19.9 C
София
неделя, 3 юли 2022 г.

Пожарът в Партийния дом: Делото е приключено, забравете!

 

Снимки Интернет

 

Тодор ТОКИН

На 26 август се навършват 30 години от подпалването на Партийния дом в София.

Този вандалски акт, сравняван съвсем не случайно с подпалването на Райхстага в Берлин през 1933 г., е една от най-мръсните тайни на прехода. Той остана ненаказан. Но докато пожарът в Райхстага ознаменува идването на власт на нацистите, то подпалването на Партийния дом в София бележеше уж краят на управлението на комунистическата партия.

Цяла нощ в сградата влизаха и излизаха всякакви хора, изнасяха кой каквото можа и поиска, по етажите се вихреха вандалщини и се палеха книжа и мебели, а площадът с жълтите павета беше препълнен от любопитни хора, примамени от грандиозната гледка. Oт заснетите кадри и снимки от репортери и любители се вижда, че пожарът лумва на най – малко 8 места.  Пожарът започва след предупреждение на Пламен Станчев – член на движение „Инициатива за гражданско недоволство“, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне петолъчката – символ на чужда държава. В 23 ч. гори почти цялата сграда. Пожарът окончателно е потушен в 3,18 ч. Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма. Образувано е наказателно дело. Една червена депутатка се хвалеше с обеци от разтопения при пожара мрамор на доскорошната комунистическа светая светих.

Делото за пожара в Партийния дом протече по сценарий, който стана впоследствие нещо обичайно и знаково в годините на т.нар. български преход към т.нар. демокрация.

Главна прокуратура образува наказателно дело. Още през 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти“. Обвинени са 38 души. Да, ама не. Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато на 23 август 1996 г. следствието е прекратено.

Пет години по-късно в следствения арест попада човек, обявен за издирване заради палежа. Заподозреният е бил сред „обитателите“ на Града на истината, в палатката му била открита „плячка“ от опожарената сграда. Експертизата обаче заключава, че задържаният е невменяем (Ван дер Любе?), и обвиненията са свалени.

Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом. Образуваното следствено дело се влачи 15 години и не стигна до съдебната зала. 700 свидетели, 60 експерти, два микробуса с веществени доказателства, 75 тома материали, заподозрени, обвиняеми,  снимки, експертни комисии и – нищо. Нищо!

Накрая за облекчение на всички знайни и незнайни участници беше прекратено поради изтичане на давностния срок през 2006 г.

Имаше и сигурно още има съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат финансови документи и решения на Политбюро, които биха могли да изправят много хора на съд за национално предателство,  а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели. Тези съмнения никога не се доказват. Какво всъщност изгоря при пожара в българския Райхстаг?  Дали там не се крие истината за 45-те години комунизъм и сценарият за последвалия го преход?

Излиза, че пожар има, подпалвачи няма, поръчители и подбудители – също.

Убийства има, убийци няма.

Корупция има, корумпирани и корумпиращи няма.

Мафиоти има, мафия няма.

Както казваше един Човек-парламент, битият – бит, останалото е известно.

И така – 30 години. Или 6 петилетки, ако щете.

В странна държава живеем, няма що.

Месеци след пожара хеликоптер отнесе петолъчката в незнайна посока

Едно време прокуратурата освобождаваше обвиняемите, след това функциите пое най-независимият съд в света – българският. Тъй де, трябва и той да носи своята отговорност, трябва да има справедливост.

Тактиката е ясна. Едно дело – ако изобщо се стигне до такова – се влачи, разтакава, отлага поради заболяване или неявяване на подсъдимия, на адвоката му, на свидетели, поради каквото още се сетите, докато изтече определения давностен срок, ако преди това магистратите не са го прекратили.

Разбира се, разчита се и на късата памет на българина. Например за днешните тийнейджъри – ако въобще са чули за това – пожарът в Партийния дом се е случил едва ли не в каменната ера.

Друг е въпросът дали някой или някои не желаят този случай да бъде припомнян. Май че е второто.

Дали наистина пожарът бе дело на „екзалтирани екстремисти”, както заключи следствието или бе плод на умело режисиран сценарий или мероприятие, ако щете, зорко охранявано от тогава все още народната милиция?

Дали пък няма да се окаже прав един от следователите по делото, който твърди, че истината никога няма да бъде изречена, защото има замесени много интереси?

Кой да ти каже?

Имаше един хубав италиански филм „Делото е приключено, забравете“! Идентичен случай у наше село….

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html