16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Къщата на Сирак Скитник се превръща в арт център

Казват, че Сирак Скитник е видял къщата си насън. Тя наистина изглежда като съновидение, като излязла от приказка на братя Грим с червените си тухли и готическите прозорчета във форма на лале. Построена през 1926 г., тя се намира в Лозенец, до пл. „Журналист“ на ул. „Борова гора“ 28, точно срещу парка. Проектирана от Георги Овчаров, единственият у нас архитект философ по думите на Илия Бешков, тя е паметник на културата. В мазето й, известно като „Кабарето“, навремето се събират артисти и интелектуалци.

Тъкмо този дух на къщата и изобщо на квартала, известен с плеядата световно признати културни дейци, живели там, иска да възвърне екипът на галерия „Драка“, който сега стопанисва дома на Сирак Скитник. В момента завършва ремонтът на оградата и двора, където ще бъдат постави пластики на съвременни български автори. В къщата пък ще се правят камерни концерти с класическа музика. Идеята е мястото да се превърне в артистично средище, каквото е било по времето на твореца, оставил следи в почти всички области на българската култура. Още повече че като знак от съдбата духът на Сирак Скитник сякаш намира начин да се върне в къщата, след като тя е наета от „Драка“. Галеристите купуват три картини за колекцията си и когато ги дават за рамкиране, откриват, че картоните, поставени като гръб на творбите, са части от икона на Исус Христос, рисувана от Сирак Скитник. Върху една от частите е и подписът на твореца. Сега те имат три четвърти от иконата, защото не успяват да издирят другата част.

До началото на XX век „Лозенец“ е селска зона, чието старо име Корубаглар означава „сухи лозя“. На сегашния пл. „Журналист“ селяните оставяли каруците си и взимали трамвай към пазара. Децата пък се спускали с шейни по бул. „Черни връх“. Около 20-те години Софийската община дава терени от по 500 кв.м в Лозенец на заслужили деятели на културата, герои от войните и др. с условие до 5 години да построят първия етаж на къщата си с площ не повече от 250 кв.м. Идеята е сградите да не доминират, а да се запази природата и чувството за простор. Така „Лозенец“ се оформя като зелено предградие на София. Започват да го наричат „софийския Монмартър“, защото освен че е разположен на хълм, той събира художници, писатели и интелектуалци и става известен с артистичния си и бохемски дух.

В квартала навремето живеят едни от най-големите български писатели – Елин Пелин, Димитър Талев, Димитър Димов, Валери Петров, Светослав Минков, големите актьори Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Борис Пожаров, сем. Елена Снежина и Атанас Кирчев, дъщеря им Олга Кирчева, Асен Русков, Илка Попова, известните художници проф. Александър Миленков, Радослав Маринов – РЕМЕ, арх. Богдан Томалевски, професорите в СУ Александър Бурмов, Любомир Андрейчин и още много други големи умове и таланти. Творците се събират главно по дворовете си, но и в прочутата кръчма „Под липите“, чийто кръстник е Елин Пелин.

Сирак Скитник става обитател на най-крайната къща до гората, след като я строи върху терен, който получава за храброст след участието си в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с ордени, но и с парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Елисавета Багряна „никога не намери време да извади“. Тогава той е познат като подпоручик Панайот Тодоров.

Завършил Семинарията, а после учил живопис заедно с Марк Шагал в Санкт Петербург в частното училище на Леон Бакст, той е съосновател на дружеството „Родно изкуство“ и първи председател на Съюза на дружествата на художниците, драматург, артистичен секретар и режисьор в Народния театър, редактор в сп. „Златорог“, критик, поет. Той е и първият директор на Българското национално радио, за което Петър Увалиев казва: „Радиото на Сирака излъчваше мечти“.

Сирак Скитник се запознава с архитект Георги Овчаров, когато е в комисията на конкурса за паметника на Шипка. Предложението на Овчаров го впечатлява и той отбелязва за него „златни ръце!“, а по-късно го кани да проектира къщата му. Именно тези златни ръце са построили едни от най-известните сгради в София – Биологическия факултет (тогава агрономически), Музикалния театър, Министерството на вътрешните работи.

В стила на Биологическия факултет архитектът се спира на червените тухли и неоготически прозорчета за дома на Сирак Скитник. Къщата изобилства от еркери и интересни орнаменти, а над входа се виждат инициалите на твореца – СС. Високо ерудиран и деликатен, Овчаров е и перфекционист, който отстоява идеите си. Затова дори халките на пердетата в къщата са по негово предложение. Вътре са направени вградени долапи и гардероби, резбовани тавани в български стил, кахлена печка, а стълбите към втория етаж са боядисани в синьо.

Къщата е построена със заем, взет по настояване на Олга Симеонова, съпругата на Сирак Скитник. Тя е сред най-известните, изискани и ерудирани личности в София по онова време. Модерна, но и доста практична жена, така тя сбъдва съня на съпруга си.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html