7.9 C
София
петък, 26 февруари 2021 г.

Уроците за Европа след атаката срещу Капитолия

Избрано за Вас

*Жом Дюш Гийо за POLITICO

Какво трябва да научи Европа и какви изводи трябва да си направи след бунтовете в Америка и атаката срещу Капитолия. Първият е, че фалшивите новини заплашват да разбият нашите демокрации. Вторият, че настоящите мерки за ограничаване на онлайн дезинформацията в Европа не са достатъчни.

След шока, последвал атаката срещу Конгреса на САЩ на 6 януари, се появи повтарящ се рефрен от двете страни на Атлантическия океан: „Това не е Америка“. Фразата беше опит да се затвърдят истинските ценности на Съединените щати, а може би и израз на недоверие. За членовете на Европейския парламент беше особено притеснителен фактът, че станаха свидетели на нападение над една от най-емблематичните сгради на демокрацията в света. Но не трябва да сме толкова изненадани. Нито пък можем да си позволим да отхвърлим случилото се като част от някакво изключение.

Източниците на фалшиви новини, които събудиха гнева на хората, може и да са били предимно американски. Но парадирането с бойното знаме на Конфедерацията в Конгреса напомни на САЩ за историческото им разделение, а ние трябва да си спомним войните на собствената ни територия, които често са били подхранвани от лъжи и отровен национализъм.

Докато новоизбраният президент Джо Байдън се готви да положи клетвата си, САЩ реагираха на насилствените събития от 6 януари и са на път да променят законите и ценностите си. Правосъдната система в Америка ще се справи с престъпленията, извършени от т.нар. бунтовници, които, твърдейки, че са патриоти, се опитаха да подкопаят демократичната воля на своите сънародници. И все пак неприятната истина е, че и двете ни демократични общества не са достатъчно добре подготвени да се справят с фалшивите новини – като лъжите за откраднатата победа на изборите или нелепата теория на конспирацията „QAnon“, които вдъхновяват този вид насилие.

Законодателите от ЕС и САЩ биха изразили мнение, че не е тяхна работа да приемат закони кои новини са истина и кои не. И все пак нито едно общество не може да си позволи лъжи да се разпространяват неконтролируемо, особено в онлайн средата, която може да ги разпространи многократно. Общото предизвикателство е да намерим правилния баланс: да защитим нашите демокрации, без да накърняваме свободата на словото или да задушаваме възможностите, предлагани в онлайн пространството.

В ЕС законодателите предприеха няколко успешни стъпки, за да защитят европейските избори през 2019 г. от дезинформация, включително план за действие относно фалшивите новини и Практически кодекс на Европейската комисия относно дезинформацията в онлайн платформи. Въпреки че този кодекс не беше задължителен, той помогна за намаляване на рисковете и представлява крачка напред като първи по рода си в света.

И все пак, както заявиха евродепутатите, настоящите мерки не са достатъчно добри. През миналия месец Европейската комисия отговори на призивите им за по-нататъшни действия с предложения за план за действие на Европейската демокрация, Закон за цифровите услуги и Закон за цифровите пазари. Евродепутатите обещаха да работят за тяхното укрепване, за да осигурят отговорност, прозрачност и отчетност в онлайн сферата.

Подходът на ЕС показва желание за справяне с проблема, но за целта ще е необходимо доста повече от самото законотворчество. По-голямата подкрепа за медийната грамотност, плурализма на медиите и защитата на журналистите ще бъдат от съществено значение, за да направим нашите общества по-устойчиви. От двете страни на Атлантическия океан лидерите винаги са разбирали, че няма да успеем да защитим демокрацията и да запазим мира, ако стоим на едно място без да се променяме.

След американската гражданска война президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн нарече събитията „раждане на свободата“ в прочутото си обръщение в Гетисбърг. В декларацията си след Втората световна война френският държавник и първи председател на Европейския парламент Робер Шуман призова за „повече усилия, пропорционални на опасностите“, които заплашват световния мир.

Главната идея в концепцията за това какво ще стане с Европейския съюз преди години беше решението да се обединят материалните ресурси (въглища и стомана), за да се предотврати използването им за водене на война. Дезинформацията и неуважението към върховенството на закона са еднакво опасни материали за конфликти днес. Не можем да им позволим да заразят устоите на политиката и управлението.

*Жом Дюш Гийо е говорител на Европейския парламент и генерален директор по комуникациите на институцията

 

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html