6.3 C
София
вторник, 9 март 2021 г.

Пламен Петров

Акценти

No

Пламен Валентинов Петров е историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Завършва специалност „Изкуствознание“ при НХА, а през 2020 г. защитава дисертация при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. До 2019 г. е част от кураторския екип на СГХГ.

* Ще си позволя да огранича отговорите си единствено до полето на изкуството в България

1. Кои са трите събития на 2020 година?

– безпрецедентната среща на изкуството с реалността „Covid-19“ и провокираното от нея съществуване на изкуството в извън-редно положение
– загубата на артистите Андрей Даниел и Христо Явашев – Кристо
– изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ в галерия „Структура“ с куратор Мария Василева

2. Кои са трите личности на отиващата си година?

– българският творец, който трябваше да адаптира битието си и да работи в режим на редица ограничения
– екипът на Министерство на културата, който положи неимоверни усилия да разработи и въведе адекватни инструменти за справянето с „репресиите“ над културния сектор, наложени от ограничителните мерки за намаляване на разпространението на Covid-19
– всички онези, които отделиха средства, за да закупят българско съвременно изкуство, с което подпомогнаха и без това проблематичното оцеляване на българските визуални артисти

3. Кои са трите най-големи обществени провала?

– случаят „Васил Божков“ и конфискуването на колекциите му – от мотивите, през процедурата, до непрозрачността, с която всичко това се случи, а всъщност – продължава да случва и до днес
– управлението на българската култура от режисьора и Министър на културата г-н Боил Банов; управление, което дискредитира редица от усилията за прозрачност във финансирането на независимия сектор в полето на културата; управление, което свидетелства издайнически за отсъствието както на редица управленски качества, така и на визия за развитието на отношенията между властта и изкуството
– управлението на Националната галерия от г-жа Ярослава Бубнова, най-видимият резултат от което са част от изложбите, подреждани в залите на институцията тази години – „Цветя за медиците“, „Никола Маринов. Ателието на свободния дух“, „В ателието на Андрей Николов“, „Кристо и Жан Клод – три творби от три части колекции в България“ и др. Настоящото управление на галерията следва ревностно политиката на Министерство на културата – дефицит на експертиза, отсъствие на стратегия за развитие и компрометираща непрозрачност

4. Кои са трите най-големи лъжи, които чухте?
– че държавата, и в частност Министерство на културата, полага адекватни грижи за опазване на недвижимото културно наследство в страната, грижи, които доведоха да загубата или обезобразяването на редица архитектурни паметници в цялата страна, в това число и в столицата
– че всичко със стопанисването на къщата музей на Андрей Николов и нейното поредно отдаване за ползване е наред, противно на онова, което обективните факти разкриват
– че тиражирани графични отпечатъци с рисунки на Пабло Пикасо са оригинални творби на Боян Райнов, твърдение, което е „легализирано“ от Министерство на културата, от една от наследниците на фамилията Райнов – Диана Райнова и от изкуствоведи, сред които и настоящият директор на ХГ „Борис Георгиев“ във Варна – г-жа Пламена Димитрова-Рачева

5. Кои са трите най-запомнящи се победи през последните 365 дни?
– реализацията на проекта, посветен на личността и делото на Тръпко Василев, човекът, който преди 110 години създава първия художествен салон в София
– осъществяването на изложбата, посветена на 130 години от рождението на именития български художник Константин Щъркелов, в залите на Софийска градска художествена галерия
– издаването на редица книги на български изследователи, посветени на изкуството, сред които „Ликът на Бога. Изображенията на Света Троица в православното изкуство“ на доц. д-р Маргарита Куюмджиева, „Пътища на балканските зографи“ под научната редакция на проф. д-р Бисерка Пенкова, „Богородица вместилище на невместимото: Човешки измерения на палеологовото изкуство в Константинопол“ на доц. д-р Емануел Мутафов, двутомното издание със събрани текстове на доц. д-р Ружа Маринска „За изкуството“

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html