-7 C
София
вторник, 25 януари 2022 г.

Георги Коритаров: Защо Нинова не подкрепи Радев за втори мандат?

Невероятно, но дали ще стане факт!? С това възклицание и с този въпрос обикновено започват най-дръзките и необичайни хипотези, свързани с политически очаквания. Не обикновени, не емоционални очаквания, а изведени с аргументи на основата на една от множество логически писти.

Необичайната хипотеза, която ще развия, е свързана с темата защо Корнелия Нинова не подкрепи президента Румен Радев за втори мандат в момента, в който той обяви от свое име и от името на своята вицепрезидентка Илияна Йотова намерението си да издигне своята кандидатура. Много социалисти недоволстват. Още по-критичните измежду тях създават настроения, които или идват да внушат колко голяма стратегически грешка е направила Корнелия Нинова, или се опитват да обяснят отказа за тази подкрепа с политическа незрялост.

Доста мислих и стигнах до извода, че дали, защото не им е симпатична Нинова или поради това, че имат някакви други амбиции, тези вътрешнопартийни критики към председателката на БСП всъщност нямат основание. Взех повод за един наистина доста различен анализ от два новооповестени факта. Единият е интервюто, което даде Илияна Йотова тези дни пред телевизия БТВ. В него каза, че тя не е питала Корнелия Нинова дали да се кандидатира за втори мандат и в същото време, че няма никаква драма в отношенията между „Позитано” 20 и Румен Радев.

Замислих се и направих следния нетруден извод. Ако Илияна Йотова не е питала Нинова дали да обявява такава кандидатура, това по същество означава, че не е Илияна Йотова човекът, който е съобщил на Нинова за предстоящото оповестяване. Със сигурност този човек не е и Румен Радев. Следователно Нинова е получила информацията, както и самата тя каза, от други източници – или на основата на много добър анализ какво ще се съобщи на тази пресконференция на Румен Радев, или по някакъв неофициален канал от президентството.

Това означава, че ако не конфликт, то със сигурност има взаимно подозрение и недоверие между Нинова и Румен Радев. Вторият факт е още по-интересен. Той е в данните на изследователския център „Тренд”. Тези данни сочат, че БСП като основна партия не само не съкращава дистанцията с ГЕРБ, а точно обратното – ГЕРБ продължава да лидира, увеличавайки разликата. Според Тренд тази разлика вече е 4.8%. Зададох си въпрос. Ако БСП продължава по този начин да изостава, тя наистина ще претърпи тежко поражение. Само че това няма да бъде обикновено тежко поражение, тъй като не е изключено социалистите да заемат не втората, все пак призова позиция, но могат да отидат и на трето място при подредбата на партии, влезли в следващия парламент.

Тогава, казах си аз, Корнелия Нинова и нейното обкръжение трябва да търсят обяснение защо се е стигнало до това. Най-лесното е да го намерят във вътрешнопартийната опозиция, но и в особената роля, която Румен Радев играе. Бъдете убедени, но ако не ми вярвате, си направете собственото разсъждение и ще видите как ще стигнете до извода, че Румен Радев е в стократен мащаб много по-голям противник и стратегическа заплаха за Корнелия Нинова и за БСП, отколкото политическа партия ГЕРБ. И ще кажа защо. Политическа партия ГЕРБ е непримирима идейна алтернатива, непримирима като контрапункт във философията за управление спрямо възгледите на БСП. Но и ГЕРБ, и БСП са построили своята политика върху разбирането за конституционния парламентаризъм и върху разбирането, че Народното събрание е водещата институция в страната. Обратно – Румен Радев като президент иска да създаде не просто друг политически модел, но и модел, при който някаква разбирана от него абстрактна, стихийна енергия да подмени партийното представителство и основните характеристики на демокрацията.

Ако Нинова би или беше подкрепила Радев, това означава тя да се постави като негова основна зависимост и съподчиненост. Това означава тя да стане функция от неговите възгледи и политики, което независимо от резултата от изборите, а този резултат би бил доста неустойчив, във втората фаза от изборния цикъл през тази година би довело до две неща. Или развръзка в полза на Радев, при което обаче Нинова по естествен път отстъпва място на човек, който да бъде още по-пряк проводник на политиките на Радев, или във всички случаи ще се стигне до криза в соцпартията, чиято цена също би била отстраняване на Нинова.

Какво обаче може да си спомнят и да възпроизведат. Тази година се навършват 20 години от победата на Георги Първанов през 2001 на президентските избори. Как се стигна до тази победа? След едно унизително поражение на БСП като партия. БСП през 2001 година беше не втора, а трета сила. Първа беше НДСВ, втора беше СДС, трета беше БСП. Тогава Първанов пое нечовешки риск. Кандидатира се за президент и спечели. Ето какво си мисля. Ако БСП катастрофира на тези избори, Корнелия Нинова, с аргументи да спаси и партийния авторитет на БСП, с други думи да го реабилитира, но и най-вече да спаси собствения си авторитет и собственото си политическо оцеляване, като нищо ще се кандидатира, а и би трябвало да го направи, за президент, като алтернатива на Румен Радев. Тогава би имала шанс да получи изненадващи подкрепи срещу опита за тотална подмяна на политическия модел и демократичните правила. Би съхранила себе си и би дала шанс на партията си след известно време. А също би се разправила с вътрешната си опозиция така, както навремето го стори Първанов.

Възможно ли е това? Невероятно е, но дали ще стане факт?

Коментарът е от предаването „Свободна зона 9 без 5“ на ТВ „Европа“. Заглавието е на редакцията

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html