23.8 C
София
четвъртък, 30 юни 2022 г.

Блокадите са бутафория

Явор ДАЧКОВ

В началото бих искал да кажа, че подкрепям протестите и основните им искания. За разлика от протестите на умнокрасивите през 2013 година, които намирах за пагубни и които изиграха основна роля, за да се стигне до сегашните протести. Протестите от 2013 година споиха статуквото, срещу което се борят протестите от 2020 г. Не говори за особена интелигентност, но това е положението в България.

След всеки уличен ентусиазъм нещата стават по-зле, вместо да се оправят. Както обича да се шегува един приятел: „Вместо да се влоши, положението стана безнадеждно“. Преди седмица гледах в предаването „Референдум“ по БНТ (не знам защо някои искат оставката на Кошлуков, но в момента БНТ е една от най-добрите телевизии) младите лица на протеста, които ми направиха изключително впечатление. Умни, говореха по същество и без нарцисизъм – бяха вдъхновяващи. Проблемът е, че енергията на този протест няма политическо лидерство и ще бъде разпиляна.

Накрая в парламента ще се окажат познатите политически играчи, които ще продължат да въртят политиката постарому. Поне това показват социологическите проучвания, а и единственото ново на политическия хоризонт е партията на Слави Трифонов, което е пълен потрeс само по себе си. Повод за този коментар обаче са блокадите, които протестиращите налагат на ключови кръстовища в София, а някои се опитаха да направят и в страната. Мисля, че това е пълно безобразие. Мислех го и през 2013 г., когато малка група протестъри окупираха Софийския университет и опъваха палатките на Орлов мост. Не защото съм срещу гражданското неподчинение, а защото съм срещу фалшивото гражданско неподчинение.

Абсурдно е няколко души да опънат палатки на възлово кръстовище в европейска столица (пък и в който и да е град), а полицията да ги гледа отстрани и едва ли не да им се радва. Някъде прочетох, че полицията пропускала само коли, които носели храна и вода на окупаторите, които през деня се мотаят около палатките, сърфират в интернет, играят карти или федербал и си убиват времето. В това време стотици шофьори са набутват в съседни улици, образуват се тапи и опашки от коли, клаксони свирят, нервите се късат. Това е пълно малоумие, тотално беззаконие и анархия. Не знам полиция по света, която би толерирала такова нещо. Повтарям, че става дума за групи от по десетина души, които са опънали палатки и кесят по възловите кръстовища. Ако там имаше десет хиляди, които стояха неотлъчно ден и нощ, нещата биха изглеждали по съвсем друг начин. През зимата на 1996/7 година стачки парализираха икономиката, а движението беше блокирано от хиляди простестиращи в цялата страна.

Виждаше се, че има истински народен отпор и гражданско неподчинение. Сега блокадите изглеждат бутафорни. Бутафорно е и поведението на полицията, която не смее да извлече със сила натрапниците и да освободи движението. Иначе вечер, когато е тъмно, полицаите са много смели да влачат студенти зад колоните на Министерския съвет и да ги пребиват, когато са безпомощни. Има нещо много сбъркано в тази работа. Полицията трябва да въвежда ред, а не да пази анархията. И когато трябва, да употребява сила. Преди няколко дни показаха бой на полицията със стотици хиляди демонстранти в Берлин, които протестираха срещу маските и социалните ограничения заради коронавируса. Як бой и истински сблъсък. Тук за една пукната глава и малко кръв се надава вой до небесата. Там има характер, държава и истински граждански гняв, а тук всичко се срива в някаква селска вечеринка, която оревава орталъка в студиата на телевизиите, изглежда водевилно и се държи неадекватно.

30 години след началото на прехода българските протести изглеждат все така инфантилно, незряло и без ясна идея какво искат да постигнат и как да го направят. От палатковия лагер на 39-те депутати от СДС срещу Конституцията, та до днес. Във всеки случай отблокирането на софийските кръстовища е отговорност на властите, на полицията и на Столичната община. Крайно време е някой от тях да направи нещо по въпроса в този разграден двор и да покаже поне някакви наченки на ред, правила и законност. Впрочем това са и едни от исканията на онези, които незаконно, без ред и никакви правила са окупирали софийските кръстовища.

Коментарът е публикуван във вестник „Галерия“

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html