3.1 C
София
четвъртък, 28 октомври 2021 г.

Пропиляхме 3 г. в спор чий е Гоце Делчев, вместо да градим обща икономика с Македония

Николай Кръстев.

На 15 юли в Северна Македония се проведоха извънредни избори, които доведоха до интересни, но заплетени резултати.

На 4 август, вторник, бе и първото заседание на новото народно събрание, в което 120 места си поделят 4 партии. 46 за Социалдемократическият съюз, 44 за ВМРО-ДПМНЕ, 15 за албанците от „Демократичния съюз за интеграция“ (ДСИ), 12 за коалицията „Алианс за албанците“ и „Алтернатива“, 2 за „Левица“ и 1 за „Албанска демократическа партия“.

В момента текат преговорите по съставяне на кабинет, който далеч не е ясен как ще изглежда. „Антени“ потърси експерт по Западните Балкани Николай Кръстев – дългогодишен кореспондент за БНР в Белград и Москва, както и в Македония по време на военния конфликт – за да разясни политическите процеси в нашата съседка.

Какво можете да кажете за политическата ситуация в Македония?

В Македония завършва един много сериозен период на политическа неизвестност, свързан с нейното преминаване към западния лагер. Знаете, че преди няколко месеца Северна Македония беше приета за 30-ия пълноправен член на НАТО. Това е много значима крачка за стабилността на страната. И то не само в Македония, а на Западните Балкани като цяло.

Сега победата на Социалдемократическия съюз дава шанс Македония да продължи напред по пътя на реформите и предвидимо бъдеще за нашата съседка.

По време на предизборната кампания се чуваха призиви за преразглеждане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България, Македония и Гърция. Трик за събиране на гласове ли беше това, или реална опасност?

Такава опасност има в редиците на ВМРО-ДПМНЕ. Партията, която през своите 11 години на управление не намери сили в себе си да подпише договор за добросъседство и приятелство. А само за 1 година на власт Зоран Заев постигна договора с България, а няколко месеца по-късно и с Гърция (Преспанското споразумение).

Периодът на ВМРО-ДПМНЕ под управлението на Никола Груевски беше един от най-деструктивните за Македония. Антибългарското говорене и негативната енергия, която се излъчваше към България, останаха като един много тежък товар на новия председател Християн Мицковски. Той не успя да се отдели от идеите на Никола Груевски, да напусне риториката на антибългарско говорене.

Той запази курса на политика, от който много членове на ВМРО-ДПМНЕ не са доволни. Кому е нужно това, питат те. Нима не трябва да сме близки с България и да имаме нормални отношения? Мицковски повдигна по време на кампанията тези въпроси, за да покаже, че може да се еманципира и да доведе до победния край партията. Но се видя, че това трудно може да стане.

При 46 депутати за Социалдемократическия съюз и 44 за ВМРО-ДПМНЕ (от 120 общо) изглежда, че всичко зависи от албанците. Може ли да се направи паралел между България и Македония – между ДПС и албанските партии?

Може да направим сравнение между „Демократичния съюз за интеграция“ (ДСИ) на Али Ахмети, който от 18 години (с 1-2 г. прекъсвания) все е във властта. Така че може да се направи паралел с ДПС, които винаги участват във вземането на решенията у нас под една или друга форма и кумуват – колко явно, колко задкулисно.

Случващото се в албанския блок е много интересно. Зоран Заев в момента е на път да изолира ДСИ. Ахмети беше поканен да дава показания пред специалния трибунал за престъпленията на Армията за освобождение на Косово (бел.ред. – той е един от основателите на АОК). Очаквам той да подаде оставка от лидерското място, ако му бъде повдигнато обвинение, а вътре в ДСИ да започнат различни процеси.

Двете основни албански партии са с много добри резултати, а и близки – само 3-ма депутати е разликата между ДСИ и другата албанска коалиция – „Алианс за албанците“ и „Алтернатива“. Което означава, че Зоран Заев би предпочел тях за свои партньори. Албанците се опитват да детронират Ахмети, който залагаше през годините на етническото напрежение, на недоволството, потъпкваше албанците вътре в Македония. Те искат да покажат, че има албанска алтернатива в политиката.

Интересно е да се отбележи, че Ахмети заяви, че ще подкрепи партията, която потвърди отношението си към договорите с България и Гърция. Хубаво е, че в албанския блок договорите с България не се коментират. Докато партията, която е най-силно свързана с историческото ВМРО у нас – най-много говори против България.

Нали разбирате какъв парадокс имаме – партията на Титовите комунисти са хората, които днес развиват доста позитивни отношения с България и са готови да направят много компромиси. Както направиха по отношение на договора с България, както се отказаха от желанието за признаване на македонско малцинство в България. Заев и лидерите на Социалдемократическия съюз искат да градят нормални отношения.

Интересно е да се отбележи, че ВМРО и в България е основната партия, която говори често против Македония.

Да, те се опитват да печелят точки, залагайки на патриотичния ракурс, казвайки, че трябва да сме неотстъпчиви на преговорите на историческата комисия. Това обаче ни коства през изминалите 3 години да напълним договора за добросъседство и приятелство с много по-нови елементи като икономика, технологии, иновации, транспортната връзка. През целите 3 години спорихме чий е Гоце Делчев.

Можеше да бъде намерено по-умно решение, да се изгради магистрала „Гоце Делчев“ между София и Скопие. И ето отговор на въпроса чий е той – и наш, и техен. Историята трябва да се обсъжда, да, но нека се освободим от идеологемите, наложени от бивша Югославия върху македонските историци. Това изисква време обаче. Редно беше да изчакаме, вместо да им налагаме непрекъснато червени ограничителни линии, да казваме кое е добре и кое не. Да не забравяме, че тя все пак е суверенна държава.

На нашите политици им липсва управленческият капацитет, за да прозрат отвъд тези баналности и да свършат нещо конструктивно.

Имайте предвид, че в един момент ГЕРБ се оказа силно зависим от патриотичната коалиция по темата Македония. В началото сякаш Министерството на външните работи и хората на ГЕРБ бяха иззели водещите функции на политиката на държавата към съседката ни. Сега, в края на управлението на ГЕРБ и патриотите, виждаме нещо различно. ВМРО придобива водеща позиция в отношенията между Скопие и София.

Това не е редно. Преговорите трябва да се водят на ниво премиери. Ако искаме нещо реално, то се постига през управляващите, а не да слагаме всичко в кошницата на опозицията в Македония. Както когато наши евродепутати участваха в разговори и медии, свързани с ВМРО-ДПМНЕ. Подобни участия са необясними и ненужни. Като по-голяма и по-мъдра държава не трябваше да се намесваме така.

Влиянието на Сърбия и Русия в Северна Македония какво е?

Сръбското влияние, макар и редуцирано в последните 2-3 години, съществува чувствително. Сърбия е един от задкулисните играчи в македонското общество, където се опитва чрез различни икономически и медийни процеси да запазва своите позиции там. Дори в деня на 3-годишнината от подписването на договора между София и Скопие веднага се чу послание от Белград. То гласеше, че догодина започва изграждане на жп линия между Ниш и Скопие.

Тоест, че Белград е готов да даде няколкостотин милиона, а София не. Защото знаем, че между нашите две страни такава жп връзка липсва. Белград иска по някакъв начин да удря чисто дипломатически и инфраструктурно българските действия в Македония. Той не е много щастлив от затоплянето на контактите между София и Скопие и ще търси начин да нагнетява напрежението. Дали чрез темите за македонската идентичност, македонския език, инфраструктурните проекти.

Руската политика е съвсем различна. Древният римски принцип „разделяй и владей“ за Москва е водещ на Балканите. Още от времето на Балканската война тя винаги е искала да бъде арбитър на православните народи, като се възползва от пукнатините в междусъседските отношения.

Преди няколко години Путин в разговор с бившия македонски президент Георге Иванов заяви, че славянската азбука е дошла от македонските земи. Само преди няколко дни руското посолство в Скопие публикува в Туитър как руският военен аташе е поднесъл венец на загинали руски воини по македонските земи.

Който и да ни обяснява, че Путин е допуснал „неволна“ грешка преди, виждаме, че Москва всъщност поддържа активно тезата, че по македонските земи през историята се е развивало нещо самостоятелно. Но се забравя истината, че македонците от времето на Александър и Филип нямат общо със съвременна Македония.

Затова България и Гърция може да са локомотивът на Македония към ЕС. Ако оставим Скопие в групата на Босна, Косово и Сърбия – може да се наложи да чака с години, докато проблемът между Сърбия и Косово се разреши, докато има изглед за влизане в ЕС. Трябва да се постараем да ги отделим.

Ами Албания, ние май сме най-близкият ѝ съюзник на Балканите по пътя към Европа?

Ние можем да бъдем активни по отношение на европейската интеграция на Западните Балкани като цяло. За съжаление България изгуби инерцията, която беше набрала по време на председателството ни на Съвета на ЕС през 2018 г.

А Сърбия се възползва от това, като създаде мини-Шенген между Белград, Тирана и Скопие, изключвайки Косово. Гърция и Хърватия също не успяха да наложат авторитета си. Друг важен момент е, че в Сърбия се чуват все повече възгласи в подкрепа на алтернативи на ЕС – като Русия и Китай. За пръв път хората там, които искат да са част от ЕС, са 38%, което е рекорден спад. Политиката на Александър Вучич дава резултат.

Интервю на

Калоян Константинов

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html