10.5 C
София
понеделник, 18 октомври 2021 г.

Как пренаселихме България със скулптурни паметници на кича

Иво ДИМИТРОВ

Отвратителен кич, разположен най-често в паркова среда, зяпнали възторжено неразбиращи зрители, бял чаршаф, откриване с шампанско, реч на местния кмет, понякога оркестър. Това се случва почти всеки месец в някое от китните населени места на родината. По паметници вече сложихме в малкия си джоб македонците, пардон, северномакедонците, които смятат за върха на изкуството да произвеждат на принципа на ширпотребата монументални ужасии на личности от различни епохи, които съседите по някакъв още по-безумен начин свързват със своята история.

Тези съвсем не леки мисли ме налегнаха, когато видях как се е пръкнало едно чудо на българския артистичен гений в центъра на град Раковски. И понеже имам афинитет и към спорта, се загледах с по-голямо любопитство, научавайки, че гърчещата се в някаква странна поза фигура трябва да увековечи приживе големия български боксьор, олимпийския първенец и двукратен европейски шампион Петър Лесов. По случай неговата 60-годишнина. От новинарските емисии научих, че клетникът Лесов се просълзил, когато видял това чудо на изкуството, плод на скулптурния гений на Живко Желев, каквото и да означава последното име. Стана ми мъчно и за Петър Лесов, и за полета на мисълта на инициаторите на тази бутафория, и за невежеството на мнозинството, което ръкопляска на подобни глупости.

За мнозина липсата на изкуство в този паметник вероятно е без особено значение, но за поколенията това е фатално. Представете си след 500 години какво ще кажат онези, които ще населяват тогава град Раковски. Бъдещите изкуствоведи след пет века ще се чудят как така скулптурата в България през първите десетилетия на XXI век бележи забележителен регрес. Тук отварям една скоба да кажа, че повечето от днешните ни изкуствоведи са пълни нули, живеят в естествен синхрон с кича и ментетата и носят не по-малка вина за изобразителните безобразия в цялата страна.

Чудовището в Раковски, което иначе трябва да е боксьорът Петър Лесов, съвсем не обитава самотно българските територии. Компания му правят още десетки монументални знаци на всеобщата липса на естетика. Така например модерният паметник „1300 години България“ на Валентин Старчев пред НДК, за който големи италиански познавачи при построяването му се произнесоха, че е един от най-модерните през 80-те години на миналия век в Европа, бе заменен от нещо между куче и котка, което трябва да изобразява лъв. Но такъв е вкусът на Красимир Каракачанов и още куп безидейници от бутиковата му партия, които бяха сред най-кресливите да затрием паметника на Старчев.

Ако минем още 200-300 метра през парка и стигнем до бул. „Витоша“, ще видим един твърде странен Алеко Константинов, който е заел мястото в пешеходната зона на талантливия проект на Георги Чапкънов-Чапа. Колко се изписа за изцъкления цар Самуил със светещите очи, направен съвсем по разбиранията на друг голям познавач в областта на монументалното изкуство – Валери Симеонов. Ще си спестя всякакви критики за качествата на паметници като този на Георги Марков на площад „Журналист“, който поразително ми напомня на паметника на Митко Палаузов в Габрово, както и за скулптурите на Атанас Буров, Роналд Рейгън, Махатма Ганди и още десетки други, превърнали София в територия на бронзовите, мраморни или гранитни сенки. Сенки, които не носят нито информация за времето, нито за героя, най-малкото носят естетическото усещане за наличие на изкуство.

Впрочем заразата плъзна на много други места – Плевен, Стара Загора, Габрово. Да ме простят близките на незабравимия Георги Калоянчев, но ако имаше как да възкръсне само за 20 минути, Калата щеше да полудее от паметника си в морската градина на Бургас.

Какво оставят днешните усвоители на пари за следващите поколения? Най-вероятно чувство на отвращение и снизходително презрение за направеното от разни кметове, новобогаташи и всякаква подобна сган, решила да запечата във вековете безобразния си вкус и липсата на елементарно усещане за красиво.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html