16.8 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Преди 59 г. се ражда Берлинската стена, уродливият символ на комунизма

Заради пандемията от коронавирус на централното възпоменание по повод 59 години от изграждането на Берлинската стена се очаква да присъстват само 20 души, съобщават немски медии.

На мемориала на „Бернауер Щрасе“ със сигурност ще бъдат министърът на културата Моника Грютерс (ХДС) и кметът на Берлин Майкъл Мюлер (СПД).

„Споменът за робството и диктатурата трябва да се запази жив. Съществува споделена отговорност за защита на свободата и демокрацията, особено в периоди, когато те са заплашени отново. Разделението на града би дало пряк опит на берлинчани за това какво означава липса на свобода за около 28 години. Берлин е и ще остане град на свобода и толерантност“, каза Мюлер.

„Дойче вече“ отбелязва годишнината с документален филм, посветен на най-младите жертви на Берлинската стена.

Повече от 30 млади хора са убити на границата между Източна и Западна Германия, включително в Берлин. Убити директно от източногерманските граничари или оставени да умрат в ничия земя. Смъртта им е държавна тайна.

Създателите на филма Силвия Нагел и Карстен Опиц разговарят със семействата и приятелите на жертвите и други, които са били свидетели на случилото се.

Те се връщат там, където са умрели тези младежи, и използват архивни кадри, за да покажат как са станали жертва на гранична система, която не е успяла да направи разлика между непълнолетни и възрастни. Смъртта им се премълчава, а източногерманската тайна полиция ЩАЗИ дори лъже родителите и приятелите им за съдбите на младежите. Докато техните роднини откриват това, което наистина се е случило, десетилетия по-късно, граничарите дори са били хвалени за бдителността си. Привлечени са към отговорност едва след като комунистическият режим окончателно се разпада.

Една от жертвите на престъпната небрежност е Джизепе Савока. Той е малко дете, което си играе край реката, но без да иска, пада във водата. Хората започват да крещят, че момчето се дави. Никой не се намесва. Лош късмет да паднеш от източноберлинския бряг.

Полицията в Западен Берлин не може да помага. Източногерманските граничари имат заповеди само да осигуряват границата, нищо повече.

Филмът разглежда и случая на 15-годишния Герт Кьоненкамп от Шверин, който искал да напусне Източна Германия, за да живее с баща си в Хамбург. Удавя се в река Елба. Един от приятелите му, който е бил с него, не е допуснат да го спаси и е арестуван и осъден за опит за незаконно преминаване на границата. Пазачите стрелят по друго момче, което е с тях.

13 АВГУСТ 1961 Г. 

Неделя сутрин. Много берлинчани все още спят, когато войници от Националната народна армия, граничната полиция на ГДР, народната полиция и така наречените индустриални бойни групи започват да строят Берлинската стена.

Издигат се бариери от бодлива тел на границата между Източен и Западен Берлин. Пътищата са прекъснати.

Изграждането на стената идва като пълна изненада за берлинчани. На 15 юни държавният глава на Източна Германия Валтер Улбрихт заявява: „Никой няма намерение да изгради стена“. По-малко от два месеца по-късно подписва заповедта за изграждането на стената.

Стената е издигната бързо. На следващия ден семейства, приятели и съседи се събуждат разделени един от друг. Драматични сцени се случват, когато отчаяните хора се опитват да пробият бариерите.

Първите бариери с бодлива тел скоро се превръщат в силно въоръжена гранична система с дължина почти 43,1 километра във и около Берлин. Целта е хората от ГДР да не бягат във ФРГ. Десетки заплащат с живота си желанието да отидат на Запад.

Повече от 40 000 граждани на ГДР все пак успяват да избягат. Поне 260 загиват.

Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война.

Американският президент Бил Клинтън на Берлинската стена. 26 юни 1962 г.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ДА СЕ ПОЯВИ БЕРЛИНСКАТА СТЕНА

След Втората световна война Берлин е поделен между страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.

Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. Изграждането на стената е нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блока 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.

На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин.

Стената пада.

Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

Част от Берлинската стена в София

След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например за корпорацията „Майкрософт“, за щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html