-6.1 C
София
понеделник, 18 януари 2021 г.

Валентин Вацев: Русия ще си върне част от СССР

Избрано за Вас

 

 

Интервю на Тодор ТОКИН

 

Валентин Вацев е един от най-големите умове на нашето съвремие. Съвсем не е случайно, че го сравняват и го определят като българския аналог на великия американски философ и визионер Ноам Чомски. Роден е през 1950 г., завършва философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор е на множество публикации и политически анализи.

 

– Господин Вацев, какво ще се случи в България през 2021 година и ще има ли победител във войната Борисов – Радев?

– Няма победител. Изначално тази война е безсмислена. Тя произтича не от дълбоки исторически, материални, икономически или политически причини, а от особеното разбиране в ръководството на ГЕРБ. Аз съм говорил с висши представители на това ръководство, те ми обясняват, че с Радев не може да се живее. Аз не разбирам защо й е необходимо на една управляваща партия да изостря така отношенията с президента. В много висока степен българският президент е церемониална, протоколно-ритуална фигура. Конституцията не му разрешава нищо друго. Той показва лично отношение, но една уверена в себе си управляваща партия би могла да се отнася по-спокойно към личността на президента. Вярно, той на няколко пъти директно се противопостави на политиката на управляващите и не разбирам защо беше необходимо да се вдига юмрук. За мен вдигнатият юмрук не е обявяване на война, а символ на всички цветни революции, които се случиха в света. Предполагам, че президентът няма предвид това. И не разбирам защо от ГЕРБ виждат в президента заплаха за политиката им. Президентът според конституцията е почти Господин Никой. А ако би се променила конституцията, каква роля може да играе този президент? Та той физически няма да има време да види друга конституция. Така че в този конфликт не вижда никакъв дълбок политически смисъл. В тази война вероятно и двамата ще загубят, защото тя е контрапродуктивна.

– Каква е прогнозата ви за изборите – лява или дясна коалиция ще има след тях?

– Днешният състав на потенциалните участници в изборите не ми дава възможност да прогнозирам някакъв изход от тях. Днешната българска политическа класа, структурирана в партии и движения, не е в състояние да роди нещо дългосрочно и способно да носи собственото си тегло. Единственият фактор, за който съм сигурен, е, че системните партии ГЕРБ, БСП и ДПС ще се произведат по някакъв начин, но в променен мащаб в следващия парламент. Кой друг ще влезе – засега твърдо не могат да кажат дори социолозите. Те ту вкарват някоя партия, ту я изваждат, ту е на ръба, ту е под чертата. Те още не са навлезли в работен режим. Когато почне кампанията и остане един месец до изборите, социолозите влизат в друг работен режим и по-лесно могат да бъдат тълкувани техните прогнози. На този етап те не са готови да кажат нищо съдържателно. Аз се боя обаче – и дано да бъда опроверган – че следващият парламент няма да може да излъчи стабилно работещо правителство.

– Защо смятате така?

– Според мен е неизбежно и управляващата партия ще понесе бремето на икономическата криза, която следва ковид кризата, която унищожава българската средна класа. А средната класа е един от двата фундамента на ГЕРБ. Единият е

загриженото отношение на Меркел към Бойко Борисов – тя го приема не като приятел или равен, а като полезен човек за нея в България. Другата подкрепа на Борисов, която е по-важна, е подкрепата на българската не много развита, но достатъчно жизнена средна класа. А вирусната криза яде преди всичко средната класа. И нейното западане пренася тежестта в кръга на едрия български капитал – няколко десетки много заможни семейства, които обаче като електорална сила са крайно недостатъчни, за да осигурят победата на ГЕРБ на изборите. Фатална слабост се наблюдава и в главния претендент БСП. На този етап, а мисля, че това ще продължи и по-нататък, фаталната слабост е, че срещу Корнелия Нинова работи обединяваща се вътрешнопартийна опозиция. И за мен съвсем не е очевидно, че тя ще излезе победоносно от този конфликт. По-скоро тази вътрешнопартийна опозиция ще намали резултатите на БСП на изборите. Така че всеки от двамата системни играчи си има своите трудни проблеми. ДПС също ги има, защото до голяма степен загуби своя политико-идеологически облик и започна да се превръща в кръг от бизнес кръгове. Това е полезно в период между два избора, но не помага, а пречи на парламентарни избори. Подозирам, че коалицията след изборите ще бъде някаква дясно-лява или ляво-дясна поради неспособността на днешния български политически елит да формулира дългосрочни и обществено значими цели.

– И понеже ставащото у нас е функция на трусовете по света, накъде върви светът?

– Прогнозата ми за случващото се по света до много голяма степен кореспондира с тази на американския философ и политически мислител Имануел Уолърстейн, който още през 1995 г. публикува книгата „След либерализма“ – че освен всичко друго, светът през 2021 г. ще бъде и на кризата на глобалния либерализъм. Либерализмът наистина си отива. Ето няколко неща, които ще бъдат универсално валидни за тази година, а вероятно и за идващите след това. Първо, ще намалее възможността на държавите да поддържат вътрешния си ред. Това е валидно и за Америка, но е валидно и за България. През цялата минала година виждахме как държавата просто не желае или не успява да поддържа вътрешния ред. Това е извод от сблъсъка на българската държава с протестърите. Полицията така и не намери верния подход към събитието. Ако бият – как смеят да бият, ако не бият – защо нищо не правят. Държавата все по-малко успява да удържа реда така, както тя го разбира. Второ – снижаване ролята на ООН и други международни институции в миротворството. На много места има изолирани регионални конфликти и ООН със своите сини каски не можа да направи нищо. Последният сериозен конфликт, който заплашваше с голяма война, бе конфликтът за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. През цялото време очаквахме ООН да се появи, да каже нещо, да излезе с резолюция – ООН мълча. Конфликтът беше уреден по вътрешен начин между Азербайджан, Русия, Армения и Турция. Никакво ООН не се появи. Ако това събитие ставаше преди 20 години, първото нещо, което можеше да се очаква, е да видим там батальон сини каски. Трето – нарастването на ролята и влиянието на различни малцинствени групи в определянето на реда в обществения живот – етнически, религиозни, джендъри -всякакви. И четвърто – начинът, по който светът се отнася към регионалните конфликти. Световната политическа общност се държи инертно към тях. Националните правителства се държат много странно, например в случая с Нагорни Карабах европейските правителства се държаха така, сякаш тях не ги засяга. И накрая бих сложил един универсален принцип на 2021 г., но и по-нататък – главното действащо лице ще бъде коронавирусът. Проблемите с него ще се разпространяват още повече, те няма да свършат през 2021 г. Светът става все по-малко либерален. Либерализмът като глобална идеология се проваля. Явно глобализацията вече няма нужда от либерализъм. Светът преминава към непозната за нас форма на съществуване. И всички държави не са готови за тези промени. Това е криза на държавността в световен мащаб.

– Какви първи ходове трябва да очакваме от Джо Байдън след идването му в Белия дом?

– Джо Байдън ще се опита и вероятно до голяма степен ще успее да неутрализира действията на Тръмп, който усложни отношенията между Китай и САЩ. Новата администрация ще започне да лекува тези отношения, търсейки нови съглашения с Пекин, това е сигурно. Второ, Тръмп се дистанцира от европейските процеси и от НАТО. Неговата позиция беше, че НАТО е ненужна глобалистична организация, която само харчи пари, но голяма полза от нея няма. Очаква се засилване ролята на САЩ в НАТО, ще отпадне постановката, че всяка страна, членка на НАТО, ще трябва да плаща. Нещата ще се върнат такива, каквито бяха преди десетина години. Най-важното обаче е, че отношенията на САЩ с Китай ще бъдат оптимизирани и ще станат много добри. В Китай има един много сериозен властови проблем. Там в момента властта е раздвоена. Китайците не обичат да показват тези неща пред хората, но светът вижда, че там има сблъсък на две различни марксистки крила. Едните са, да ги наречем, старомарксисти, а другите са демократи от американски тип. Хората на Ли Къциян са китайският комсомол, а той по дефиниция никога не е бил уставно и организационно зависим от китайската компартия. Това е отделна, независима политическа организация, която е подготвила много кадри за китайската държава. Комсомолът е по-демократичен в американския смисъл на думата и най-вероятно е Байдън да сложи центъра на тежестта на своите отношения с китайските комсомолци, като прескочи ролята на президента Си Дзинпин, който е от по-старите китайски ръководители. Най-важната промяна в политиката на Байдън, която ще усетим и ние, е в отношенията на новата американска администрация с Русия. Тази администрация ще играе голяма роля в процеса, който сега се разгръща в Русия и който е прието да бъде наричан „трансфер на властта“ в Кремъл. Ролята на администрацията на Байдън ще бъде решително по-голяма, отколкото при Тръмп. Тръмп почти нямаше отношения с Русия, цялото бреме на тези отношения бе стоварено в сектора за санкциите.

– Байдън има отношения с Русия от почти половин век, той се е срещал с Брежнев, Косигин, Громико…

– Байдън пръв формулира искането към Путин да се маха през 2011 г., когато като вицепрезидент на САЩ посети Русия и се срещна с Путин, който тогава бе министър-председател, а президент бе Медведев. Тогава Байдън предупреди, че за свободния свят и за САЩ е много по-добре Путин да се откаже изобщо от участие в политиката. Путин обаче е дългопаметен и такива неща се помнят. Байдън е може би най-дълго работилият в американската държавна администрация съвременен американски виден политик. Има около 50 години опит във високите етажи на американската държавна власт, той е най-опитният американски държавен ръководител днес. Неща, които неопитен човек като Тръмп трябваше да открива от личен опит, са очевидни за Байдън. Може да се разчита на неговия технологичен и политически опит. До някаква степен това обаче се неутрализира от неговата възраст. От 78 години нататък с човек не може да стане нищо много важно.

– Руският историк Валерий Соловей предрече, че до броени месеци идва краят на „ерата Путин“. За това говори и Владимир Жириновски. Какви са техните основания според вас?

– Жириновски и Соловей са диаметрално противоположни фигури. Жириновски е изключително опитен руски политик от високия ешелон. За него отдавна е известно, че му е възложено да отразява вътрешните импулси на кремълската администрация. Дори понякога да говори ярко и някак си несериозно, той винаги е информираният човек, на когото е спусната задачата да осветли обществото за нещо, което все още не е добре известно. Той е абсолютно прокремълски и е един от много малкото – може би са двама-трима – руски политици, които имат основанието, самочувствието и възможността да критикуват кремълското ръководство. Той е по-скоро глашатаят на Кремъл, той е цяла историческа епоха в руската политика. Много хора не го харесват и вероятно има защо, но той е говорителят на Кремъл. Ако Жириновски говори за промени, те със сигурност ще се състоят.

 

– А що за птица е историкът Соловей?

– Той има историческо образование и е писал дисертация по история. Но в последните десетилетия на работата си в МГИМО беше специалист по комуникация, пиар. Съвсем наскоро бе принуден да напусне работното си място под политически натиск, но ми се струва, че така му помогнаха да започне по нов начин политическа кариера, защото досега той бе академична фигура. Засега се държи абсолютно уместно в новата си роля и ако така продължи, той до една година ще измести от центъра на руското опозиционно внимание Алексей Навални. От Соловей се чу за първи път, че Путин е болен, с намеци, че това е неизлечима болест, която ще го принуди още тази година, която вече започна, да подаде оставка. Сериозната политология се отнася не много сериозно към този род изявления, освен това Путин опроверга твърденията, че е сериозно болен. Съвсем наскоро той издържа цели 5 часа да разговаря с руското общество. Пет часа разговор в открит ефир е изключително физическо напрежение, това го казвам като човек, който преподава от много десетилетия. Това изисква огромни физически усилия дори когато човек е на по-млада възраст. А 68-годишният Путин в петчасов непрекъснат диалог… това е почти непосилно. Така че на този етап Путин опроверга, че е тежко болен. Но политическата аналитика не се занимава с такива хипотези. По-сериозна е увереността на Валерий Соловей, че наистина предстоят много бързи и много значителни промени в Кремъл.

– Какви ще бъдат те според вас?

– Той говори за настъпването на турбулентен период в руското ръководство. Това е истина. Дали идва краят на ерата Путин, това няма как да се прогнозира. Може би идва краят на президентството на Путин? Това е напълно възможно. Но промените, които настъпиха в Кремъл и другите руски държавни учреждения, бяха задвижени от самия Путин. И спокойно до 2-3 години можем да го видим на един още по-висок пост – председател на Държавния съвет на съюзната държава Руска федерация.

– С Беларус?

– Не само. Говори се за нов тип държавно свързване, не съюзяване, между Русия, Беларус, Казахстан и Узбекистан и дори Таджикистан. Става дума не за промени във физиологията на човека Путин, а за промени във физиологията на явлението Руска федерация. Политологически за мен това е изключително важно, за разлика от хипотезите какво му е на жлезите на Путин. С това могат да се занимават лекарите. Но това, че Русия има срок до края на 2023 г. да промени своята генерална геополитическа форма, е изключителен геополитически факт със световно значение. В Русия конституцията беше променена така, че да даде възможност Русия да се обедини с няколко други държави от постсъветското пространство. Ще има ли някакво невиждано досега държавно обединение с нови основания и с нови принципи – това е важният въпрос, а не здравословното състояние на Путин. В момента той играе ролята на цар. Той не иска да бъде цар, отнася се много враждебно към тази идея. Но в такива случаи ролята на царя се играе не от него, а от обкръжението. Обкръжението на Путин го третира като цар, на него не му харесва, но приема. Ролята на царя е да бъде посредник между различните скарани сегменти на националния политически и стопански елит. И той досега успешно се справя с ролята на посредник. Лошото е, че се изчерпва не толкова личният психологически и физически ресурс на Путин, а самият ресурс на посредничеството. Все по-трудно става балансирането между тези 4-5 елемента от елита и царят има проблеми във възпитаването на болярите.

– Как ще изглежда Европейският съюз без Великобритания?

Борис Джонсън

– Не очаквам нищо лошо да се случи с Великобритания, след като напусна ЕС. За пореден път през последните три века английските елити, които са може би най-зрелите в света, най-далеко виждащите и най-правилно прогнозиращите, показаха, че умеят да поддържат курс, без да се съобразяват с мнението на обикновения англичанин. По този начин ръцете на британския елит са развързани в навечерието на глобалните финансови кризи, които ще започнат още тази година. И най-разумното действие в тази ситуация вече е направено от британските елити. Ще има промяна на ролята и на мястото в списъка на т.нар. глобални градове. На първо място – или поне беше досега – е Ню Йорк, на второ място е Лондон, на трето Париж. Париж остава като глобална столица на Европа, но местата на Ню Йорк и Лондон предстои да се сменят. Британските елити ще си върнат водещата роля в истинската финансова глобализация. А ЕС без Великобритания определено ще бъде по-слаб, защото няма да разполага с възможности да управлява световните финансови потоци така, както го правят във Великобритания. Кой ще командва? Водещата сила в отсъствието на Великобритания става Германия. Германският едър капитал представлява гръбнакът на европейския индустриализъм.

– Но през 2021 г. Ангела Меркел ще се оттегли, какви ще бъдат последиците от това за Германия и ЕС?

– Меркел не е просто обикновен канцлер, тя създаде цяла епоха. Тя определено провеждаше политика на първостепенна роля на Германия в ЕС. Втората й особеност бе, че разбираше лозунга на тевтонските рицари „Напред на Изток“ не като война за завоюване на нови територии, а като движение на изток с икономически цели. И сега целият европейски елит е в размисъл какво ще стане без Меркел. В Германия има състезание кой ще седне в нейния стол. На този етап е трудно да се каже, по-скоро може да се разсъждава дали ще се промени германската политика към континенталните въпроси и към Русия. Очаквам да няма промени поради една съвсем проста причина – едрият германски капитал има нужда от всички възможни световни ресурси. Можем да си представим този капитал като една голяма ненаситна ламя, която не може да бъде задоволена в ресурсно отношение. Най-вече от руските ресурси Германия се нуждае на живот и на смърт. Без ресурси Германия няма да може да запази не само икономическата, но и политическата си водеща роля в Европейския съюз.

 

Интервюто е публикувано във вестник „Галерия“, заглавието е на „Антени“

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html