-1.2 C
София
сряда, 19 януари 2022 г.

Защо Германия никога няма да се откаже от „Северен поток – 2“

Береговые объекты газопровода «Северный поток — 2» в городе Любмин в Германии

 

Джереми Стърн, Foreign Policy

 

Нито една държава в света не е осмисляла своето минало така сериозно и дълбоко, колкото Германия. Въпреки това, историята все още успява да се намеси във всеки един въпрос, поне що се отнася до външната политика. Голяма част от тази намеса идва отвън: страни-длъжници на Германия се оправдават с нацисткото минало, за да не си връщат кредитите, нарушителите на човешките права припомнят Третия райх, за да обвинят Берлин за санкциите, по–слабите страни–членки на Европейския съюз се страхуват публично от връщането на господството на Германия върху Стария континент.

Понякога обаче намесата на историята се ражда и вътре в страната. Известно е, че немските държавни чиновници отклоняват въпроса за увеличаване на военния бюджет, защото „на него не би трявало да му се има доверие.“ Шефовете на немските компании лъжат, че не са имали представа за концентрационни лагери близо до своите фабрики в Китай. А немските лидери оправдават сделките с Русия с Втората световна война. В подобна теза има нещо сюрреалистично. Съвременната икономика на Германия няма абсолютно нищо общо с икономиката на Третия Райх. Нито един политически лидер в Германия, който е с акъла си, не твърди, че увеличаването на военните разходи ще доведе до превземането на Полша. Но паметта за нацисткото минало се превърна в мощно оръжие, както за критиците на Германия, така и за самите немски политици, които отчаянно искат да избягнат провокирането на политически кризи в страната. Точно от тази гледна точка трябва да се каже ясно – Германия никога няма да се откаже от проекта „Северен поток-2“

Това е газопровод, който има за цел да достави газ директно от Русия в Германия, като ще ощети Източна и Централна Европа. Мотивите на Русия за неговото изграждане са напълно понятни – доставките по дъното на Балтийско море, а не по украинските степи, изключват Украйна от системата на транзит на руски газ в Европа. Това пък ще даде свобода на Путин да води война в Украйна и ще лиши Киев от възможност за натиск върху Москва и Брюксел. Да не говорим, че ще превърне Кремъл в монополист в снабдяването на Германия с електроенергия. Това не първи път, когато Русия се опитва да се сближи с Германия, за сметка на бившите съветски републики, които Москва винаги е смятала за някакво временно явление.

По-малко понятни са причините защо елитът на Германия изглежда така, все едно се е договорил с Владимир Путин. Обяснението е много банално. След ядрената авария в Фукушима през 2011 година, канцлерът Ангела Меркел ускори отказа на страната от ядрена енергетика. Атомните станции в Германия са в процес на спирани, но резервен план Берлин няма. В резултат на това зависимостта на страната от източници на енергия от земята – например природен газ, нарастна неимоверно. Именно „Газпром“ предлага най-евтиния пренос на газ. От една страна, Берлин се опитва да достигне амбициозни промени в замърсяването на вуздуха и глобалното затопляне, но от друга иска да задоволи ежедневните потребности от газ на немската промищленост и потребителските навици на населението. Към това добавете и неефективните управленски решения на Меркел в сферата на енергийната независимост и ще получите двешната зависимост на страната от Русия.

Проблемът е, че Берлин в едностранен порядък приема решения относно енергийната независимост на целия Европейски съюз. А тов ще доведе до сериозни проблеми: газовата връзка между Западна, Централна и Източна Европа ще бъде прекъсната, доставките на газ в Полша ще бъдат поставени под заплаха, на карта ще се постави чисто физическото оцеляване на Украйна, Русия ще може еднолично да прекъсне електричеството в цяла Централна Европа. И всичко това за да се поправи една историческа грешка – нахлуването на Хитлер в СССР през 1941 година.Берлин има други варианти за действие и без „Северен поток – 2“, но странно защо не ги използва. Може да се отложи отказът от ядрена енергетика. Може да се вдигнат цените на тока за промишлените гиганти и така ще се намали нейното търсене. Берлин може да плаща по-скъпо за газ от други държави. Ако обаче извърши едно от тези неща, това означава едно – политическо самоубийство. САмо през тази година в Германия ще се проведат седем избора за парламент – 6 регионални и 1 национален през септември. Сегашната ситуация позволява на немските политици да не приемат непопулярни решения и по този начин да останат в политиката. В защита на статуквото, Германия е принудена да плаща с разруха на европейското единство и този факт става все по–очевиден.  Колкото повече се засилва недоволоството срещу „Северен поток“ в САЩ и самия Европейски съюз, толкова по–налудничави изглеждат аргументите на Берлин в негова полза. Германия настоява, че другите държави нямат право да се месят в руско–германски проект, който иначе е във вреда на целия на ЕС. Всичките важни решения за енергетиката трябва да се вземат в Берлен, без участието на Полша и прибалтийските страни. САЩ пък искат да продадат своя газ на високи цени. Апогеят на тази откровено PR–кампания стана изказването на немския президент Франк Валтер Штанмайер, че Германия е длъжна на Русия и заради Втората световна война и затова ще строи „Северен поток“. В немската политика против този проект се обявяват Зелените и кръгът около Норберт Рентген – председател на комисията на Бундестага по външна политика. Всички те обаче не моат да се сравняват с дълбочината на русофилството и антиамериканските настроения в немското общество. И тези настроения се виждат не само в бившата ГДР.

Какво прави САЩ в тази ситуация. „Северен поток – 2“ е едно от малкото неща, за които двете партии в Америка имат едно и също мнение. Проблемът е как да стигнат до общо решение? Администрацията на Тръмп смята, че благодарение на санкциите „Северен поток“ никога няма да тръгне и се е превърнал в мъртъв проект. Хората на Байдън са убедени, че спирането на потока може да се случи и без повече санкции, а слуховете за тайна договорка между Байдън и Меркел набират все по–голяма сила. Неотдавна бивш сътрудник на Съвета по национална сигурност на САЩ заяви, че въпросът не дали ще спре „Северен поток–2“, а кой ще си присвои славата от този факт. Във Вашингтон обаче малко хора си дават сметка колко важен е този проект за вътрешната политика в Германия. Правителството в Берлин го смята за жизненоважен. В този смисъл никакви санкции няма да убедят Меркел да позволи спирането му в годината с толкова много избори. Никакви отстъпки от страна на САЩ или заплахи от страна на НАТО няма да я накарат да съсипе доходите и кедитната способност на немската промишленост.  Меркел не е оставила резервен ход нито на себе си, нито на Джо Байдън.

Вследствие на това може да се очаква, че Германия ще продължи курса си на договорка с Путин, а Вашингтон ще получи мъгляви обещания по отношение на Китай, за увеличаване на военните разходи и финансова подкрепа за Украйна. Със сигурност, след пускането на „Северен поток–2“ Германия ще бъде обвинена, че е подписала нов пакт „Рибентроп – Молотов“ от най-пострадалите държави – Украйна, Полша и Балтийската тройка. Доколко това ще бъде справедливо, предстои да видим.

Джереми Стърн — старши научен сътрудник в програмата на Атлантическия съвет „Бъдещето на Европа“ и бивш старши съветникв посолството на САЩ в Берлин. программы Атлантического совета «Будущее Европы», ранее был старшим советником в посольстве США в Берлине.

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html