15.2 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Ноам Чомски: Виждаме класова борба в глобален мащаб

Ананд Джиридхарадас, THE TRUE AMERICAN

  • Как преживявате пандемията, която очевидно е труден момент за всеки, освен че е и политическа криза? И в този смисъл как се променя начинът, по който мислим за системата?
  • Аз съм много зает. Изолиран съм, не излизам и нямам много посетители. Но съм постоянно зает с интервюта, много повече от това, което мога да поема. По-натоварен не съм бил никога. Но ти си напълно прав. Пандемията предоставя възможност за избор за това какъв свят ще възникне от нея. Много различни възможности за избор. Онези, които по същество създадоха кризата и ни дадоха 40 години неолиберализъм, работят много упорито, безмилостно, за да гарантират, че това, което се появява, ще бъде по-сурова версия на това, което създаде тази система. По-голямо наблюдение, по-голям контрол.Други сили, вариращи от това, което виждаме по улиците в Съединените щати, през екологичните организации до движение ”Демокрация в Европа 2015”, се опитват да се придвижат към съвсем различен свят. Това, което виждаме, е вид класова борба в глобален мащаб.
  • Очертавате черна картина. В лявата част има дискусия за това дали е важно в този момент да подминем с мълчание много от обичайните проблеми и просто да се фокусираме върху премахването на Тръмп. Или точно сега е моментът да се повдигнат всички други въпроси и да се държим строго с Байдън. Как разбирате този дебат?
  • Е, има традиционна лява позиция, която за съжаление е доста забравена, но според мен е тази, към която трябва да се придържаме. Това е позицията, че истинската политика е винаги активна. Което е съвсем различно от позицията, която казва, че политиката означава фокус, подобно на лазер, насочен към четиригодишната феерия, след което трябва да се приберем и да оставим началниците да се оправят. Лявата позиция винаги е била: работите непрекъснато и от време на време има събитие, наречено избори. Това трябва да ви отдалечи от истинската политика за 10 или 15 минути. След това се връщате на работа. Точно в този момент разликата между кандидатите е пропаст.Никога не е имало по-голяма разлика. Трябва да е очевидно за всеки, който не живее в пещера. Традиционната лява позиция гласи: „Отделете 15-те минути, натиснете копчето, върнете се на работа“. Да видим какво прави Байдън. Той води най-лявата политика в цялата история на демократите по отношение на климата например. И е най-доброто, което някога е правено. Не защото Байдън е станал ляв или защото Демократичният национален комитет е споходен от някакво страхотно прозрение, а защото е постоянно атакуван от активисти, излизащи от движението на Сандърс, и от други. Програмата за климата, която предвижда 2 трилиона долара за справяне със заплахата от екологична катастрофа, беше до голяма степен написана от Движението „Изгрев“ и силно подкрепена от водещите екоактивисти, които успяха да превърнат „Зелената нова сделка“ в законодателна инициатива. Това е истинска политика.
  • Интересна позиция. Не може да се каже, че вашата подкрепа за Байдън е измъчена. Всъщност наистина мислите, че неговата платформа е изненадващо добра, като се има предвид кой е той и къде сме ние.
  • Това не е подкрепа за Байдън. Това е подкрепа за активистите, които постоянно работят, създавайки предисторията на партията, които последваха Сандърс и повлияха на кампанията. Подкрепата ми е за тях. Подкрепата ми е за истинската политика. Лявата позиция е, че рядко подкрепяте някого. Гласувате против най-лошите. Продължавате натиска.
  • Да поговорим за лидери. Как мислите, дали фигура като Александрия Окасио-Кортес някога би могла да стане президент в тази страна?
  • Е, ако ме бяхте попитали преди 10 години дали някой като Бърни Сандърс може да бъде най-популярната политическа фигура в страната, щях да ви помисля за луд. Но всъщност това се случи през 2016 г. и продължава да създава значително движение. Има реални възможности. Мисля, че ако погледнете към Съединените щати през 20-те години на миналия век и попитате дали някога би могло да има работническо движение, бихте звучали лудо. Как би могло да има? Но всичко се промени. Човешкият живот е непредсказуем. Зависи от избора и волята, които са непредсказуеми. Така че в момента например сме в процес на формиране на Прогресивен интернационал. Той се основава на движението на Сандърс в Съединените щати и движението DiEM25 на Янис Варуфакис в Европа, което е транснационално европейско движение, което се стреми да запази и укрепи онова, което има смисъл в Европейския съюз, и да преодолее сериозните му недостатъци. Ако попитате сега дали има перспектива, би било много трудно да се каже.Ако погледнете обективно, погледнете къде се разпределя властта в света, има Прогресивен интернационал, а след това има „реакционен интернационал“, създаден в Белия дом от Тръмп. Квазидиктатори като Болсонаро, клонинг на Тръмп, са част от него. Както и диктаторите от Близкия изток, семейните диктатори от държавите от Персийския залив. Египет на Абдел Фатах Сиси? Най-лошата диктатура в египетската история. Израел, който се движи толкова вдясно, че едва го виждате, е част от него. Индия на Моди, опитвайки се да унищожи индийската демокрация, я превърна във фундаменталистка индуистка квазидиктатура. Орбан в Унгария. Ако сравните тези сили, ще си кажете: Как изобщо може да има борба? Но това би бил грешният подход. Хората виждат разликата. Можем да се върнем към любимия ми философ Дейвид Хюм. Неговият трактат Of the first principles of Government, писан в края на 18 век, започва с това, че трябва да разберем, че властта е в ръцете на управляваните. Управляваните, те са тези, които имат властта. Каквато и да е държава, милитаристка или по-демократична, в каквато се превръщаше Англия.

    Господарите управляват само със съгласие. И ако съгласието бъде оттеглено, те губят. Управлението им е много крехко. Трябва да кажа, че днешните господари на Вселената, както скромно наричат себе си, разбират това много добре. Всеки януари в Давос, ски курорта в Швейцария, великите и силни се събират, за да ходят на ски, да се наслаждават и да се поздравяват взаимно колко са прекрасни. Топ изпълнителни директори и медийни фигури и развлекателни фигури и т.н. Но тази година беше различна. Темата беше различна. Темата беше: “Имаме проблем. Селяните идват с вилите си”. Както биха предпочели да го представят, ние сме изправени пред „репутационни рискове“. “Те идват след нас.

    Контролът ни е крехък. Трябва да дадем друго послание”. Така че посланието в Давос беше: “Да, ние осъзнаваме, че сме правили грешни неща през целия този неолиберален период. Вие, населението, сте пострадали. Ние разбираме това. Преодоляваме грешките си. Сега ще бъдем ангажирани с вас, заинтересованите страни и общностите от работническата класа, ние наистина сме ангажирани с вашето благополучие. Ставаме дълбоко хуманни. Съжаляваме за грешките си. Можете да вложите вярата си в нас. Ще поемем работата и ще работим за ваша полза”.

  • За мен е особено интересно как плутократите използват филантропията и корпоративната социална отговорност и въздействат върху инвестирането с помощта на какви ли не инструменти, чрез които се опитват да изперат репутацията си, и смятат, че така, по ваши думи, правят нещата по-добри. В сравнение с преди няколко години хората май вече разбират за какво става въпрос. Да вземем и начина, по който преди пет години говорихме за Марк Зукърбърг като култура, и начина, по който го правим днес. Или за Джеф Безос. Мислите ли, че хората могат да видят през тази неолиберална двустепенна схема за печелене на пари?
  • Има разцепление. Има някои, които виждат през него. Има някои, хванати в капана му. Вземете САЩ. Може би най-голямото социално движение, което се развива в американската история, движението, вдъхновено от Black Lives Matter. Навсякъде е така. Има такава обществена подкрепа, каквато нито едно активистко движение никога не е имало. Мартин Лутър Кинг в пика на своята популярност никога не беше достигнал две трети обществена подкрепа за това, което прави. Това отразява нещо.
  • Можете ли да кажете защо смятате, че това е така? Защо успя да бъде толкова убедително движение?
  • Поради промените в съзнанието, настъпили през последните няколко години. Те се проявяват по много начини. Например масовите протести срещу климатичните промени. Предимно млади хора, много отдадени. Движението „Изгрев“ успя. Стигнаха до Конгреса. Получиха подкрепата на няколко от младите представители на конгреса, които идват от движението на Сандърс, особено Александрия Окасио-Кортес. Имат подкрепата и на Ед Марки, сенатор от Масачузетс, който е силно загрижен за околната среда. Успя да постави “Зелената нова сделка” в законодателния дневен ред. Това е важно. Можем да обсъждаме каква форма трябва да има, но някаква форма на “Зелената нова сделка” е абсолютно необходима за оцеляването на организираното човешко общество. Това е част от него.Има много други неща. В момента например сенаторът Том Котън настоява за законодателство, за да се премахне федералната помощ на всяко училище, което използва проекта 1619 на „Ню Йорк Таймс“, проекта, който сериозно преразгледа 400-годишната репресия на афро-американците. Самият факт, че тази поредица се появи, вече е голям съществен знак за промяната в осъзнаването и съзнанието. Преди няколко години това би било немислимо. Сега се стига дотам, че дясното крило иска да се увери, че ще смаже в зародиш заплахата от цивилизованото общество.

Ноам Чомски, 91 г., е американски философ, когнитивен изследовател и политически активист. Професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Дисертацията му „Синтактични структури“ излиза през 1957 г. и предизвиква истинска революция. Тя полага основите на концепцията за трансформативната граматика. Използвайки математическото мислене, Чомски установява, че основните структури на всички езици са еднакви. Този (междувременно оспорван) подход е познат като „Универсална граматика“, според която употребата на езика следва сложни синтактични и логични правила.

Ноам Чомски създава и т.нар. „Йерархия на Чомски“, която представлява класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. От 1961 година Ноам Чомски е професор по лингвистика в Масачузетския технологичен университет. Автор е на над 150 книги. Удостоен е с редица международни награди и с почетни докторски титли от много университети. От 2017 година преподава езикознание в университета на Аризона. Чомски е „лявата съвест“ на американската общественост. Неуморим критик на американските правителства, на глобализацията и капитализма.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html