5 C
София
петък, 22 януари 2021 г.

След изборите се задава нестабилен парламент

Избрано за Вас

Политиците трябва да са много внимателни в коалициите и броенето на депутатските места, за да се състави някакво работещо правителство. С оглед на електоралните нагласи към момента обаче рискът да имаме нестабилно Народно събрание и нови избори за парламент до края на 2021, не е малък.
Причините са доста – динамичната обстановка в страната, коронакризата, която има директно отражение върху политическия живот и би трябвало да се отрази и върху начина, по който ще решат да гласуват или да не гласуват избирателите, както и не на последно място, върху активността на предстоящите избори. Много важно за избирателите ще бъде да видят как прозрачно ще бъдат изразходвани средствата от Европейския съюз, предвидени за преодоляване на последствията от кризата с коронавируса, както и информационната кампания за ползите и вредите от ваксинирането.
Все още е много трудно да се направи точна прогноза за резултатите от предстоящия вот – силата на управляващите от ГЕРБ е, че в момента разпределят пари за хората – помощ за бизнеса, помощ за пенсионерите, помощ за медицинския персонал, помощ за държавната администрация, инфраструктурни проекти. Това означава автоматично и по-висок процент от вота на българите. Ако обаче не им е харесало на избирателите как и защо се харчат парите – Бойко Борисов и партията му трудно ще успеят да създадат правителство сами.

БСП от своя страна за първи път от близо 10 години, пак според социологическите проучвания, има толкова висок изборен процент. Големият проблем обаче е дали лидерът на партията Корнелия Нинова ще успее да се справи до края на март с вътрешнопартийната опозиция и дали твърдият електорат на левицата няма да бъде разпръснат. Нинова предприе разчистване на партията, но и предизвика сериозно роене сред лявата идея на различни движения, формации и сдружения.

В следващия парламент ДПС отново най-вероятно ще играе ролята на „необходимия помощник“ – дали на ГЕРБ, дали на БСП, зависи от изборните резултати. Шансът хората на Мустафа Карадайъ да държат изцяло изпълнителната власт е малко вероятен още повече, че ГЕРБ и ДПС демонстрират прилични отношения, което може и да ги направи и нелоши коалиционни парнтьори. Движението е показало в годините, че успешно може да играе ролята на патерица на различни правителства, както и да подкрепя важни законови промени, когато това е нужно.

Най-големите губещи засега са т.нар. патриотични формации, които обират негативите от участието си в правителството на ГЕРБ. Въпреки опитите да се заиграят на етническа основа с избирателите и блокирането на членството на Северна Македония в ЕС,  патриотите губят голяма част от поддръжниците си според очакванията за вота. Валери Симеонов и Красимир Каракачанов ще трябва да се справят и с друга формация с патриотичен профил – тази на Слави Трифонов, който също се заиграва с патриотичните идеи. Все пак, не е изключено, ако изобщо минат 4-процентната бариера, „Обединените патриоти“ отново да са в ролята на коалиционен партньор на ГЕРБ.

Какво показва математиката – ако извънпарламентарните партии и движения, които успеят да влязат в следващото Народно събрание, решат под никаква форма да не правят правителство с ГЕРБ, БСП или ДПС, сметките определено не излизат. И това ще означава много нестабилен парламент, слабо правителство и нови избори до края на 2021.

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html