23.8 C
София
четвъртък, 30 юни 2022 г.

IN MEMORIAM Миряна Башева: „Няма смърт. И точка“

Мария ПЕТКОВА

Преди да си отиде от този свят, издъхвайки в съня си, великолепната поетеса, забележителна интелектуалка и самоиронична жена Миряна Башева постепенно се оттегли от поезията, журналистиката, публичните изяви. Тя от години не даваше интеврвюта и не публикуваше. Песните по нейни стихове, изпълнявани от звездите на българската естрада, обаче не престават да бъдат любими на хората и те често си ги тананикатq дори и когато нямат представа, че тя е техен автор. Така ще бъде и занапред, защото в стихотворението си „Точка“ поетесата предупреждава, че няма да умре: „Аз нямам как да стигна до финала,/да пусна тоя свят на самотек./Мен еволюцията ми е дала/безсмъртие, защото съм човек…/А ако някой ден – помози бог! -/откаже медицината отсрочка,/не бързайте с цветя и некролог./Предупреждавам: Няма смърт. И точка“.

Често я наричат „поетеса на космическата нежност“, но тя е по-скоро хулиганка в поезията, ръбата и посвоему арогантна. В последното си интервю за сп. „Жената днес“ преди 16 години тя казва, че не само вече не пише стихове, но дори не изпитва необходимост да чете поезия. Признава, че нейната ръбатост е не толкова бунт срещу казионното слово, а по-скоро защитен рефлекс: „Да кажем, че съм била уязвима романтичка и съм си пуснала бодли срещу нараняване“.

Автор на стихосбирките „Тежък характер“, „Малка зимна музика“, „Сто години суета“, „Ние сме безнадежден случай“, стиховете към филма „Войната на таралежите“, Миряна не се притеснява да твърди, че за поезията си е имала протекциите на Богомил Райнов.

Без нейно знание майка й му показва нейните стихове и той я изпраща в „Литературен фронт“, после и в „Пламък“. „С връзки пробих!“, заявява тя. „Първите ми публикации направиха силно впечатление (извинявам се, ама е факт) и покойният Серафим Северняк ме зариби за сп. „Отечество“. Оттогава датира любовта ми към печата“, казва Миряна, която след идването на демокрацията работи първо във в. „24 часа“, а след това е сред основателите на вестник „Сега“. Там създава сатиричната страница „После“, която става емблема на вестника. Покрай рождения си ден на 11 февруари тази година обаче на въпрос дали тази рецепта за ирония на злободневни теми от страницата „После“ може да проработи и днес, тя отговаря: „За да се успокоим като общество, е нужна сериозност. За хумор ми се струва, че наистина вече е късно“.

Дъщеря на Иван Башев – загиналия министър на външните работи в кабинетите на Тодор Живков и Станко Тодоров, Миряна никога не крие левите си възгледи и произхода си, макар да е сред критиците на някогашния режим. „Това е детството и младостта ми, най-хубавата част от живота – не умея да се отказвам от себе си“, казва Миряна, която твърди, че баща й няма приятели в номенклатурните среди, а най-близките му хора си остават съученици от гимназията и няколко интелектуалци, сред които са Дечко Узунов и Богомил Райнов.

В автобиографията си твърди и че по приятелска линия е работила във „Всяка неделя“ по времето на Янчо Таков, който става неин кум, докато е ученик в XI клас. Свободолюбива и бунтарка, тя се омъжва преди да навърши 19 като протест срещу родителското опекунство. „Ожених се за съученик, днес доц. д-р Александър Алексиев. Имаме дъщеря Марина, сполучливо дете. И разводът ни беше сполучлив“, пише поетесата. Двамата решават да се оженят спонтанно. Тогава Янчо Таков бяга от училище, за да кумува заедно с по-големия си брат Васко. Миряна и Александър остават близки и след развода си, защото по нейни думи „приятелството надживява влюбванията“ и „като се излекува самолюбието, ако е било накърнено – остават идеалните отношения“. След изгарящата й любов с режисьора Рангел Вълчанов също остават приятели. „Класичката“, както с любов я наричат колегите й от в. „Сега“, разказва как е празнувала Нова година с Рангел в дома на бившата му съпруа Яна Пипкова, която вече е с новия си мъж – художника Борислав Стоев. На гости там са и бившият на Миряна – д-р Алексиев с втората му жена Ханка.

С Рангел Вълчанов пътуват много из България и по света. Най-впечатляващо за нея обаче е тримесечното им пътуване в Индия, за което твърди, че ще е вечно благодарна на режисьора. Разказва, че там животните я обожавали – „разни свещени маймуни и котки, и дори най-важното животинско божество, една крава, се мъкнеше след мене по улиците на Бенарес сума време, накрая влязохме заедно в едно миниатюрно дюкянче за обувки и кравата се заклещи на вратата, разтърси се и попиля целия дюкян. Разхвърчаха се патъци… Аз ужасно се притесних, а собственикът беше щастлив, че го е посетило свещено добиче, и ми благодареше най-пламенно“.

Заедно с Рангел Вълчанов създават един игрален филм – „Последни желания“ (1983), и няколко документални. Миряна споделя, че до този момент нищо не разбира от кино, но „заради него се прежалих“. Правят заедно и театър в Хасково, а тя прихваща от специфичния му шопски хумор.

Едно от най-прекрасните обяснения в любов е поемата „Любов“, която му посвещава. Пише я, когато връзката им е в разгара си, я майка й е получила инсулт и тя е често до нея в болницата. Обстановката там подсилва подсъзнателния й ужас, че би могла в някакъв момент да изгуби 20 години по-възрастния от нея режисьор. Затова в творбата, която тя определя като своята „най-добра“, говори за времето, „когато вече няма да те има, във вид така удобен за любов…“.

Всъщност Миряна твърди, че е била влюбена в Рангел още от детството си. „Имах няколко такива големи детски любови. Баща ми тогава беше заместник-министър на културата и растях в прекрасна интелектуална среда. Изкарвахме зимната ваканция в резиденцията в Бистрица, тогава тя беше на културните дейци. Страхотни компании се събираха там и общуването с тях силно повлия на оформянето на характера ми. Та първата ми любов беше Джеки Вагенщайн – невероятно очарователен, страшно остроумен и артистичен компаньон. Той и сега си е такъв. Втората – Христо Ганев, мога да повторя същите суперлативи като за Джеки, но и много красив мъж. А третата е Рангел. Видях го за първи път на Слънчев бряг – той снимаше там „Слънцето и сянката“ и показваше на баща ми заснетия материал. Бях на 11-12 години, ако не се лъжа, и той страшно ме впечатли, особено гласът му. Гласът му е много секси! И сега, като идва в редакцията чат-пат и почне да гледа колежките с премрежени очи, го докарва оня тембър, същински афродизиак!“.

Любовни чувства я свързват и с композитора Стефан Димитров, който кръщава дъщеря си на нея. „Влюбих се в него от пръв поглед на един „Златен Орфей“ – прекрасни времена бяха, да не повярва човек, че българската песен е имала такива възходи… Тогава Стефан беше още с първата си жена. Е, и от това влюбване останаха само смътни спомени, но пък колко песни!“. Нейните стихове се изпети от най-ярките звезди на естрадата ни, а Миряна е приятелка с повечето от тях. „Обичам естрадно-текстовия си период и приятелите си оттогава – покойния Петьо (Мъката) Чернев, Богдана, Стефан, Мишо Белчев… те нямат чет“.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html