15.2 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Ненчо Илчев: Пеех фалшиво, но Ламбо ме взе в класа си

Ненчо Илчев е готов с грандиозен спектакъл, в който ще развихри трикове, ловкост и фантазия. Той ще свали главата си, а публиката ще стане свидетел на много специална левитация – посветена на Стефан Данаилов. Легендата на киното и театъра преподава не само актьорско, но и житейско майсторство на един от най-любимите си ученици. Премиерата на зрелището, с мотото „Спектакълът, който никой не трябваше да вижда“, вероятно ще се случи през есента в Театъра на армията, а да партнират на Илчев вече са готови Лара Златарева и балетисти. Ненчо е пред осъществяването на още една своя мечта – в родното му Момчиловци да отвори врати Музей на илюзиите. Няма да е лесно, но той вярва, че поредното чудо в живота му ще се случи.

– Господин Илчев, колко от великите магове у нас са сваляли главата си?

– Мистър Сенко, Орфи, Асен Лепас, който дори ми подари двете маски, които са в неговия номер. Но методът на всеки от тях е различен от този на другия. Моята глава аз ще я „свалям“ със специална конструкция, но не мога да издам нищо повече. В представлението има специална левитация и видео, които правя в чест на моя любим учител Стефан Данаилов. Ще споделя пред публиката и някои от общите ни истории с него. Въобще ще бъде красив разказ за Мастера – с усмивки и сълзи. Винаги и във всяко представление се стремя да постигна хармонията между смешното и тъжното.

– Той кога разкри вашата страст по илюзиите?

– Още когато кандидатствах в НАТФИЗ професорът разбра, че съм страшно запален по фокусите. На кръговете в Академията първата година ме скъсаха на пеенето, а трябваше и да танцувам. Втория път – тогава Ламбо взимаше клас – подхванах родопска песен, наша, от Момчиловци. Изпях я ужасно фалшиво. Мастера много се смя, но ме пусна, защото разбра, че съм родопчанин – като баща му, който е от Смолян. От благодарност направих и един фокус с летящо бастунче и той окончателно се развесели. После, през годините, ме е водил на много участия. Казваше, че трябва всичко да се вземе от тази професия – не е задължително да се играе само театър. Самият той нямаше ограничения – излизаше и в естрадата, на концерти…  И аз съм като него – телевизия, кино, комедия, трагедия…

– Искаше ли да го научите на някой и друг фокус?

– Не.

– Ламбо гостуваше ли в Момчиловци?

– О, да, идвали са няколко пъти с жена си Мери. Той обичаше Родопите, чувстваше се там като у дома си. Той носеше благостта, която излъчва планината. Сърцето му беше голямо – по родопски.

– Пазите ли важни спомени от последната си година с него?

– Най-хубавите ни месеци заедно бяха през пролетта и лятото на 2019-а. Първо репетирахме „Актрисата“. Всяка сутрин се събирахме у тях – посрещаше ни с маса, пълна с ядене и пиене. Сядахме – безкрайни разговори, много смях… Той вече беше болен, но нито за миг не изгуби оптимизма си. Не спираше със закачките – винаги е имал уникално чувство за хумор. Шегуваше се наред – със себе си, със състоянието си, с народа около него. Благодаря на Господ, че ми даде късмета да бъда до Стефан Данаилов в края на живота му. А да знаете какво се случваше след представленията на „Актрисата“ из страната! Беше неописуемо, можеше само да се види, да се почувства… Играехме час и половина, а после още толкова той общуваше със зрителите – разказваше им за всяко свое приключение в техния град през различни периоди от кариерата си. Беше неизчерпаем, а хората слушаха спомените му като хипнотизирани – със затаен дъх и блеснали очи. После един през друг носеха цветя… Божа работа беше Мастера. Голям човек. Отиде си щастлив. Сигурен съм в това. Разбира се, никой от нас не очакваше, че ще се случи толкова бързо… Но си тръгна удовлетворен и спокоен – и заради мемоарите му, които излязоха през 2019-а, и заради последното турне с „Актрисата“ – пиесата, която Аня Пенчева намери специално за него. Ако не бяха книгата и спектакълът, нямаше да обиколи България и да се прости с всички, които го обожаваха – не съм виждал толкова обичан, толкова обожаван човек. Няма друг като него – няма и да има. Бях в епицентъра на всички тези преживявания – какво повече може да искам?

– Мислите ли, че Мастера съвсем осъзнато се сбогуваше с публиката си?

– Може би. Но никога не го е изричал. Няма начин да не си е давал сметка – – като всеки интелигентен човек беше наясно със състоянието си.

– Какво най-често ви внушаваше – като акцент от личната си философия?

– „Горе главата! Не трябва да се предаваш, каквото и да става! Усмивка – и напред!“. Той живееше така. Така възпитаваше и учениците си. Имаше 8 випуска – нито един лош човек не съм срещнал сред тях. Може и да има – но аз не съм видял. Просто умееше да избира. Невероятен нюх – към артисти и към свестни хора. Казваше още: „За тази професия трябва характер. Нямаш ли характер, нищо не става. И най-големия артист без характер отива на кино“. Научил ме е на страшно много неща – колкото за театъра, толкова и за живота. А те са доста по-важни.

– Казвал е, че ви приема като свой син…

– И той, и жена му Мария много ме обичаха – и не го криеха. Аз също им казвах, че ги обичам.  Беше взаимно. Затова много ми липсват. Липсва ми, че не мога да отида до тях, да звънна на вратата, а той да ми извика „Идвай, моето момче, че не мога да стана!“. Да вляза, а той с кафенцето и с цигарката в ръка да ме изслуша и да ми даде правилния съвет. Преди последната му Нова година звънна да ме пита какви са плановете ми. „Нямам участия, Мастер“, отговорих му аз. „Идвайте тогава да празнуваме“, нареди той. Така посрещнахме 2019-а –  Ламбо, аз, жена ми,  синът ми и Ваня Щерева. Никой друг. Това е отношение, което няма да забравя никога. Чувстваше ни като семейство.

– Беше ли приготвил подаръци?

– И още как. А за мен – огромна изненада. Мастера винаги е знаел, че пия само бира. Седнахме на масата и веднага ме запита: „Какво да ти налея?“ А самият той напоследък беше само на розе. И затова му отговорих: „Мастер, ще пийна едно розенце“. „Абе, стига глупости – я иди в кухнята да видиш какво съм ти приготвил!“. И като отивам, какво да видя?! Мислех, че ми е поръчал някаква бира по-така, а се оказа, че цялата стена, която е отгоре до долу с рафтове, беше пълна с 6-7 вида бира. Поръчал ги, за да ми направи кефа. Кой друг ще го направи? Как няма да помня?

– Ходите ли до гроба?

– Да, но гледам да съм сам. … В подобни моменти публичността е излишна.                От онези дни му занесох голяма саксия с мушката – той много ги обича. Избрах на пазара едни красоти, едни цветни сакъси, разкош.

– Какво от Родопите има в душата ви?

– Може би и аз съм благ човек – всички казват, че родопчаните са благи. Радвам се, че хората виждат у мен позитивизъм. Ще бъда щастлив, ако са искрени и това наистина е така – да ги зареждам с доброто. Пък и нашата професия е за това – да радваш публиката… Иначе какъв е смисълът?

– Винаги сте усмихнат – за разлика от доста ваши колеги…

– Характер. Не е нарочно. Просто съм доволен от живота. Детската ми мечта беше да бъда артист. Постигнах я с много труд и усилия – мои и на родителите ми. Така че нямам причини да не бъда усмихнат. Когато желанията ми се случват, винаги благодаря на Господ, на съдбата. Няма нищо по-вдъхновяващо от това да превърнеш хобито си в професия. Голямо щастие. Искал съм да бъда фокусник, да бъда артист. Не само стана, но и животът ме срещна с много готини хора.

– Синът ви увлича ли се по фокуси?

– Не. Колко пъти му предлагах да го науча, да го въведа в магията, но не ще. А тъкмо сега му е времето – на 14 години е. Ще става артист. Така че и аз, и майка му ще го подкрепим – каквото му е на душата. Няма да го спра – самият аз винаги съм бил подкрепян от родителите ми и за най-лудите неща. Дори ми поръчаха изкуствен палец – основен момент в жанра. Знам какво е много да мечтаеш за нещо. Ще му се радваме да успее. Той е много добър – даже му казваме, че е прекалено… На всяко влизане и излизане от вкъщи ни казва „Обичам ви“. Ще го подготвяме – само да има мерак. Без него нищо не излиза. Мерак, хъс и характер – както ме е учил Мастера.

– Всичко това ли ви стимулира да станете и писател…

– От 30 години събирам фокуси – те са поне 1000. Изчел съм много литература – и българска, и световна. Първо някои от тях се появиха в малкото издание, което се продаваше само след представлението ми „Магията на Ненчо“. Неотдавна имах премиера и на луксозното и цветно издание „Забранената книга за фокуси“, пълна с  51 малки чудеса, които озаряват публиката. Всяко от тях е представено стъпка по стъпка – за да бъде лесно разбрана техниката за изпълнение и трикът, който трябва да се пази от наблюдателността на зрителя. Към томчето са включени и реквизити, с които можете да направите три от описаните фокуси. Лесно можете да усвоите класики в жанра  – „Невидимата монета“, „Изчезващата вода“… Картите за игра са от най-любимите на илюзионистите, така че и те са основен инструмент в немалко трикове. Какво ще кажете за банан, който е нарязан отвътре, а с непокътната обелка отвън; за балон, който е прободен, но не се пука; за срязано въженце, което пак става цяло; за 10 лева, които се превръщат в 20…  За две седмици 5000 бройки от книгата бяха продадени. Прецедент.

– Как си обяснявате този толкова убедителен успех?

– Фокусите са най-древното изкуство. Правя ги уж за децата, но родителите им се вълнуват повече. Всеки иска да бъде лъган. Както казваше Орфи, ние сме красиви лъжци. Това му е чарът на изкуството.  Обичам всичко в него – и манипулациите, и илюзиите, и менталността. Когато на 13 март заключиха театъра заради заразата, целият реквизит за бъдещия спектакъл остана на сцената.

– Българинът за какво обича да го лъжат?

– За много неща – за да живее по-лесно. Но предпочита благородни и елегантни лъжи на едро. По-дребните не го впечатляват. Политическите брътвежи ни омръзнаха. Дразнят ни.

– До къде стигнахте с музея в Момчиловци?

– Бившата кметица на Смолян Дора Янкова движи цялата организация, което никак не е лесно. Това ще бъде Национален музей на илюзионното изкуство – не някаква моя приумица или частна сбирка. Сега реновират огромно помещение в читалището. Вътре ще има восъчни фигури, движещи се кукли – всичко ще бъде много атрактивно. Посетителите ще видят това, което съм купувал през последните 30 години – от фокусите на най-големите.  Момчиловци е най-любимото ми място на света.

Албена АТАНАСОВА

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html