19.9 C
София
неделя, 3 юли 2022 г.

Добре дошли на депутатите в новата зала

 

Зала „Света София“ тръпне в очакване. Снимка Интернет

На едно от последните заседания на парламента преди излизането на депутатите в летен отпуск за периода до 2-ри септември заместник-председателят на парламента и лидер на НФСБ Валери Симеонов и министърът на околната среда и водите Емил Димитров съобщиха, че занапред парламентарните заседания ще се провеждат в сградата на бившия Партиен дом, в реновираната зала “Света София”, която преди се наричаше „Георги Кирков“.

 

Според официални данни от публикуваните от властта документи за ремонта и реконструкцията на зала “Света София” общата стойност на обновяването й възлиза на близо 44 млн. лв.

Така изглеждаше залата, когато се наричаше „Георги Кирков“. Снимка Интернет

Първоначалната идея за реновация на зала “Света София”, намираща се в сградата на бившия Партиен дом, се появява за първи път преди близо 25 години. По това време председател на Народното събрание е акад. Благовест Сендов, като кабинетът предлага изместването на заседателната зала и кабинетите на шефовете на парламентарните комисии. Идеята за това начинание е приета равнодушно, но пари за изпълнението и реализацията на проекта биват отпуснати едва няколко години по-късно, по времето на втория кабинет на Бойко Борисов.

 

Основното предназначение на новата зала се предвижда да бъде за провеждане на заседанията и беседите по време на българското европредседателство. Това така и не се случва, тъй като периодът е изтеглен с половин година по-рано поради Брекзит. Така идеята за функционална употреба на залата се трансформира и е решено тя да се използва като нова парламентарна зала.

Още преди ремонта на зала “Света София” тя се смяташе за една от най-красивите представителни зали у нас. Според редица експерти тя съчетава в себе си елегантно визуално оформление, перфектна акустика и отлично осветление. За обзавеждането и интериорното й решение при реализацията на бившия Партиен дом са поръчани мебели, дамаски и осветителни тела от цяла Европа.

Най-голямата намеса във визията й е премахването на стария покрив на залата и замяната му с нов – изцяло стъклен. Обемно-пространственото му решение е куполно, като за да се осигури оптимален контрол на осветеността и температурата в интериорното пространство на новата пленарна зала са използвани специално изработени за целта стъклени панели. Те притежават контролирана пропускливост на слънчевите лъчи и гарантират висока UV защита, звукоизолация и подобряват акустиката на помещението.

 

В залата се предвиждат 270 седящи места, предвидени за депутати, като при необходимост има възможност за разширяване на зрителския капацитет. Креслата на народните представители ще бъдат сини, каквито са и в Европейски парламент.

 

Друго интересно нововъведение е разширяването на всяко от работните места за депутатите. Така те ще могат да работят спокойно с таблет или лаптоп – което е сериозен проблем в настоящата заседателна зала. Банките с кресла са разположени на 12 реда и са подредени амфитеатрално, което осигурява отлична визуална и звукова връзка от всеки един край на залата към централния подиум. На него ще бъдат ситуирани и работните места – 7 на брой, за ръководството на Парламента. До тях ще бъдат осигурени и такива за представителите от Министерски съвет.

Основните материали, вложени в интериора, са естествени – дъб и дъбов фурнир, а цветът на мокета кореспондира с този на креслата – тъмносин. Предвиждат се и специални места за медиите, отразяващи заседанията при открити врата. Официалният вход към залата за депутатите да бъде от страната на Ларгото, има още два допълнителни входа в случай на необходимост от евакуация.

Очаква се новата зала да подобри работата на Парламента при заседания, особено що се касае до технологичните й и мултимедийни възможности, които далеч надхвърлят тези на настоящата зала за заседания. Така зала “Света София” ще бъде една от най-модерните и красиви представителни зали у нас.

Все пак сградата на пл. „Народно събрание“ ще остане действаща и за нуждата на парламентаристи, разкри зам.-председателят на Народното събрание Емил Христов (ГЕРБ). „Засега няма да преместваме нищо от залата, само ще бъде демонтирана временно системата за гласуване, докато бъде закупена и монтирана новата“, заяви той.

Пред БНР във вторник историкът проф. Петър Стоянович коментира, че съжителстването на два процеса – законотворчество и продължаващ ремонт на сградата на бившия Партиен дом, не е толкова фатално.

„Още повече, че като всичко в България, този ремонт аз го помня много добре като парламентарен секретар в края на 90-те г., течеше още тогава, а повечето от комисиите заседаваха в тогавашния партиен дом“, каза бившият министър на културата.

Според него е спорно и доколко е смислено прехвърлянето от една сграда, строена за Народно събрание, в друга, която никога не е била смятана за годна за това. „И спомням си първоначалната идея – през 90-те г. имаше идея вътрешният двор да стане заседателна зала и да бъде покрита със стъкло“, каза проф. Стоянович.

„Прехвърлянето според мен, за жалост, не води нито до по-добро качество, нито до по-добро количество, нито до по-смислено съдържание. По няколко факта, които не зависят нито от гипса и хоросана, нито от огледалата или по-богат бюфет“, допълни той и подчерта, че „Народното събрание е един най-висш орган в една демократична държава и се мери по свършената работа и по това колко често и колко не се променя един закон“, което се случва твърде често.

Според него надписът „Съединението прави силата“ не е пренесен, тъй като „няма смисъл за тези хора, които са вътре“, защото „Ние живеем в един политически Дисниленд, пренасяме псевдемократическа процедура в една абсолютно тоталитарна сграда, в която не се знае чии духове витаят и командват“.

 

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html