16.4 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Операция „Дунав“ смаза Пражката пролет преди 52 години

Съветски танк с лека картечница по улиците на Прага. Снимка: интернет

В нощта между 20 и 21 август 1968 г. въоръжените сили на 5 от страните, членки на Организацията на Варшавския договор, нахлуват в Чехословакия: това са армиите на Съветския съюз, Полша, България, Унгария и Източна Германия (без Румъния). Общо 200 000 военнослужещи са пресекли границата с около 2000 танка.

Започва т.нар. операция „Дунав“, която има за цел смазването на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет, предприети от новото ръководство на ЧКП начело с Александър Дубчек, дошло на власт на 5 януари 1968 г. Реформаторите на Дубчек засилват правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз.

Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича социализъм с човешко лице. Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария (Унгарското въстание), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа. Ръководителите в Кремъл обаче смятат провежданите реформи в Чехословакия като отхвърляне на тяхната хегемония над страната и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на Организацията на Варшавския договор и нейно евентуално преминаване на страната на Запада увеличава заплахата за СССР, което по времето на Студената война е неприемливо.

Александър Дубчек (в средата) и Леонид Брежнев (вляво). Вдясно е идеологът на КПСС Михаил Суслов. Снимка7 интернет

От друга страна, значително малцинство хардлайнери в Чехословашката комунистическа партия сътрудничат на СССР, с което целят да забавят провежданите реформи. Хардлайнерите гледат със страх на широката поддръжка сред народа за реформите на Дубчек.

Според официалните съветски власти войските на Варшавския договор са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.

През май 1968 г. в Българската комунистическа партия започва усилена пропаганда относно събитията в Чехословакия, последвана от нареждане за проникване на територията на Чехословакия (заповед № 39 от 20 август 1968 г.). Заповедта е подписана от 33-ма висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев.

НРБ участва в потушаването на Пражката пролет с два мотострелкови полка и един танков батальон. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет – с решение на Великото народно събрание през 1990 г. и по-късно по време на официалното посещение на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

Съветски танкове в Прага, обкръжени от демонстранти. Снимка: интернет

 

Над 100 чехословаци губят живота си по време на нашествието, а стотици са ранени.

Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След смазването на Пражката пролет той е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.

Западните страни само вербално осъждат нахлуването. Реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските войски. Лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.

 

Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 жители на Чехословакия да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.

 

Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни – например в Италия, Испания, Португалия и Франция. Еврокомунистите и редица леви интелектуалци се разграничават от действията на комунистическите партии в социалистическите страни. Прочутият тогава френски естраден певец и актьор Ив Монтан напуска ФКП и участва във филма „Признание“, който безпощадно разобличава действията на комунистическата диктатура в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г.

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html