-0.9 C
София
понеделник, 1 март 2021 г.

Европа дължи отговор защо не достигат ваксините на AstraZeneka

Избрано за Вас

Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия и евродепутат

Дяволът е в подробностите. Публикуването вчера на договора между AstraZeneka и Великобритания е достатъчно доказателство за тази мъдрост. Доколкото в британския договор се говори за полагане на „възможно най-добрите усилия“ в производството и доставките на ваксината на AstraZeneca – което е същото като записаното в договора с ЕС – част от медиите побързаха да заключат, че няма значителна разлика между двата. Или поне, че няма разлики, които да обясняват значителното разминаване в доставените дози в ЕС и Обединеното кралство.

По-задълбочен анализ обаче разкрива съвсем различна история.

Огромна е разликата в обема и подробностите на двата договора – този с ЕС е от 18 члена и заема 34 страници, докато британският е от 31 члена и 46 страници. Двата текста се разминават и в ключови моменти. Първото, набиващо се на очи, е моментът на подписването: Великобритания и AstraZeneca са имали споразумение още през май, но договорът помежду им е подписан в деня след като ЕС е подписал своя с компанията. За разлика от европейския договор, британският съдържа допълнителен член (13.2.9), в който се казва, че AstraZeneca „няма да влиза в никакви други споразумения с което и да е чуждестранно правителство, финансираща или трета страна, което с условията си би противоречало на поетите в този договор задължения на AstraZeneca или би било логично да се очаква да попречи на AstraZeneca да изпълни задълженията си по този договор“. Очевидно AstraZeneca вече е смятала задълженията си към ЕС, поети ден по-рано, за такива, които няма да се отразят на споразумението ѝ с Великобритания.

Договорът с ЕС се основава на „приблизително определен времеви график“, точка. В британския договор обаче е подробно описана процедура, гарантираща навременни доставки на дозите. Тази процедура се основава на „предварителен календар“ (с 5 дати за доставяне и конкретни обеми). AstraZeneca се е задължила да уведомява британските власти 30 дни предварително за подробностите за всяка от тези доставки. След като уведомлението е изпратено, AstraZeneca повече не може да се измъкне от детайлните ангажименти без разрешение от властите във Великобритания. Само малки вариации около датите (до 5 работни дни) в сравнение с графика на доставка са позволени поради „непредвидимият характер на производството на продуктите“, т.нар. „гратисен период“. Всичко това не е предвидено в споразумението с ЕС.

Има разлики и в цената.

И двата договора тя е основана на „цената на стоките“ (Cost of Goods). Но във варианта с ЕС има фиксирано число, докато в британския няма. Промяната на цената в договора с Великобритания ще се изчислява „на базата на откритите данни“ (Open Book Basis), което предоставя на AstraZeneca гъвкавост на по-късен етап да включи разходи, които първоначално не са били предвидени. От друга страна, британските власти получават чрез метода на откритите за тях данни на фирмата средство за натиск, за да задължат AstraZeneca да изпълни задълженията си за доставки

Британският договор е изцяло фокусиран върху британската верига за доставки, така че да се гарантира доставянето на дозите в страната. Договорите с ЕС са фокусирани единствено върху общата верига за доставкиq без да се поставят специални акценти върху изпълняването на търсенето на дози на цялата територия на ЕС.

Такъв е случаят с член 4.2 от британския договор, в който се казва, че AstraZeneca „притежава и оперира обекти, за да гарантира производството и доставянено на продуктите“. В текста пише още, че „доколкото е известно на AstraZeneca“ британската верига за снабдяване е достатъчна за предоставянето на поръчаните количество. В договора с ЕС не се вижда такава клауза. (Интересно е, че част от британската верига за доставки изглежда е базирана на континента.)

Не забравяйте, че ЕС плати авансово 336 милиона евро в подкрепа на производството – преди продуктът изобщо да съществува и да е бил одобрен за производство и разпространяване. Великобритания обаче плаща фактурите 30 дни след доставката. На практика ЕС е помогнал да се финансира производството на ваксини, които Великобритания плаща едва след като ги получи.

Накрая, стигаме до въпроса за прозрачността. Великобритания разполага с вписана в договора клауза (17.13.2), че може да разкрие поверителна информация при определени обстоятелства, в частност „на парламента и парламентарните комисии или ако това се изисква от което е и да е изискване да се докладва на парламента“. Европейският парламент ще забележи, че Европейската комисия не е поискала или постигнала същото условие за откритост.

Обобщено, балансът на силата е значително в полза на Великобритания. Предвид времето и различията в подхода на двата договора, изглежда това не е случайност.

След като е жизненоважно доверието между страните по което и да е споразумение и след като резултатът от конкретно този договор предизвика огромно обществено недоверие, и Европейската комисия, и AstraZeneca имат да обясняват много неща.

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html