25.8 C
София
четвъртък, 7 юли 2022 г.

Мариана Димитрова се самоубива преди репетиция с Димитър Маринов

 

„Никога не съм се предавала, никога не съм губила надеждата си“, казваше Мариана Димитрова – жената с най-чистата усмивка в българското кино, която се отказа от живота преди 15 години. Лъчезарната актриса скача от покрива на осеметажен мол в Сан Диего – отчаяна и явно останала без вяра. Димитър Маринов е последният човек, когото тя вижда, преди да полети към смъртта. „Тъкмо обсъждахме нов спектакъл в „Олд глоуб“ – театъра, където е играл самият Чарли Чаплин. Бяха й подготвили договор – грееше от щастие. Дойде, показах й всички документи и след два часа трябваше да започнем репетиции. Казах й: „Не закъснявай – извади страхотен късмет!“. „Само ще дам пари на сина ми Иво и идвам“, отговори тя. Обърна се на стълбите и ми махна с ръка. Всеки месец заделяше известно количество долари за сина си от първия й брак, който й създаваше огромни грижи. В 3 след обед Мариана все още я нямаше. Така започна паниката. Към 18 и 30 часа мъжът й Игор се обади в полицията, за да пуснат снимката й за издирване“, връща лентата българинът в Холивуд. Не след дълго става ясно, че още в 14,30 Мариана е паднала в близките храсти, където четири часа по-късно я открива клошар – все още дишаща.

Димитър Маринов и досега се просълзява, когато разказва за нея. Двамата стават неразделни още от първия ден на запознанството им в Калифорния. „Общ приятел, Иван Трифонов, срещнал случайно Игор Куценюк, съпругът на Мариана, който помолил за помощ в търсенето на апартамент и кола. Тя и дъщеря им Александра дойдоха малко по-късно. Започнахме да мислим как да си партнираме на сцената. В „Олд глоуб“, най-стария храм на музите в Калифорния, щяха да поставят „Света Петдесетница“ – пиеса за спасяването на стенописите в Боянската църква, предвестници на италианския ренесанс. Режисьорът ми се обади, за да му подскажа име на актриса за ролята на професорка. Веднага му отговорих: „Само Мариана и никоя друга“, спомня си Маринов. После асистира на колежката си да направят видео за кастинга, но Мариана не се харесва. „Беше нервна – реши, че не звучи добре на английски. Изведнъж ми рече: „Нищо няма да показваш, хич не ми е комфортно“. Съгласих се с нея, но тайно пратих клипчето със сцената, която най-много ми хареса. Шест часа по-късно режисьорът ми звънна от Ню Йорк, за да ме запита от къде съм намерил това чудо Мариана – не  можеше да говори от възторг. На другия ден й предложи ролята, а тя полудя от кеф“, разказва българинът в Холивуд. Той дава рамо на Димитрова и по пътя към преподавателското в местната детска арт школа. Според Маринов душевният й срив започва, когато осъзнава, че в Америка никога няма да се превърне в звездата, каквато е била в България. Всъщност това се случва след премиерата на „Хамлет“ на Младен Киселов в Питсбърг, където Мариана влиза в кожата на Гертруда. Изумява янките и като Габриела в „Пентакост“ на бродуейския режисьор Марк Лемос. Въпреки терзанията си, актрисата никога не се е приемала като жертва. Но няма спор, че драмите започват още в началото на живота й.

„Когато съм се раждала, за малко сме щели да умрем с майка ми. Защото тя, напредничава и интелигентна жена, реши да роди в село Козарeвец – при свекърва си, а не в Русе, където сме живеели. Слава Богу, и двете сме оцелели. Но трудното раждане доведе до нежеланието й да има повече деца. За жалост, така и ще си отида от тази земя, без да позная усещането да имам брат или сестра”, разказва Мариана в книгата си „Американски синдром“.

Докато се разхожда край Дунав, момичето мечтае някой ден да се качи на кораб и да отплава към широкия свят. На първо време обаче стига до София, за да стане актриса. Но веднага попада в капан на съпруг № 1 Панайот Димов. Той е от предишния курс във ВИТИЗ, а разводът им идва малко след раждането на Иво – година преди да завършат Академията. Мариана става все по-известна, докато пред съпруга й няма почти никакви професионални перспективи. Съпруг № 2 е Едуард Захариев, който я снима в „Мъжки времена”, „Скъпа моя, скъпи мой“, „Елегия”. Те са изключителен дует, но Еди се оказва много ревнив. Според хора от гилдията, големият режисьор я ревнува дори от Григор Вачков, с когото Мариана си партнира в „Мъжки времена“. Остават заедно 16 години, през които тя блести във Военния театър в обкръжението на някои от най-големите мъжкари – Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов… Докато снима новела в  Клиниката за наркомани и алкохолици в Суходол, Мариана среща психиатърът д-р Игор Куценюк, украинец, който отдавна живее в България. Омъжва се за него само месец след развода с кинаджията – и ражда Александра. Именно Игор получава предложение да чете лекции в Калифорнийския университет. И Мариана се сбогува със своята публика, за да не се върне никога повече на сцената в Армията. Последното представление, в което се покланя – цялата обляна в сълзи – е „Състояние на ума” от Сам Шепърд. И тръгва след Игор, подозираща, че с актьорлъка й е приключено. Установяват се Ел Ей, където в началото се хранят в пластмасови чинии. Първите дни в Сан Диего са кошмар за актрисата, която е свикнала на задружния живот по „Раковска“. Проблемът не е в липсата на битов разкош, а в това, че няма с кого да размени и две думи за душата.

„Чувствам се чужденка в чуждата страна, а преди това бях започнала да се чувствам чужденка в собствената си страна. Кое е по-тежкото, не мога да кажа. И така животът ми тече с върхове и спадове, с тихи депресийки“, изповяда се тя. Но тогава е фиксирана само в една идея – как да изтегли Иво в Щатите. „Беше ми мъчно, не можех да издържам без него. Той първо учи малко, после реши да поработи в строителството, за да си събере пари. Един ден по време на работа падна отвисоко и целият се потроши. Три месеца беше в болница, премина през няколко операции… Непрекъснато го мотивирах за живот, разказвах му смешки,  забавлявах го. Носех му вкусни неща, хранех го, извеждах го с инвалидна количка на разходка…. За мен нямаше прегради. Можех да преора земята, за да помагам на сина си. Бях много силна”, пише Мариана. Но Куценок забранява на Иво да ги посещава в дома им. Мариана дълго лавира между мъжа си и детето си – терзанията й са постоянни. Разведрява се единствено, когато обсъжда роли с приятелите си. Преди да направи ужасния избор, се появява в сериала „Шест стъпки под земята“, а Захари Карабашлиев – по това време никому неизвестен автор в Калифорния, й чете пиесата си „Аутопсия“. Тя му признава, че все така мечтае за истинско признание, за сериозен ангажимент в Холивуд. „Дори само в кадър да мина, ще си кажа: „Пак снимам“. Пусти характер. Смятам се за професионалист и перфекционист, но знам, че имам силен акцент. А и от моето поколение има блестящи звезди в Америка. И си мисля: „Мариано, може би трябва да бъдеш търпелива. И да изчакаш, когато влезеш във възраст, която е „дупка“ за американското кино – между 60 и 80.“ И понеже съм се запънала да живея много дълго, някъде към 70-та ми година може би ще ме поканят в Холивуд. Опитвам се да бъда здрава и енергична и, когато всички други ще имат паркинсон или деменция, ще спечеля роля като в „Да возиш мис Дейзи“, била е искрена Мариана. През последните месеци от живота си репетира моноспектакъла „Любовна кутия“ по текстове на Милена Фучеджиева. „Няма нищо по-хубаво от улиците на родния град и от приятелите. Не искам да умирам като чужденка в Америка. Но и не искам да занимавам хората с моите проблеми в Америка, с моите депресии в Америка, с моите тежки моменти в Америка… С това, че заради огромния страх за секунди през главата ми е минавала мисълта, че не искам повече да живея. Трябва да се работи и да се търсят пътища“, все пак е била категорична Мариана. Днес Милена Фучеджиева, Захари Карабашлиев и Мария Статулова са сред малкото приятели, които носят по цвете за гроба й в София. Синът й Иво отдавна е загърбил наркотиците, а дъщеря й Александра живее с второто семейство на баща си, в което се се радва на още двама братя.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html