15.2 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Тук се говори за Бойко Борисов, а в света на великите открития вървят след българина Златко Минев

Иво ДИМИТРОВ

Глухотата, слепотата и липсата на чуваемост са най-големите проблеми в българското общество, раздирано от излишна суета, зверски битки, алчност, омраза и трогателен провинциализъм в мисленето. Резултатът е налице – джобовете ни са празни, живеем в смог, храним се с отпадъците на планетата, а площадите са пълни с цветно множество от протестиращи хора. Едни са излезли от безизходица, други – защото в мътна вода се ловят най-големите риби, трети пък, защото са се самоопределили като умни и красиви. И всички говорят за Бойко Борисов и Иван Гешев. Всички, не само тези на площада, а и останалите, които или не искат, или не могат да са на жълтите павета.
Впрочем тук живеем в постоянна истерия, а истерията не решава проблемите, а ражда следваща истерия, следващата истерия ражда още по-следваща и така ни поема спиралата на посредствеността. Класиците са казали, че великите говорят за идеи, високоинтелигентните обсъждат процеси, а масовката от хора говорят за… други хора. От този сорт са ни говорителите. Очевидно така е удобно на системата със спиралата или по точно на онези, които я завъртяха, за да се чувстваме центрофугирани вече толкова години.
В такова време е съвсем естествено да потъват стойностните хора, да остават скрити велики открития, да затъваме, защото хоризонтът на повечето е масата за хранене, а планината им е препълнената чиния. В това хладновато време на безумие ще направя своя опит да потърся друг хоризонт. Не за друго, а защото винаги съм смятал, че надежда има. И за нас, и за децата ни, и за цялото човечество. Надеждата ми не е нито в марсианците, нито в сегашната ни политическа класа, а в човеци, които са се посветили да постигне напредък цялото човечество. На едно такова момче посвещавам следващите редове. Опитвам се да ги напиша с уговорката да бъдете снизходителни, ако сбъркам, защото материята, в която той прави научни сензации, не само ми е непозната и чужда, но и твърде трудна за асимилиране.
Става дума за родения преди 30 години в София Златко Минев – момче, което в науката отдавна е изпреварило едни от най-големите световни умове . Масачузетският технологичен институт (MIT) го обяви за визионер, а откритието му за квантовите скокове бе определено от британско издание като научно земетресение. Допреди появата на българина на световната научна сцена, квантовите скокове са изглеждали дискретни и непредсказуеми, съгласно разбирането на Бор. В резултат на дисертацията на Минев, публикувана в научното списание Nature и озаглавена „Да хванеш и обърнеш квантов скок по средата на полета му“, се преобръща традиционното виждане за квантовите скокове. Установява се, че те не са резки и непредсказуеми, а точно обратното – скокът има плавен, непрекъснат полет от едно ниво до друго и дори степен на предсказуемост. Тоест скокът може да бъде контролиран, преди да се случи, и по този начин овладян.
Така благодарение на Златко Минев бъдещите квантови компютри могат да решават задачи, които класическите компютри не биха решили за милиони години. Нали се сещате, че това би променило света, в който живеем, и би могло да повлияе и на представата ни за природата и за всичко, което ни заобикаля. Научно откритие, което поставя това усмихнато и изключително позитивно момче редом до Айнщайн.
„Привлича ме да разкрия дълбокия характер на света, в който живеем, за да мога да създам неща, които могат да помогнат на човешката общност. Затова обичам да се фокусирам върху проблеми, смятани за нерешими. Работата по такива проекти е предизвикателство и крие огромен отключващ потенциал. Дава възможност за достигане на дълбоко ново познание, чрез което можем да решим невъзможните проблеми“, казва Златко Минев, който в момента е изследовател в IBM Quantum – компанията, представила в началото на 2019 година първия квантов компютър за бизнеса.
Днес Златко Минев остава все още непознат за широката публика в България, защото не е футболист с татуировки, певец със собствено мнение или партия, политик без задръжки или олигарх с милиардни обществени поръчки. 99% на сто не са чували за него, но част от тях могат да ви разказват с охота биографиите на Бойко Борисов, Румен Радев, Корнелия Нинова, Иван Гешев, Слави Трифонов или Ахмед Доган. Така или иначе обаче Златко е първият български учен, който е толкова близо до най-престижната награда в света – Нобеловата. Според авторитетни световни умове той напълно я заслужава за епохалните си открития в областта на квантовата физика. Нямам илюзиите, че повечето от гореизброените поименно политици и всякакви останали ще престанат да живеят в своя свят на самодостатъчност, но за времето те ще останат песъчинки от световния плаж (вземам назаем израза от Валери Найденов). Разбира се, могат да ме опровергаят, ако за тях стане кауза това, което прави българинът Златко Минев. Защото за мен, а и не само за мен това вече е кауза. Светът на научните открития е тръгнал и върви след нашето момче. Струва ми се по-добре да следваме такива като него, отколкото изтърканите и изхабени мутри от така наречения роден мейнстрийм.
Вместо послеслов: Ще завърша с едно изречение от Златко Минев, което да напомня на всички, че не трябва да се делим на българи в България и на българи в чужбина: „Откакто заминах в САЩ, се местя на всеки няколко години, но в България се връщам всяка година“.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html