28.8 C
София
сряда, 29 юни 2022 г.

Племенницата на Ламбо посвещава монодрама на вуйчо си

 

Стефан Данаилов продължава да живее в сърцето и мислите на най-близките си хора. 10 месеца, след като големият актьор се пренесе в отвъдното, неговата племенница Росица Обрешкова, възкресява радости и сълзи от общото им битие в монодрамата „Страшносмешно необщуване“. Премиерата е на 13 септември в Пловдив – на фестивала „Сцена на кръстопът“, който тази година ще бъде посветен на Ламбо, поставил началото през 1996.  Дълги години в Града под тепетата звездното семейство се събираше за събитието, а около големия актьор и племенницата му Роси винаги беше пълно с приятели. Монологът на Росица е предизвикан и роден от най-тъжните събития в живота й, които обаче тя облича в своеобразна ведрина, за да е по-лесно споделянето. Започва писането на текста отдавна – като изблик на душата по пътя към себе си. Роси е щастлива като едно от най-обичаните деца на Стефан – заедно с внуците и студентите. Когато става  ясно, че той си тръгва, Росица осъзнава, че за втори път ще загуби баща си. Осъзнава и още нещо – че трябва да запази Мастера: като опора за настоящето, като пътеводна светлина за бъдещето. „Само с мир и любов можеш да пребродиш болката от физическото отсъствие. И брат ми, и майка ми, и вуйчо ми си отидоха твърде трагично един след друг– и след всяка смърт чувствах страх, ужас, паника… Но реших, че не бива да се подавам на тъгата, гнева и вината, за да не стана тяхна жертва, за да не ме отведат до ръба на лудостта.  Седнах пред компютъра и започнах пътуването към себе си. Писането ме промени“, сподели Росица пред „Галерия“.

Изповедта започва с фразата „Родена съм на 26 ноември 1933 година“. Това е датата, на която на белия свят се появява сестрата на Ламбо Росица Данаилова. На финала пък се чуват думите, изречени от Стефан Данаилов през последните му земни дни: „Пусни „негрите“ – обичам да ги слушам“. „Вуйчо ми беше голям фен на джаза“, пояснява Обрешкова. Почти не се притеснява дали ще се справи като актриса. Когато на времето признава смутено на вуйчо си, че иска да кандидатства във ВИТИЗ, той се разпорежда: „Отиваш, намираш си материал, не искаш помощ от никого – сама. Само да съм разбрал, че майка ти се е намесила, ще те убия. Първо аз трябва да разбера ставаш ли за тази работа!“. И племенницата се мята директно в дълбокото – с монолог на налудничавата Бланш Дюбоа от „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. „Добре, ма, ставаш, ще те подготвя“, е наградата за труда и упорството й. Но лятото на изпитите се превръща в едно от най-кошмарните – Ламбо я кара да рецитира стихотворенията за изпитите с повод и без повод. А докато разучава „Заспало е челебийдже“, я подхваща брутално: „Какво виеш като карпатски вълк, ма, не можеш ли да пееш като хората?!“. На Росица малко й трябва да изпадне в меланхолия – като същинска героиня от класиката на Чехов и стопроцентова възпитаничка на руската гимназия. Докато чака да излязат резултатите, за да разбере дали е приета във ВИТИЗ, започва да чете Достоевски. Вуйчо й е потресен. „Що за идиот може да с да се гмурне в Достоевски посред лято?!“, чуди се той. Но е доволен, когато не само се дипломира като актриса, но и специализира режисура при претенциозната Маргарита Младенова. През следващите години актьорстването на Росица е минимализирано. Но когато става дясна ръка на Мастера в Академията, периодично й се налага да влезе в представление вместо отсъстваща студентка. Във филм за последно участва в „На границата“ по Йовков за БНТ.

Сега Росица е най-вече с 14-годишната Стефана – кръстена на Ламбо, която е приета в Националната гимназия за фотография и полиграфия. Тийнейджърката може да тръгне по стъпките на другия род, на Обрешковите, в който има режисьори и оператори. Росица пък е щастлива, тъй като поема актьорски клас в Югозападния университет в Благоевград. Надява се да предаде на децата всичко онова, на което я е научил Мастера. „Той успя да остави в студентите си топлина, обич, нежност. Не знам как го постигаше – беше магия. Но тези млади хора ще пренесат пламъка на Стефан далеч напред в годините – вярвам в това. Защото той завинаги ги зарази с театъра“, категорична е Росица. Племенницата на големия ни актьор не желае да коментира защо няма да продължи като преподавател в НАТФИЗ – явно интригите там са я потопили в допълнителна доза тъга. Междувременно продължава да работи над сценария за документалния филм, посветен на Стефан Данаилов. Тя и Петя Дикова, която дава идеята за екранния проект, с продуцент Кирил Кирилов, все още се чудят какво заглавие да измислят.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html