28.8 C
София
сряда, 29 юни 2022 г.

Исак Гозес: Кольо Манев и Катя Филипова имаха красив роман

„Животът е абсурден и свършва, когато решиш, че си разгадал тайните му“, казваше художникът Никола Манев, който на 28 август можеше да празнува 80, ако през 2018 не беше поел към рая на артистите. Днес някои от личните тайни на Манев споделя журналистът Исак Гозес в биографичния роман за приятеля си „Живея в светлина“. Премиерата на книгата е по време на традиционните празници в галерията в Чирпан, която носи името на човека, направил 140 изложби – в България, във втората си родина Франция и по света. Първият контакт на малкия Никола с Франция, в която остава половин век, е таке, което баща му, елитен архитект, носи от Париж. Върху шапката пише, че дъждът не може да мине през нея. Кольо се кипри пред огледалото и си казва, че е готов за хълма на художниците Монмартр.

Интервю на Ана Мария Александрова

– Господин Гозес, помните ли първата си среща с Никола Манев?

– Запозна ни колежка журналистка, която тогава беше близка с него. Аз, разбира се, знаех кой е той, защото беше много популярен. После се видяхме във Варна – и двамата в окаяно състояние: изгонени, по-точно изхвърлени, от изгорите си. Този печален факт предизвикваше болки в стомаха и ни сближи. Лекувахме душите си с мастика, но не особено успешно. Все пак спазмите преминаха, но приятелството ни се запази до края – 20 години.

– Каква друга разтърсваща любовна история знаете за Манев?

– При него те са много и добросъвестно са описани в книгата ми. Като ученик изживява първата си неосъществена любов. Стефан Данаилов, с когото са много близки от деца, го утешавал, докато били на море в Созопол: „Не плачи бе, копеле, ще си намериш друга“. „Ти не знаеш какво е любов“ , отвръщал му Кольо. На младини пък е имал красива история с изключителната певица Катя Филипова. Когато чуеше тя да пее: „Налей ми вино в чаша тънкостенна“, истински се разчувстваше. Останаха си големи приятели. Но ми се струва, че най-драматична му любов е единствената, в която той е бил пред брак. Красавицата, която е имала страстна връзка с Кольо, разбира, че няма шанс да се омъжи за него, и решава да го замени с италианец. Манев съкрушен я дебне, скрит пред жилището й. Тя се появява с новия си любовник, но щом вижда българина, се хвърля в обятията му и за миг забравя италианеца. Вечерта Манев иска ръката на любимата си от родителите на момичето. Бащата, достолепен французин, гърми скъпо, специално пазено шампанско. Всички са щастливи. На сутринта обаче Кольо съзнава какво ще го сполети. Става му лошо и заявява, че няма да се ожени, а булката припада. Тогава идва майка й и мъдро заключава: „По-добре сега, отколкото по-късно“. Манев имаше непоносимост към брака. Дори с милата холандка Йохана, майката на двете му деца – Александър и Сара, не е подписвал брачно свидетелство.

– Как става така, че в разгара на соца Манев успява да остане в Париж, без службите у нас да му лепнат етикета „невъзвръщенец“?

– След дългото му следване в Париж родните власти решават, че Кольо най-после трябва да се прибира в София. Той обаче не иска. Тогава брат му, актьорът от Младежкия театър Добромир Манев, се застъпва за него пред съученичката си Людмила Живкова, министър на културата. Тя отива в ателието на Никола в Париж, а след това нарежда на консула ни да му даде виза за оставане във Франция. Заедно с Людмила в този момент е и големият актьор Апостол Карамитев. Щом вижда платната на Кольо, той възкликва: „Никола Манев, вашите картини са направени от кръв и сперма“.

– Коя е последната картина, която той нарисува, и къде е тя?

– Видях я в ателието му в Париж малко преди да се отправи към отвъдното – мащабна, решена в синьо. На изложбата след смъртта му я купи негов колекционер. Кольо беше твърде изтощен от многото си болести, но не спря да работи. Готвеше експозиции. Градеше планове, не говореше за диагнози. Това е работа на лекарите, казваше той. Щом много се умореше, сядаше, но продължаваше да рисува. Тази страст към изкуството удължи живота му.

– А остана ли недовършено платно върху статива на артиста?

– Трябваше да се казва „Лунната пътека“ – по поръчка на Стефан Личев, негов меценат. Ден преди да си отиде от този свят, Кольо се обадил на Стефан и му казал: „Приготвил съм боите и четките, утре започвам“. На следващия ден обаче самият той тръгна по „Лунната пътека“.

– Кои са звездите, с които е общувал в Париж?

– С Жорж Мустаки – прочутия певец и автор на текстове за шансоните на Едит Пиаф, Далида, Ив Монтан – са разхождали заедно кучетата си покрай Сена. Манев го е разпитвал за Едит Пиаф, чието протеже всъщност е Мустаки. След като се установява в Париж, мечтата на Никола е да види Пиаф на живо, но уви, не успява. А докато е още студент, с приятеля си Анди Лекарски се оказват съседи със Серж Гензбур – любовника на Брижит Бардо, който пише за нея най-еротичната песен на всички времена. И още един епизод: на среща с художници домакинът изведнъж прекъснал словото си и се обърнал към Кольо: „Господин Манев, знаете ли, че на вашия стол само преди два часа седеше генерал Дьо Гол?“. Единственото погребение, на което Никола отива във Франция, е на Ив Монтан.

– След 50 години в Париж той запазва любовта си към България…

– Той казваше: „Париж ме направи българин“. Обожаваше родината си. „Тя е в мен като ранена птица. Ако съм постигнал нещо във Франция, то е защото съм български художник“, коментираше Манев. Голям патриот. Въпреки че днес тази дума няма голяма стойност. Неслучайно Никола пожела да си остане тук. В Чирпан. Макар и на прах.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html