако се вглъбиш, се разгневяваш и правиш глупости. С годините разбрах, че имам едно качество, което никога няма да загубя, за щастие – мъжкар съм и не харесвам неправдата, шикалкавене и мишоци. Лицемерието също. Понякога изпитвам рицарско достойнство, което май е остаряло в наши дни. Не искам обаче да си го губя. В противен случай ще трябва да лъжа себе си и няма да спя спокойно.

Tri pokoleniya
Три поколения – актьорът с баща си Иван и сина си, който е кръстен на дядо си

– Виждате ли вече в сина ви подобни качества?

– Да, много е честен, прям. Мъжкарче е. Все още обаче не мога да преценя дали има интерес към моята професия. Има чувство за хумор, проявява го в компании. По-добре да се занимава с нещо друго. Той е умно момче, а и някой трябва да ме гледа на старини (смее се).

– Споделяли сте, че трудно успявате да се видите със сина си заради многото ви ангажименти в театъра. През месеците на карантина успяхте ли да наваксате?

– Не, защото спазвахме строга карантина и не се виждахме. Не се бяхме виждали повече от два месеца. Родителите ми също не успях да видя. Бях сам, ситуацията налагаше да се изолираме, за да пазим по-възрастните.

– Има ли някой от семейството ви, който да е запалил у вас любовта към сцената?

– Не, никой от родителите ми не е имал такъв интерес. По-скоро дядовците ми са имали афинитет към актьорството. Единият от тях, който е от Чирпан, е играл в оперети. Другият ми дядо не пропускаше театрално представление в Стара Загора. Спомням си, че канеше актьорите на гости вкъщи. Интересно му е било и даже е искал да кандидатства, но баба ми го е спряла. Може би от тях съм наследил нещо. Но за мен това не е професия, а призвание. Мога обаче да се занимавам с всичко друго. Всичко ще работя, ако се налага.

-Преди няколко седмици писаха, че имате нова приятелка, защото се обвързахте с една жена във Фейсбук.

– Това беше абсолютна шега. Тази жена ми е позната от 20 години. Аз мога да напиша и че съм се качил на совалка и веднага ще си измислят, че съм пилот. А любовта е навсякъде, но няма никой до мен.

– Смятате ли, че социалните мрежи повлияха негативно на хората?

– Да, настана страшна лумпенизация. Стоят едни хора и пишат: „Добро утро, мили хора. Днес е петък. Сега пия кафе“. Ама аз знам, че е петък и си пий кафето, без да ме занимаваш с глупости. Стана глупава говорилня, не се използват по предназначение. Снимат се, описват къде ходят, пускат се с рокля пред дувари. Майките с бебета пък разказват дали са яли децата им, или не. Супер са! И в целия този бълвоч пропускаш наистина ценни и интересни неща – някой е пуснал хубава песен, откъс от филм или е написал нещо наистина умно.

– Често ставате герой в различни статии. Това дразни ли ви?

– Да пишат, дано да печелят от това. Имаше период, в който се дразнех. Впоследствие си дадох сметка, че тези неща минават и заминават. Свързвали са ме с какво ли не. Ако започна да давам контра интервюта, значи се оправдавам. Затова не се занимавам. Неприятно е обаче, когато имаш дете. Чудя се тези, които ги пишат тия работи, не си ли дават сметка за това!? Докато пишеш, че съм л*йнар, тъпанар и педераст, не си ли даваш сметка, че и детето ми ще го прочете, родителите ми, че ще ми повлияе по някакъв начин? Те нямат ли деца!? За едни 20 лева могат да направят така, че да не стъпя повече в театъра, заради някаква клевета.

– Искало ли ви се е някога да оставите всичко и да започнете някъде наново и начисто?

– Аз не съм изцапан, че да започвам начисто. Тук си ми е идеално. Създал съм си среда, фенове, семейството ми е тук. Ако го направя, значи наистина вече няма накъде и отивам да бъда тираджия в Нова Зеландия. Чувствам се комфортно тук.

Интервю на

Ивет САВОВА

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html