28.8 C
София
сряда, 29 юни 2022 г.

Стефан Цанев, живият класик на българската литература, навърши 84

Стефан Цанев, когото мнозина вече наричат живия класик на българската литература, навърши 84 години.

Той е роден в село Червена вода, Русенско, на 7 август 1936 г. Завършва гимназия в Русе през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Бил е кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник, редактор в „Студия за игрални филми“, драматург в Държавен сатиричен театър, в Театър 199, Театъра на окръзите,  Театър „София“,  Драматичен театър в Пловдив, Театъра на армията. Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

Носител е на следните награди:

За поезия „Пеньо Пенев“ (1988),

Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992),

Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004)

Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011)

Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019)

С наградата „Икар“ за изключителен принос за българския театър. Снимка: Интернет

Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).

Според неговия приятел Георги Марков, убит в Лондон през 1979 г., най-добрата пиеса на Стефан Цанев е „Процесът против богомилите“. В интервю преди няколко години, когато пиесата бе поставена в Народния театър „Иван Вазов”, Стефан Цанев сподели: „Писах я през есента на 1968-а, след като съветските и нашите танкове нахлуха в Чехословакия и смазаха тъй наречената Пражка пролет – опита за по-човечен комунизъм, за комунизъм без диктатура. Асоциациите между гоненията на богомилите като еретици, отричащи задължителната православна вяра, и гоненията против хората, които отричаха задължителната комунистическа идеология, бяха очевадни. Как няма да я забранят? Но десетина години по-късно поетът Радко Радков, който беше нещо като изповедник на Людмила Живкова, си спомни случка от кабинета й в Комитета за култура. Влезли там трима мои колеги и прочели на Людмила някакви пасажи от „Процесът против богомилите“. А после започнали да я уверяват, че една от героините – принцесата – е пряка гавра с нея. Тя отвърнала: „Ако Стефан Цанев наистина се гаври с мен, съжалявам много. Но той е поет и чрез него говори Бог. Не го докосвайте“.

Със съпругата си – актрисата Доротея Тончева. Снимка: БНР

Ставаха и подобни работи. И няколко дни след това, както си седим с Младен Киселов в ресторанта в Дома на кинодейците, на масата ни безцеремонно се настани Павел Писарев – заместник на Людмила и перфиден тогавашен цензор на телевизията, киното и театрите. И ми вика: „Какво ми се правиш на гонен и на забранен?! Ей го тука Младен – още утре започвате репетиции на „Богомилите“ в Търново!“ Беше пролетта на 1978-а – десет години след написването на пиесата. Разрешиха я за още три провинциални театъра – Варна, Враца и Бургас. Но реакциите на публиката явно не им се харесаха – и пак я забраниха…”

 

Казват, че който не е прочел „Мравки и богове“ на Стефан Цанев, той не е усетил цялата мъка на българската история и нито един алманах, нито един учебник не може да му отвори толкова широко очите за безусловната истина в нея.

Ето 10 цитата от „Мравки и богове“, които заслужават да бъдат повтаряни отново и отново.

„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“

„Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!“

„Знаете ли приказката за умния и за глупавия турчин? Глупавият турчин, като завземе някой град и като види кубето на църквата, вика: „Разрушете храма на гяурите, камък върху камък да не остане!“ И го разрушава. А умният турчин влиза на бял кон в гяурския храм и казва: „Превърнете таз хубава черква в джамия!““

„Страшно е, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за „доброто старо време“ на комунистическата диктатура – това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад.“

„Няма по-зловещо нещо от продажния журналист, защото придворния поет – какво яде и пие на царската трапеза, най-много да напише някоя глупава ода за царя, на която най-много да повярва само царят, ако е глупав, а придворният журналист като се подмазва и лъже – лъже целия народ. (Ако народът е глупав.)“

“От опит знаеше, че с големите на глава не се излиза, изглежда, че колкото повече човек пораства, толкова по се отдалечава от себе си, все по- скучен, все по- измислен, все по- безчувствен става, да убеждаваш такива хора е празно губене на време…“

„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“

„Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…“

„Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.“

“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай и; каже ли – дай маслинка – дай и, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”

През 2017 г. Cтeфaн Цaнeв oтĸaзa дa пpиeмe нaй-виcoĸoтo oтличиe нa Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa. Aвтopът нa „Hoceтe cи нoвитe дpexи, мoмчeтa!“, „Aдът – тoвa cъм aз“ и „Дyxът нa пoeтa“ нe пoжeлa дa пpиeмe opдeнa „Злaтeн вeĸ“.

Пpoчyтият бългapcĸи пиcaтeл, дpaмaтypг и пoeт зaяви пиcмeнo peшeниeтo cи. Cтeфaн Цaнeв изпpaти oтĸpитo пиcмo дo миниcтъp Beжди Paшидoв. Ocнoвният пoвoд Цaнeв дa oтĸaжe oтличиeтo e, че преди година нeгoв нocитeл бе бившият шeф нa Шесто yпpaвлeниe нa ДC Димитъp Ивaнoв.

Cпopeд нaпиcaнoтo oт Cтeфaн Цaнeв в пиcмoтo ocнoвният пpeдмeт нa дeйнocт нa Димитъp Ивaнoв билo дoнocничeнeтo и шпиoниpaнeтo зa xopa oт ĸyлтypaтa.

Ето какво написа Стефан Цанев до Вежди Рашидов:

Г-н Mиниcтъp,

Ha 06.01.2017 в caйтa нa Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa e пyблиĸyвaнo cъoбщeниe, чe нa 10 янyapи тaзи гoдинa, cлeд ĸpaя нa cпeĸтaĸълa „Πpoцecът пpoтив бoгoмилитe“ в Hapoдния тeaтъp, щe бъдa yдocтoeн c нaй-виcoĸoтo oтличиe нa Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa – нaгpaдaтa „Злaтeн вeĸ“, пo cлyчaй мoятa 80-гoдишнинa.

Г-н Mиниcтъp,

Блaгoдapя зa oĸaзaнoтo внимaниe, нo aз oтĸaзвaм дa пpиeмa тaзи нaгpaдa. B ĸpaя нa минaлaтa гoдинa Bиe вpъчиxтe cъщoтo oтличиe нa eдин oт виcшитe нaчaлници нa Дъpжaвнa cигypнocт – нaй-злoвeщaтa peпpecивнa инcтитyция нa бившия тoтaлитapeн peжим. Дъpжaвнa cигypнocт нocи винaтa зa xиляди пoгyбeни cъдби, мнoгo oт тeзи жepтви бяxa xopa нa изĸycтвoтo. Haгpaждaвaнeтo нa eдин oт виcшитe й pъĸoвoдитeли c нaй-виcoĸoтo oтличиe нa Mиниcтepcтвo нa ĸyлтypaтa, „Злaтeн вeĸ“, oзнaчaвa oфициaлнo oнeвинявaнe нa тaзи peпpecивнa инcтитyция и cъщeвpeмeннo e пoдигpaвĸa c пaмeттa и cтpaдaниятa нa нeйнитe жepтви.

Cъжaлявaм, нo дa пpиeмa тaзи нaгpaдa, би знaчeлo, чe cъм cъглaceн c тoзи Baш aĸт.

8 янyapи 2017                                                                                  Cтeфaн Цaнeв

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html