16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Софийски апаши задигат куфара на Агата Кристи

Епохата между двете войни, когато Европа е в неудържим подем, София се превръща в атрактивна дестинация за международния елит – с интересната си архитектура, с центъра, в който православни храмове, Синагогата и джамията „Баня баши“ се намират в толерантно съседство, със своята планина, която буквално влиза в града… Сред прочутите посетители е и носителят на Нобелова награда за литература Рабиндранат Тагор. През 1926 година той се впуска в голяма обиколка из Европа – след Атина, Букурещ и Белград великият хуманист изнася четири беседи в Кооперативния театър в родната столица, а след тях посещава кабаре „Ориент“. Световният поет и философ е заедно с дъщеря си и с внучката си, а тримата отсядат в хотел „Империал“, пише легендарният историограф Михаил Топалов. Според градските легенди именно Рабиндранат Тагор „светва“ на родните политици, че циганите са тръгнали от родната му Индия.

1926 остава в хрониките с още една изключителна визита, която си е живо приключение. На перона в Софийската гара, чиято някогашна сграда е толкова елегантна, че съперничи на най-добрите западни образци, стъпва самата Агата Кристи. Авторката на криминални четива, която вече е публикувала в Англия „Убийството на Роджър Акройд“ – кримката, превърнала я в истинска знаменитост, пристига с прочутия влак, който се движи между Париж и Цариград. Именно това пътешествие ще я вдъхнови по-късно да напише „Убийство в „Ориент експрес“. Но още преди модните й боти да се докоснат до софийските павета, се оказва, че мисис Кристи е ограбена от дежурните по гара чевръсти апаши, които я оставят без чантичка и куфар. Писателката, чието хладнокръвие е коментирано неведнъж от съвременниците й, веднага овладява ситуацията и се отправя към Външно министерство, разказва Михаил Топалов. Там поданицата на кралицата влиза директно в кабинета на министър Атанас Буров. Пословичният със своето кавалерство банкер и дипломат скача на крака и потресен изслушва разказа на дамата. Буров на своя брилянтен английски й обяснява, че веднага ще се заеме с „инцидента“, а през това време тя да се чувства желана гостенка в хотел „Империал“ на разноските на Външно. Той й изпраща охрана – четири госпожици от Моралната полиция от „Лъвов мост“ с пистолети в джобовете, връща лентата Михаил Топалов в спомените си. За да заличи неприятната емоция и заради перфектното си френско възпитание, Буров кани Агата Кристи на обяд. Докато тя си допива турското кафе и допушва цигарата си, на дивана до бюрото му, той се чуди къде да я заведе – най-нашумелите ресторанти през 30-те са Юнион клубът, „Ла Бюлгари“, „Алказар“, „Чарлстон“, „Юнион палас“. Но бързо се досеща, че тя е свикнала с кухнята на Запада, и ако иска действително да я впечатли, ще е по-добре да й предложи нещо нашенско и балканско. Шофьорът на неговия „Линкълн“ първо ги кара за аперитив в бара на „Ла Бюлгари“, където започват с коняк, след това – в сладкарницата на „България“, и на финала – в гостилницата „Вардар син“ на улица „Търговска“. Бай Здравко, известен не само с надениците, но и с това, че е бил пазвантин на мис Стоун из горите на Македония и се е сражавал в три войни, посреща министъра и спътничката му с метани и вкуснотии. Предлага им първокласно вино – писателката разбира много от въпросното питие, тъй като баща й е търговец на еликсири. Буров и Агата Кристи се впускат в оживен разговор за литература, а той й прави комплимент, че е единствената жена, която заслужава Нобелова награда, четем още в мемоарите на Михаил Топалов. А докато после я омайва с разкази за нощния живот в София и Париж, където е завършил Сорбоната, из ъндърграунда на столицата ври и кипи. Митичният полицай Никола Гешев – таен агент, личен съветник на Буров по проблемите на подземния свят и запасен офицер, е строил тарторите на малките, средните и големите столични банди и им „набива канчето“. Буров вече му е обяснил достатъчно изразително, че срамът от кражбата ще лепне петно върху България, тъй като писателката със сигурност ще сподели с представители на лондонското общество какво й се е случило в София. Още повече че Европа продължава да говори за атентата в „Света Неделя“ – тогава „Свети Крал“ – през 1925 година, при който загиват 193 души и са ранени 500.

Освирепелият Гешев – който въпреки всичките си земни грехове винаги е бил патриот – люто крещи и се заканва на идиотите, обрали Агата Кристи, а информацията тръгва по веригата, за да стигне до преките извършители. Защото Буров му е дал срок – до тъмно багажът да е при своята собственичка, която нощува в хотел „Империал“. И тя го получава – веднага, щом се прибира в апартамента си, за да се освежи преди вечерята. Куфарът е цял и непокътнат, ключалката на чантичката не е пипната. Гешев е бил максимално конкретен – лошо чака онзи, който се направи на „дръж ми шапката“ и посегне на британското имущество. На изпроводяк към вагона на „Ориент експрес“ Буров поднася на Агата Кристи легендарните мускалчета с розово масло от Казанлъшката долина. Писателката така се пристрастява към тях, че през следващите години ги поръчва от България. Въобще световноизвестната кралица на кримките остава с чудесни спомени от страната ни – за разлика, примерно, от своя сънародник Бърнард Шоу, който винаги плюе България, тъй като не може да прости победата ни при Дойран над англичаните. Поради същата причина Уинстън Чърчил също мрази България. Неслучайно именно в неговата уста е сложена фразата от януари на 1944 „София да се сравни със земята“. Агата Кристи обаче демонстрира топлите си чувства към България при всеки удобен случай. През 1929 година – след прословутото си 10-дневно изчезване и драматичния си развод с първия си съпруг, чието име запазва завинаги, тя е жури на конкурс за красота. Нашето момиче Анка Драганова печели второто място, към което има и много други апетити – особено от красавицата на Аржентина. Избухва скандал и Агата Кристи се намесва в полза на българската претендентка. „Няма по-хубава от нея – а и ухае на казанлъшка роза“, категорична е писателката, разкрива Михаил Топалов. И изпраща алчната за слава аржентинка чак на седмо място. А Анка хем е втора, хем печели 40 000 долара – луди пари за онези години.

Агата Кристи е специален гост на сватбата на Борис III с Йоана Савойска в катедралата „Свети Франциск“ в италианския свещен град Асизи през 1930 година. Монархът е не само почитател на романите й, но и високо цени отношението й към България. И на сбогуване – също като Атанас Буров четири години по-рано – й поднася от любимото й розово масло. Но не в мускалчета, а във флакон от половин литър.

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html