16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Фатални жени разкъсват Вазов в Народния театър

Интимният живот на Иван Вазов прелива от романси с драматичен финал – и това се знае най-вече от изповедите му пред професор Иван Шишманов. Тъкмо фаталните жени, които разкъсват душата на поета, оживяват в Народния театър в чест на 170 години от рождението му. Четири актриси от различни поколения влизат в ролите на дамите, които са белязалия емоционалните възходи и падения на литературния патриарх. Идеята за спектакъла „О, ти, която и да си“ е на Параскева Джукелова, а автор на лирическия колаж със стихове, спомени и писма е известната поетеса Мирела Иванова, която е и драматург на академичната  трупа. Бойка Велкова е режисьорът на постановката, разкриваща жестоката истина – Вазов по-често е бил нещастен в любовта. Неслучайно през 1875 той ще заяви, че няма вече да пише “песни любовни”, а ще се посвети на “песни свободни”.

Радина Боршош е изкусителката Катерина, покръстена еврейка от Пернишко, с която той има забранена любов в продължение на 18 месеца. Тъкмо вдъхновен от 30-годишната омъжена хубавица 19-годишният Вазов започва да пише стихове, повечето от които изгарят при опожаряването на Сопот. След време писателят ще сподели пред професор Иван Шишманов, че е доволен от „гибелта на тези цинични неща” – още повече, че не е искал майка му да научи за скандалната му сексуална връзка. 

Биляна Петринска е Пеша – покръстената от руски офицер вдовица на турски бей, по която Вазов въздиша, докато е председател на Окръжния съд в Берковица. Тя е прототип на Зихра от едноименната поема, огледална на разбитото му сърце. Преместването му в Пловдив окончателно ги разделя, а поетът излиза мъката си със силни думи: “Със самий ад се запознах”, “Разбит съм”, “Плача”. Петринска е и Вера Тимони от Пловдив, чиито съпруг е в Сибир и тя се отдава без проблеми на Вазов. След време той ще спомене, че тя е мимолетна изгора, въпреки че е настоявал Вера да се разведе, за да се омъжи за него. Тя е музата за стихотворението му “Благодаря”, което сравняват с Пушкиновото “Я помню чудное мгновенье”. Вера е сред жените, срещу които въстава баба Съба Вазова, която не желае чужденка за снаха.

В Пловдив Вазов е очарован още от една дама – Велика Тилева, завършила Девическия институт в Москва – начетена и освободена интелектуалка, с която имат общ фаворит: Некрасов. След дълги професионални разговори и светско общуване поетът се надява, че Велика ще се превърне в негова годеница – но тя го отхвърля. Това обаче не й пречи след време да преведе „Под игото“ на руски език. Тази история минава почти тихом-мълком под тепетата, но всичко живо край Марица узнава за бравурния епос на Вазов с Пелагия. Параскева Джукелова се превъплъщава в кръшната прелъстителка, която две години дарява писателя с романтика и еротика. Всъщност това са единствените напълно щастливи години на взаимна любов в битието на българския Омир. Когато се срещат в Хисаря, Пелагия е любовница на адвокат от Хърватско, но го зарязва заради Вазов. Историята припомня, че Петко Славейков също се пробва при изкусителката, но жалкият му опит за малко да стане повод за дуел между двамата писатели. В крайна сметка печели трети – руски полковник, който пада на коляно с пръстен в кутийка пред Пелагия.  И Вазов излива мъката си в поемата “В царството на самодивите”, където се нарича  “странник беден, тъжен”.

Радина Боршош е и завършилата със златен медал в Киев племенница на митрополит Климент – публициста държавник Васил Друмев. Вазов и Атина са все още младоженци, когато успяват да се скарат толкова брутално, се той пише “Трънкосливката” – изпълнена с яд уж лирическа поема. Бракът им продължава 15 месеца, а войната между тях се точи на края на живота му. В нея няма нито победен, нито победител. Развод също няма – Светият синод е против. Вазов издържа Атина, но не я обича.  Не желае да присъства нито в завещанието му, нито на погребението му.  “Майко мила, спаси ме от тази жена, не мога повече да изтрая!”, казва той на Съба Вазова.

Ева Тепавичарова е двойно по-младата Евгения Марс, озарила последните години на писателя. През 1919 той й посвещава антологията си „Люлека ми замириса“. В деня на срещата им тя е на 28, той – на 55. Двамата се разхождат из Борисовата градина под злобните погледи на софиянците, които изчисляват разликата във възрастта им – твърде скандална за онази епоха. Тогава Вазов нарича Евгения „най-близкото му същество на света“, което носи умиротворение за душата му.  Всеки четвъртък той пие вино или чай в хола й, докато тя му свири на пиано.  Дарява й дори лирата с венеца, която получава като всенароден армаган за юбилея си от 1895. След смъртта му Евгения Марс продава изключително ценната реликва на Народната библиотека.

Като разказвача и Вазов в Народния театър се изявява Ненчо Костов, който – въпреки крехката си възраст – се специализира в исторически образи: беше Дебелянов и Васил Левски, а сега е и патриархът на литературата.  

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html