7.2 C
София
събота, 6 март 2021 г.

Жерар Нойриел и Стефан Бод: Расовите предрасъдъци не са расизъм

Акценти

Жерар Нойриел (вляво) и Стефан Бод. Снимка „Франс Ентер“.

Тибо Сардие, „Либерасион“

Нова вълна изследователи във Франция стават все по-популярни с разработките си върху индивидуалната и колективна идентичност на базата на множество критерии, между които основни са раса и пол. Те не са съгласни да подхранват „комунитарната“ визия и да неглижират социалния аспект на промените, които настъпват в общностите по света. За новата култура в университетските среди, за „борбата на расите“ срещу „борбата на класите“  разказват социологът Стефан Бод и историкът Жерар Нойриел в интервю пред в. „Либерасион“. Поводът е тяхната книга „Расата и социалните науки“, едно есе за публичното използване на една категория с превес в съвременното общуване.

 

– От „жълтите жилетки“ до пост-Ковид кризата, социалният въпрос присъства все по-настойчиво в обществените и научните дебати. Дали наистина има „преливане“ на идентичности между различни науки и различни клонове в изследователските търсения на съвременните учени?

– Дебатите в медиите и в политиката наистина се насочват към към расовата тема и расизма в различни области, като спорта, театъра, музиката, киното. Разбираме, че „расата“ излиза на преден план по политически причини, но ние настояваме темата да бъде изследвана от социалните науки, да бъде поставена в контекст чрез различни обяснителни фактори.

– Това не създава ли междусекторен подход по темата?

– Самата социология е междусекторна наука. Това, което търсим, е полагането на акцент върху расовите различия като социален феномен, като въпрос, който засяга разнопосочни „членства“ на индивидите в различни контексти.

– Пол, раса, класа. Как да избираме термините, за да анализираме една социална група?

Зависи какво изследвате, когато работите на терен. Например, в една анкета с осем деца от семейство, емигрирало през 70- те години на ХХ век от Алжир – за двете големи сестри, израснали през 70-те,  идентичността не се изгражда от алжирските им мюсюлмански корени, както става за по-големия брат и за по-малките сестри, които израстват в други времена  – през 80-те. За да се обясни това, е необходимо проучването да се поставя в широк контекст на обществени и исторически фактори, които са различни в различните периоди. От друга страна, рискът за поставяне на етнически проучвания само в светлината на статистиката е много голям. Отчитането на бройки хора само по цвета на кожата води до това, че голяма част от анкетираните просто не знаят къде да се поставят в един въпросник. Физическият вид и цветът на кожата, затворени в квадратчета от допитване, засилват чувството за расова дискриминация.

– Но има движения, като Black Lives Matter в САЩ, които правят от расовия фактор приоритетен въпрос?

Акциите на полицията във Франция са все по-жестоки, понякога водят до смърт. Затова и има толкова голяма мобилизация срещу расизма по темата. Много групи се самозаявяват със свои говорители, но не се акцентира върху въпроса дали мненията на тези говорители се приемат или не от активистите на тези формации. Виждат се хора, често жени, които имат висше образование, но то рядко е в сферата на социалните науки, които намират пресечни точки в интердисциплинарните изследвания и това за тях е призив за анализ. Но не е ясно каква част от привържениците на различни течения поддържат говоренето на отделни, излъчени от общностите, личности.

– Използвате термина“расова бъркотия“ за анализ на медийното въздействие на някои от историите, свързани с расизъм. Какво разбирате под това?

Тази терминология тръгна от света на футбола във Франция през 2011 г. Тогава изникна въпроса за „квоти“ между черни и бели играчи, преведен в расистки контекст. Имаше проучване, че ръководителите искат по-малко играчи негри или араби. Ставаше дума за футболисти с двойно гражданство. Тогава така и не възникна истинска дебат по темата, а това е нещо, което определено ни е необходимо и днес. Има различни социални интерпретации на термина „черен“ във футбола. Не трябва да се смесват расовите предразсъдъци с расизъм. А когато това се прави, много бързо се стига до извода, че френският футбол е расистки. Забравя се, че спортът също е един вектор за интеграция.

Когато говорим за расовото определение, не трябва да се интересуваме само от индивидите, а също от институциите, които ги определят. Нашата идентичност е продукт от тази институционализация, била тя училищна, професионална, спортна, културна и така нататък. Това е големия принос на бащата на социологията Емил Дюркем. В институците се върви към един структуриран расизъм, като този в полицията и в армията. Трябва да анализираме защо над 50% от полицаите гласуваха за крайната десница например на последните президентски избори. Дали това е ефект от тяхната професионална социализация? През техния опит, голяма част от полицаите ще бъдат управлявани от „расиализация“ на тяхното виждане към света, когато са изправени в конфронтация срещу малцинства от имигрантски произход, стигащи до престъпления.

Политическата полемика е безполезна. От една страна, ние сме критикувани за игнориране на насилието, което се извършва върху малцинства, когато предупреждаваме да не се надценява „расата“ в социологически анализ; от друга –  сме погълнати от форма на универсализъм, който често има тенденция да подценява проблемите на дискриминацията и расизма.

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html