5 C
София
понеделник, 1 март 2021 г.

Светлана Тихановская: „Изгубихме улицата, хората са уморени и уплашени“

Избрано за Вас

Светлана Тихановская е знакова фигура за бунта в Беларус. Съпругът й Сергей Тихановски е блогър и опозиционен лидер, вкаран в затвора през миналата година, за да не участва в президентските избори. Светлана заема неговото място, но след провеждането на вота е принудена да избяга в Литва. Тя даде ексклузивно интервю на специалния пратеник на „Либерасион“ във Вилнюс, където живее в изгнание. Тихановская призовава да продължи мирната революция, макар и да признава, че опозицията е „изгубила пътя“. 

Аня Новак

38-годишната Светлана Тихановская, неволно станала лицето на революцията в Беларус, продължава мисията си от Вилнюс, където заминава в изгнание през август м.г., ден след оспорваните президентски избори в родината й. Докато режимът на Александър Лукашенко оказва все по-голям натиск върху опозицията, Светлана Тихановская се готви за много по-дълга битка от очакваното. Тя води кампании с държавни глави за защита на правата на човека в страната си и организирането на нови избори. И потвърждава, че тази „революция е само белоруска работа“.

 – Какви са новините ви за ситуацията в Беларус?

– Не са добри, за съжаление. Хората са уморени и уплашени както никога досега. Всеки ден беларуси биват арестувани или осъждани на затвор за участие в протести. Ежедневно контактувам с лекари, учители, спортисти и всички ми казват, че няма да спрат битката си. Организират се и много малки акции между съседи. Но осъзнавам, че твърдото ядро ​​на този протест са хората, които сега са в затвора. Трябва да призная, изгубихме улицата, няма средства за борба с насилието срещу протестиращите – те имат оръжията, те имат силата.

– Как ще завоювате обратно улицата?

– Днес се опитваме да включим хората в протеста, без да ги молим да излязат на улицата. Каним ги да участват в инициативи, които не представляват никаква опасност за тях, като например правене на видеоклипове, дори с покрити лица, за снимане на знамена или какъвто и да е предмет в цветовете на независимостта, червен или бял. Или дори да поставят знамена на улицата, принуждавайки властите да мобилизират превозно средство и няколко души да ги премахнат. Всички тези действия дразнят правителството и доказват, че съпротивата продължава. Когато са готови, през пролетта, беларусите ще се върнат по улиците.

– Каква е вашата роля?

– Имам мандат от хората да ги представлявам. Революцията се нуждае от лице и аз съм това лице. И представлявам единството на движението, което е от решаващо значение. Беларусите трябва да бъдат обединени и аз се уверявам, че няма лична амбиция, която да застраши нашата борба. Появиха се много инициативи и нови лидери, което е прекрасно, нещата се движат, но разделението би означавало унищожаване на опозицията. Аз съм малко като кокошка, която събира пилетата си, така че всички да гледаме в една посока. И разбира се, моята роля е да обясня на международните лидери ситуацията в Беларус, условията на задържане на политически затворници, тревожната ситуация с правата на човека. Лесно е да отклоним поглед и да не правим нищо, особено след като вече нямаме красивите образи на протестите, за да мобилизираме медиите и политиците. Но ние се нуждаем от цялата подкрепа, която можем да получим, от всички държави. Но без пряка намеса, тази революция е уникален беларуски бизнес.

– Какви са новините от съпруга ви, който е в затвора от миналия юни, защото се кандидатира за президент?
В момента не е възможно да се общува с политически затворници в Беларус, освен чрез адвокат. Успях да говоря със Сергей само веднъж. Съпругът ми успя да говори с мен накратко, разказах му за децата ни и за нашата борба за демокрация и нова Беларус.

– Смятате ли скоро да сложите край на изгнаничеството ви?

Не минава и ден, в който да не мисля да се върна в Беларус. Бих искала да го направя безопасно, защото ситуацията се е променила или може би с помощта на европейски лидери. Но трябва да призная, че понякога борбата става толкова трудна, натискът толкова голям, че преминавам през моменти на отчаяние. Понякога ми се струва, че е по-добре да се върна в Беларус и да ги оставя да ме вкарат в затвора, тогава не би трябвало да поемам тези тежки отговорности, да правя тези жертви, да се опитвам да реша тези привидно неразрешими проблеми. Случва се понякога. Но скоро осъзнаваш, че не можеш да направиш това, когато си символ, национален лидер, просто не можеш да се откажеш. Така се изолирам за няколко минути, за да поплача.

– Каква е визията ви за Беларус в бъдещето?

– Мисля, че много хора ще бъдат разочаровани, когато спечелим! Ситуацията най-вероятно ще бъде хаотична, ще се появят нови личности, никой няма да разбере напълно какво се случва, ще има борба за власт и предполагам, ужасна икономическа ситуация, тъй като Лукашенко унищожава всичко. Ще се нуждаем от дълъг преход и сега трябва да се подготвим за него. Нашата победа няма да означава веднага щастие за всички. Трябва да се радват да мислят, че допринасят за исторически момент, за бъдещето на следващото поколение. И също така, че занапред те ще бъдат свободни граждани, които трябва да носят отговорност за себе си, за своите действия. Всъщност не знам как демокрацията наистина работи или как ще работи в Беларус. Но ние ще се научим!

– В Беларус се развиват антируски настроения, но двете страни очевидно трябва да разивават партньорски отношения в бъдеще. Това не е ли опасна тенденция?

Мисля, че беларусите правят разлика между Кремъл и руския народ. Подкрепяйки Александър Лукашенко, Владимир Путин пропусна възможността беларусите да му се възхищават. Той дори би могъл да се възползва от възможността да подкрепи някой от задкулисни кандидати. Днес мисля, че беларусите са станали подозрителни и всички бъдещи кандидати, които са лоялни на Кремъл, ще бъдат пренебрегнати от избирателите. Но очевидно искаме да имаме добри отношения с Русия, няма да изграждаме стена между двете страни. Но сме за прозрачен икономически и политически обмен.

– Александър Лукашенко редовно повдига въпроса за интеграция на Беларус в Русия. Това правдоподобен сценарий ли е?

– Надавям се, не. И съм сигурна, че беларусите няма да го позволят. Лукашенко разбира, че интеграцията с Русия би предизвикала много силна опозиция по улиците. Той е доста подъл, дава обещания, които не спазва, за да спечели време. От години използва изнудване между Европа и Русия, той е истински актьор!

– Русия преживява вълна от протести заради Алексей Навални. Сравнимо ли е с Беларус? Може ли двете опозиционни движения да си сътрудничат?

– Двете движения си приличат само отвън: хората излизат на улицата и биват брутално арестувани от полицията. Мисля, че това е основната, ако не и единствената прилика. Целта и контекстът на тези протести са различни. В Русия това са митинги срещу корупцията. Алексей Навални е политик с дълга кариера. У нас искаме свободни избори. Не мисля, че трябва да си сътрудничим. За разлика от Беларус, в Русия те все още не са достигнали точката на връщане, все още не се е случило нищо необикновено. Все още има място за движението да узрее и да прогресира. В Русия има демонстрации, в Беларус има революция. Въпреки че не харесвам насилствения оттенък на думата, в нашия случай е мирна революция.

Превод от френски: Михайлина Димитрова

РЕКЛАМА

- Реклама -

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html