16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Александрина Пендачанска пяла в операта 3 дни след смъртта на майка си

 

Александрина Пендачанска прекара два месеца в София заради коронавирус епидемията – пауза, която не й се е случвала от десетилетия. Преди това оперната прима, неотдавна удостоена с ордена „Златен век“, само веднъж си е позволявала подобна почивка. При това тя е била доста по-драматична. Първото й по-продължително отсъствие от сцената е, когато певицата е между трийсетата и трийсет и третата си година. Тогава настъпва най-голямата криза в живота й. Всичко започва с болестта на майка й – блестящата певица Валери Попова, царица на белкантото, пяла под палката на Лорин Мазел и Клаудио Абадо. Тя си отива от този свят само на 55. Александрина губи още дядо си и баба си – изключителната пианистка и клавирен педагог Вера Попова, която с малко надживява дъщеря си. Като за капак избухва пожар в едно от жилищата на семейството. „Детството и младостта ми изведнъж си отидоха. И започнаха колебанията, въпреки че съм възпитана да не се съмнявам в качествата си. В подобни моменти те нападат много въпроси, чиито отговори изглеждат невъзможни. Бях на ръба да се откажа от кариерата си“, разказвала е Пендачанска. Тя обаче успява да се мобилизира и само три дни след смъртта на майка си пее Лейди Макбет. Продължава напред с подкрепата на баща си, на съпруга си Найо Тицин, както и на верни приятели. Силата на характера й вероятно идва и от ДНК-то й най-вече по женска линия. Според фамилните легенди прабаба й Валери Сципион е внучка на Александър Дюма-баща – автора на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Първата Валери пристига в България след Освобождението, омъжена за един от потомците на Бачо Киро, който завършва медицина във Франция. Д-р Даскалов е назначен в болницата на Дупница, а съпругата му пише драми и публицистика, които обаче са забранени след 9 септември 1944. В родословното дърво дамата, за която се предполага, че е едно от незаконородените деца на Александър Дюма-син, който на свой ред е извънбрачно дете на великия романист, се слави с дарбата да преодолява всички трудности. В гените на Пендачанска има много желязо и от дядовците й. Завършилият Музикалната академия на Виена виртуоз на цигулката Саша Попов създава Софийската филхармония и е неин пръв диригент, но му се налага да избяга чак в Америка, подгонен от режима, въпреки че няма нищо общо с политиката. Бащата на баща й пък е затворен в „Белене“, след като е обявен за националист, защото не иска да се нарече македонец.

Житейските перипетии, през които преминава Джиджи, я карат да преосмисли и живота си. „Няма да забравя емоциите си, когато бях на 17. Изправих се пред публиката с категоричното намерение да й покажа коя съм. На видеото от онова време се вижда, че след изпълнението си съм като доволно дете. На 20 вече се изживявах като примадона – дори си купих палто от визон. Сега ми се струва много смешно и страшно глупаво, но тези глезотии са може би задължителни за по-ранния период. Естествено, винаги съм била наясно, че фасадата без същност е напълно излишна. На 30 вече разбрах, че този образ е далеч от действителната ми същност. А сега съм много по-симпатична. Детето чудо е станало нормален човек, за когото външният свят няма значение за вътрешния“, разказва певицата, която гастролира в най-големите театри под палката на най-признатите диригенти на нашето време и притежава безброй награди, сред които три номинации за „Грами“.

Днес най-безценни за нея са двете й дъщери, мъжът й Найо Тицин, баща й Иван Пендачански, сестра й, фамилията. Сред малкото недостатъци на Найо певицата посочва абсолютната му досада към кулинарията – Тицин нито готвел, нито пък уважавал ритуала на вкусното хапване. Докато Джиджи е прочута и като царица на българската и италианската кухня. Но все пак имат и общи хобита, като таблата заема важна позиция между тях – пулове от седеф, купени в Йерусалим, са сред неизменните аксесоари в багажа им. Двамата могат с часове да аранжират дома си – от картините по стените, подписани от големи художници, до цветята. Маниаци са на дървото – от този материал са подът, вътрешната стълба и мебелите. Джиджи и Найо, които се познават още от Музикалното училище, се женят през 1997 година, но имат една-единствена снимка от сватбата. Затова пък Найо прави документалния филм за нея „Да разкриеш Саломе“, който е селектиран за участие в най-авторитетния фестивал за филми, посветени на изкуството, в Монреал.

Александрина, която през есента ще черпи за 50, днес е убедена, че пандемията е променила живота ни и сме си дали сметка, че можем да живеем с по-малко. „По-важно е да бъдем, а не да имаме“, разсъждава философски певицата, която освен всичко е известна с категоричното си мнение по всички политически процеси в страната.

 

 

 

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html