-4.2 C
София
понеделник, 18 януари 2021 г.

Дошло е време за псуване

Избрано за Вас

Тодор КОРУЕВ
Тоя виц няма начин да не го знаете. Един нашенец звъни по телефона: „Ало, Енергото ли е?” Отсреща чува глас: „Не, Топлофикация е…” „И на вас да ви таковам майката!” Досещате се, че той не е казал „таковам” , а баш както си знае. Този виц е брадат, но не чак толкова, все пак е в демокрацията заченат, щото в Соца имаше други нещица за псуване, а нямаше защо да ругаем и то на майка тока, парното и водата, за които брояхме дребни пари. Кой знае защо като гледах протестиращите, все си мислех, че улицата показваше кукиш на властта, с други думи псуваше. И тегли не само по една на всички и на всичко – правителство, партии, парламент, депутати, кметове, монополисти, банки, магистрати, олигарси, мутри… То не остана нещо непустосвано, дори собствения си жалък живот не пожалихме. Като оня нашенец, който рекъл: “Мамка ти и живот, душицата ми изяде, но и ти ще свършиш!”. Ще да е дошло до гушата на народа, за да излезе на улицата и там да изсипе гнева си. Сетих се за една историйка, написана от любимия ми писател Станислав Сивриев: Стрико Насо върви след магарето, натоварен с дърва, по нанадолнището към Гела, говори си сам. “То не беше говор като говор, а псуване. Небето, планината и магарето му бяха свидетели – аз не влизах в сметката. Псуването му бе неописуемо творчество и жалко, че не може да се публикува.” “Слушай, Сивриюв! Да има как, ще хвана гюнлюкчия да пцова дене и нъще…”, рекъл той. Много ще да му се е събрало на стрико Насо, щом е готов да брои пари на надничар да псува вместо него денонощно…
Народопсихолозите отдавна се вглеждат в националния характер на нашенското псуване. Найден Шейтанов я нарича клетва чрез пол, заклинание, чиято географски е очертана както следва: западно от линията Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – със този род злословие. И разказва за един нашенец, който не върнал бързо от Виена, защото там “нито имало кого да напсува, нито се намерил някои да го напсува”. Сега като гледаме американски филми се убеждаваме, че и на Запад щедро ръсят мръсотии. Жените у нас не псували (в наше време много го опровергават), те кълнели, но знаят, че както псувнята, така и клетвата не постигат никого. “Мъжки псувни, женски клетви, дърво не изсушават” – казва пословицата.
Ние така си разговаряме според писателя Любомир Котев: “Българинът не псува злобно, а за разтуха, за него псувнята е начин на изразяване, някакъв нюанс, който обагря речта, без да я прави зла и разрушителна. Изразяваме се по-живописно псувайки, а недоизказаността, не във фразата, а в мислите, непременно завършва с псувня, макар и неизречена. Псуващият българин не бива да разбираме буквално, защото псувнята за нас е метафора. Красива метафора при това, ние псуваме за разтуха или от умиление, а по-рядко злостно, а още по-рядко, за да нагрубим, за да обидим някого…” Казват, че турчинът можеш да го биеш, той ще изтърпи боя и няма да ти се разсърди. Няма да ти прости, ако го напсуваш. Българинът пък, няма да се засегне, ако го псуваш, ще си каже на ум “дума дупка не прави”. Пази боже обаче да посегнеш да го биеш. Сърбите са по-гнусни в устата, както казва един герой на Цани Гинчев. Антон Страшимиров написа, че българите са единственият народ на Балканите, който не псува на вяра. Бог, светците и религиозните символи у нас са защитена територия в този ругателен речеви акт. Според етимолозите думата “псувам” произлиза от славянското “пес”, иначе казано “песувам”. Псувнята си вид слово, макар и извратена фразеология, без мисъл, а в повечето случаи без умисъл.
Народът псува, когато е ядосан, когато е учуден, когато е радостен, когато иска да покаже характер, от разтуха и умиление, а за някои нашенци то си е вкоренен навик, псувнята му е все на устата. Тя може да бъде случайно изтървана хула от дълго таена обида. Всяка сутрин в селото, което често обитавам, като извеждат кравите, чувам заканите, които говедарят сипе една след друга към “майките им”. Същото полово заклинание той отправя и към дъжда, който рухва изведнъж, към тръна, на който се закачва дрехата му, дори към лайното, което не е видял и е настъпил. Станало е идиом словосъчетанието “псува като каруцар”, днес за шофьорите псуването е ритуал – чувал съм техни дълги, тлъсти и цветущи псувни срещу дупките по пътя или срещу колега, изпреварващ ги неправилно, пък дори по-обобщаващи цветущи ругатни срещу властта. Щедро се псува по спортните терени, има и ярка “българска следа”, но няма да напомня кой се “овековечи”, да не помрача славата му. Големият езиковед акад. Ал. Теодоров- Балан съобщава, че е “злигорчило в душепокоя му и ме подтикна към устопсувни мръснословия”.
Стана ясно, че нашите “устопсувни мръснословия” са си простотия, но като езиков факт са и огледало на народната самобитност, макар да си са чиста простотия, та не знам дали да ги осъждам или да ги подмина на едра тропоска. Щото в други страни водят война с псувните – в Брюксел глобяват за обиден език на улицата, в Русия има закон срещу мръсните думи в медиите, забраниха псувните на сръбските депутати в Скупщината, във “Формула 1” наказват жестоко за фриволен език. И тъкмо се бях наточил да призова и у нас да се поспрем с тая простотия, науката ми отряза ръцете. Учени не откъде да е, а от Кембридж откриха, че псувните облекчават стреса и отпускат душата, дори имало болкоуспокояващ ефект. Естествено те ни съветват като цивилизовани хора да си контролираме думите в обществото и пред децата си, но е здравословно да “изпуснем парата” в някоя кръчма сред приятели на чаша бира и без да му мислим много да теглим “майна” на всичко, което ни яде отвътре. Да, но в кръчмите ни не се пуши! Пък сега са ги затовори заради пандемията, мамката й. Учени от Монреал пък установиха, че птичето послание “чик-чирик” си е откровена псувня и тя може да се сравни с “монолозите” на каруцарите по света.

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html