16.4 C
София
събота, 25 юни 2022 г.

Янаки Стоилов: Конституция на сватовете ли е направил Стефан Софиянски

 

Янаки Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. във Велико Търново. Завършва право в Софийския университет, където сега е преподавател, професор по Теория на правото и Политология. Води лекции по Обща теория на държавата в Пловдивския университет. Основният му теоретичен труд е „Държавната власт“ и „Правните принципи: теория и приложение“. Янаки Стоилов е един от авторите на новата Конституция на България в Седмото ВНС. Бил е депутат в още няколко парламента. Зам.-председател на  43-то Народно събрание.

Интервю на Тодор ТОКИН

– БСП не подкрепя предложението на ГЕРБ за нова конституция, призовава за категорично противопоставяне срещу „конституционната подмяна“. Какво точно се подменя, според вас?  

– Безспорно е, че по същество нов конституционен проект няма. Предложеният текст възпроизвежда повече от 90 процента действащата конституция. Това показва, че целта на тази политическа инициатива е друга – да се притъпят протестите и да се печели време. Най-голямата опасност е провеждането на избори за Велико народно събрание да задълбочи кризата.

– А има ли БСП някакви идеи за промени в Конституцията или до последно ще я брани, тъй като бе приета от 7 ВНС, в което БСП имаше абсолютно мнозинство?

Конституцията бе приета в началото на прехода, но тя не е преходна конституция. Разбира се, че трябва да бъде защитавана – политически и юридически, защото в нея са вложени най-важните принципи – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост. Вярно е, че конституцията не е свещена крава, но тя не е и дойна крава на всяко политическо мнозинство. В перспектива може да се наложат промени, но те трябва да бъдат по същество, да засягат социално-икономическите отношения, да разглеждат разделението на властите в по-широк, обществен, а не само в класическия държавен контекст. Не бива да се въртим в порочния кръг на корекции само в частта за съдебната власт, които при това не доведоха до съществени резултати.

Сегашната конституция бе приета в обстановка на противопоставяне, 39 от СДС гладуваха, студенти бяха издигнали плакат „Не на новата конституция”, пак имаше палатки и въпреки това тя бе приета. Нарекоха я Дерт-Лиловска… Не беше ли тя приета напук на нагласите в обществото?

Конституцията като цяло отговаряше на преобладаващите обществени настроения, на нашата национална традиция и на европейските стандарти. Наистина, рядко се приемат Конституции, с които цялото общество да е съгласно, въпреки че стремежът е те да са въплъщение на обществения договор на гражданите. Конституциите се раждат обикновено в неспокойни и преломни времена. Те трябва да отразяват или поне да очертават едно ново състояние на обществото. Проблемът е, че основният закон се отхвърля от парламент и парламентарно мнозинство с много ниска степен на обществена подкрепа и то в края на техния мандат. Това показва, че политическата цел е различна от обявената. Премахването на преамбюла на Конституцията и отпращането на главата за правата и задълженията на гражданите в края на конституционния текст разкриват действителното разбиране на управляващите за властта. Особено опасно е, че по начина, по който се тръгва към ВНС, то няма да бъде ограничено с въпроси, по които да се произнася.

От ГЕРБ обаче казаха, че това е само един проект, който може да се допълва до степен президентът да бъде главен прокурор, както се пошегува Бойко Борисов…

– Това потвърждава, че ни се предлага текст, сглобен за няколко дни от различни предложения. Погледнато държавнически обаче, този ход е безотговорен и безперспективен, защото нито е продиктуван от насъщните проблеми на мнозинството български граждани, нито се подкрепя от протестиращите и по-общо от недоволните от управлението.

Вие сте един от бащите на сегашния основен закон. Припомнете ни кои бяха в комисията за изработването му, как се работеше в тази комисия?

-Тази комисия включваше около 50 души, председател беше Гиньо Ганев, а заместници – представители на политическите сили във ВНС. Аз бях секретар на тази комисия и отговарях за общата координация и съставянето на проекта. Сравнението е красноречиво и в голяма степен горчиво за съвременната политиката, особено за капацитета на това Народно събрание. Във ВНС и в неговата конституционна комисия бяха представени едни от най-големите авторитети в тогавашното българско общество, с депутати-юристи като Петър Корнажев, Александър Янков, Велко Вълканов, Любен Корнезов, Александър Джеров,… Да не говорим за хора от областта на науката, изкуството и други среди, защото тази комисия включваше не само политици и прависти. Редакцията на брилянтния текст на преамбюла е дело на Валери Петров. Поставете до такива имена тези на появилите се „конституционни реформатори“ и ще се убедите в нищетата на днешната политика…

Проф. Александър Джеров

-Ще ви цитирам две мои интервюта. Петър Берон каза, че съдебната част в Конституцията е била оставена на БСП, тъй като СДС не са имали достатъчно подготвени хора. А Пламен Даракчиев ми бе казал, че специално частта за прокуратурата е била концепция на БКП от 1985 г., която министърът на правосъдието Пенчо Пенев директно е внесъл в Комисията за изработване на нова конституция. Така ли беше?

– Част от хората, които отговаряха за създаването на тази глава от средите на БСП, имаха значителен опит като съдии и прокурори. Водещата идея бе прокуратурата да стане част от съдебната власт, да бъде юридическа институция, която няма да се използва за политически цели. Тази постановка не бе оспорвана принципно. Прокуратурата обаче остана подчертано йерархична и централизирана (Иван Татарчев като главен прокурор заяви, че над него е само небе). Напоследък принципът на независимост се възприема като пълно отделяне на управлението на съда и прокуратурата, което ги превръща не просто в съсловни, а в своеобразни феодални владения. Това примитивно разбиране за разделение на властите напълно е възприето от ГЕРБ. Философията на нашата Конституция обаче е друга – съприкосновение на властите, което е предпоставка за взаимен контрол и постигане на баланс. Затова Висшият съдебния съвет се председателства от министъра на правосъдието, но без да участва в приемане на неговите решения. Сега се предлага той да е нещо като домакин на съдебната власт, който само ще управлява нейните имоти. Премахва се и ролята на президента в заключителната фаза по назначаването на тримата висши ръководители в съдебната власт. Вместо това могат да се предприемат практически стъпки при формиране на съдебния съвет, като в него се включат юристи извън магистратурата, с което той да се „отвори“ към обществото и да се повиши юридическия му кръгозор.

Вие участвахте в консултациите при президента за нова конституция. Има ли той вече свой проект за нов основен закон и ако има, защо го крие, а не го предложи за обществено обсъждане?

– Аз участвах в първия кръг от консултациите, където бяха поканени хора от академичните среди. Повечето от участниците нямаха за цел да подкрепят предварително зададена теза, още повече, че не е обсъждан работен проект. Там се изказаха идеи, че е необходимо да се повиши отчетността и ефективността на съдебната власт и специално на прокуратурата. Изразих моето мнение, чух и тези на редица колеги. Нямам илюзии, че ако повтаряме действия от предишни години, които не ни удовлетворяват, резултатът ще е съществено различен. До какъв етапен резултат е достигнал екипът на президента не знам. Борисов реши да надцака не с промяна, а със заявка за нова конституция и свикване на ВНС. Тази дискусия, без да се предопределя нейния финал, трябва да продължи в предизборна кампания за Народно събрание. Ако политическите сили имат свои идеи за конституционни промени, включително и президентът, следва да ги представят и аргументират пред българските граждани.

Всички президенти – от Желю Желев до Румен Радев малко или повече са се оплаквали от ограничените правомощия, които им дава Конституцията.  Във ВНС от предложените 22 правомощия на президента вашата партия ги оряза на 7-8, защото тогава той бе от СДС. Не беше ли това грешка?

-Не, не мисля. Първо, правомощията на президента са двойно повече. Второ, ако погледнем представените 16 проекта за конституция във ВНС – всички те бяха реакция на авторитарните режими в нашата история, поради което нито един не предвиждаше президентско управление. Винаги може да се обсъжда въпроса за дозиране на президентските правомощия, но българската конституция едновременно е надскочила чисто представителния характер на тази институция, какъвто тя има в други европейски държави, и в същото време е оставила изпълнителната власт предимно на правителството. Президентът разполага с правомощия по отношение на трите основни клона на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. Така той комуникира с тях и може да оказва влияние върху всяка една от тях. Ако се върнем към идеала на Левски за чиста и свята република, най-близо до него стои републиката с парламентарно управление. Отделен въпрос е, че тази република у нас все повече се свежда до това парламентарното мнозинство безусловно да поддържа правителството. Пренебрегването на Конституцията обаче не е основание да се откажем от нея, а още по-малко да позволим на тези, които поругават парламентаризма, да узаконят такова поведение.

Много се говори днес за рестарт на политическия модел. БСП за това ли е и какво разбира партията под рестарт?

– Този призив, който идва от различни посоки, според мен е подвеждащ, защото рестартът на всяка система означава да се възпроизведат нейните качества – положителни и отрицателни. Трябва да сме ясни, а не да се хвърля прах в очите на хората – да застанем срещу олигархично-корупционния модел на управление, който става все по-обхватен и отчетлив с течение на времето. България продължава да е на последно място в Европейския съюз по много показатели, а на старта на промяната преди три десетилетия се намирахме сред първите 30 страни в света по икономически и особено по социални показатели. Присъединяването ни към ЕС не промени по-ниското ни позициониране в световната полупериферия в сравнение с преди. Причините за това състояние обаче са не само огромните злоупотреби с властта и корупцията. Целта е да ориентираме България към нов преход, чиито задачи са преодоляване на икономическото и технологично изоставане, социалната поляризация и демографския колапс.

В своя проект за нова конституция Стефан Софиянски предлага въпросът с броя на депутатите да бъде решен по примера на Търновската Конституция – кратно на населението. Софиянски предлага 1 депутат на 40 000 души население или около 160 за България. 240 при 8 милиона и нещо тогава, сега Б-я е с милион и нещо по-малко население. Трябва ли да се запази досегашния брой от 240?

– Това ли е проектът на сватовете (ако той се споделя от Васил Божков) –  парите, с които най-богатите разполагат, да се разпределят за влияние върху по-малък брой депутати? Иначе дискусия за оптималното число на представителност може да се води, но нека имаме предвид, че универсална мярка няма. Поначало в малките по население държави представителността е по-висока, а в най-големите е най-ниска. България все още е към групата на средните държави, с които трябва да се сравняваме, включително с наши съседи като Гърция и Сърбия. Проблемът е на каква база ще изчисляваме българските граждани – дали ще включваме българите, които живеят извън територията на нашата държава. В такъв случай, въпреки значителното намаляване на живеещите в България, съотношението между народните представители и броя на хората, които те представляват, няма да се промени много.

Какво да очакваме според вас на 2 септември? Как ще стартира новият политически сезон?

– Има нещо символично във факта, че парламентът се пренася в сградата на партийния дом 30 години след като оттам се изнесе партията със запазена ръководна роля. Тази сесия ще бъде важна не само с това какво върши Народното събрание, а особено с това какво ще става извън парламента. Необходима е мирна, но масова и категорична обществена реакция, която да направи невъзможна конституционната подмяна.

Интервюто е публикувано във вестник „Галерия“, заглавието е на Антени.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html