Йосиф Сърчаджиев и Захари Бахаров звезди в нов филм по Радичков

Андрей Паунов – майсторът на документални филми, е готов с първата си игрална продукция. „Януари“ по една от най-известните пиеси на Йордан Радичков ще е големият дебют на режисьора, който нашумя със своеобразната трилогия за прехода „Георги и пеперудите“, „Проблемът с комарите и други истории“ и „Момчето, което беше цар“. Сред другите му известни заглавия е „Да ходиш по вода“ – за Христо Явашев и проекта му в италианското езеро Изео.

Паунов дълго пише сценария за „Януари“ – в паузата между продукцията за Симеон Сакскобургготски и Христо Явашев. „Бях избрал текста още като студент във ВИТИЗ, но нямах никаква представа как мога да го снимам. Продължих да нямам представа и когато започнах работата по него“, разказва кинаджията, който успява да приключи с постпродукцията преди пандемията. Засега обаче не рискува с дата за премиера. Затова пък е категоричен, че актьорите му са истинска „гангстерска група“.

Самуел Финци е пазачът, Йосиф Сърчаджиев е старецът, Леонид Йовчев е свещеникът, Захари Бахаров – единият близнак. Паунов коментира, че с Финци-младши отдавна мечтаели да сътворят нещо заедно. „Невероятно присъствие, истински интелектуален партньор“, не се колебае  режисьорът за Санчо, който пък определя жанра на филма като нещо средно между уестърн по италиански и самурайска драма на великия японец Акира Куросава. Паунов отдавна сваля шапка и на Йоско. Преди години го вика за „Три сестри и Андрей“ – нежно-сатирична анимация-поезия по Чехов, за която Сърчаджиев за първи път успява да събере физически и душевни сили след инсулта.  „Тогава все още му беше трудно да научи текста си, но превъзмогна всичко с невероятна отдаденост“, спомня си Паунов. И добавя: „Януари“ е съвсем различно приключение. Сума позитивни неща дойдоха от него в живота ми. Сега ми е любим филм – така, както беше предишният, „Да ходиш по вода“, и така, както ще  бъде следващият. Но трябва да изчакаме какво ще кажат зрителите – дано не ни замерят с камъни. Разделихме се след снимките с много приятно чувство – може всички да сме луди, кой знае“, усмихва се Паунов.

Историята се случва някъде в Балкана – в запустялата и тънеща в разруха станция от 70-те години, която още носи белезите на славното си соц минало. Снежна буря откъсва от света петима мъже – пазачът, старецът, свещеникът и близнаците шофьори на затънал снегорин. Който иска да се измъкне от този капан, трябва да мине през гората, в която бродят гладни вълци… Осмелява се Петър Моторов – впрегнал е луксозната си шейна и е тръгнал към града, но не след дълго шейната се връща без него. Загадката е „подгрята“ от зарязана шуба, заредена пушка и замръзнал труп на огромен вълк. Петимата мъже се опитват да разкодират мистерията, докато тя бавно, но сигурно ги засмуква. Оператор на българо-португалската копродукция е Вашко Виана, който снима филми със „Златна мечка“ и „Златна палма“.

„Едни хора се интересуват какво се случва на други хора – това е киното. То не е уикипедия – не се занимава с буквалната информация. Скучно е два часа да гледаш енциклопедията – искаш образи, герои, преживявания. Но и не може постоянно да произвеждаш и да заливаш света с глупостите си. Животът трябва да се живее – не е нито само работа, нито само изкуство“, твърди Андрей Паунов. Личното му битие също прелива от сюжети – бил е барман в Прага, готвач във Вашингтон, градинар в Торонто, звукооператор в Ню Йорк, счетоводител в Сан Франциско. В Академията е възпитаник на Владислав Икономов, когото определя като „изключително интелигентен и приятен режисьор и водач в киното“. Може би благодарение и на него има своя желязна формула – филмът да има не само отворен финал, но и отворено начало, та да описва окръжност. Паунов е откровен до автосарказъм – у себе си харесва най-много непостоянството и нетърпението, а у  балканците това, че като всички сериозни хора завършват всяко общуване със скандал. „Ако се караме, значи всичко ни е добре – какво да се прави, народопсихология“, допълва Паунов.