8 C
София
вторник, 20 април 2021 г.

Обама, Тръмп, Байдън – все една и съща външна политика на Америка

Акценти

Джордж Фридман, Geopolitical Futures, за сп. „Експрес“

Джордж Фридман е американски политически изследовател, един от най-известните съвременни международни експерти, създател и ръководител на интернет платформата Geopolitical Futures, която се занимава с анализи и прогнози на геополитическо равнище. Роден в Унгария в семейство, оцеляло от Холокоста, Фридман преди това бе директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка“ от 2004 г. 

Американската външна политика се развива на етапи. От края на Втората световна война до 1972 г. нейната основна цел се определяше от конфронтацията със Съветския съюз и неговите комунистически сателити. Нещата се промениха донякъде в началото на 70-те години, когато САЩ, отслабени от войната във Виетнам, започнаха да работят с Китай срещу СССР. Тази фаза продължи до 1991 г. с разпадането на Съветския съюз.

От началото на 90-те до 2001 г. Вашингтон се представяше като лидер на световния мирен ред. Това положение се промени отново след 11 септември 2001 г., когато  отправната точка на политиката се фокусира върху войната срещу тероризма. Резултатът – скъпи и относително неефективни конфликти. Инициирана от Барак Обама, настоящата фаза е от различен вид. Състои се от намаляване на военните сили в Близкия изток и установяване на нови връзки с мюсюлманския свят; по-антагонистична позиция по отношение на Русия, изправяне срещу Китай в търговската област.

Външната политика на Доналд Тръмп почти не се промени от тази на Обама. Тръмп също искаше да изтегли войски от Близкия изток и да създаде нови връзки в региона. Той допринесе за формализирането на коалиционна структура, съставена от Израел и някои арабски държави (Обединени арабски емирства, Бахрейн) срещу Иран. Тръмп оказа икономически натиск върху Китай. Накрая продължи конфронтацията с Русия, като запази американските сили в Полша, Румъния и Черно море. Риториката и нагласите на двамата президенти може да са се различавали, но реалността е останала същата.

Оттегляне от Близкия изток, ограничаване в Русия, конфронтация с Китай

Джо Байдън започва с толкова малък избор, колкото Тръмп. Тонът и съдържанието на външната политика ще бъдат коренно различни, но по същество няма да се промени. Джо Байдън намекна например, че ще приеме по-помирителна политика спрямо Иран. Проблемът е, че новата регионална архитектура се състои от държави, коренно враждебни на Иран, не на последно място заради ядрените амбиции на Техеран. По този въпрос сунитските арабски страни в региона, водени от Саудитска Арабия, изобщо не вярват на иранците. И Байдън не може да си позволи да отмени зараждащия се съюз между Израел и същите тези арабски страни.

Изправен пред Китай и Русия, няма индикации, че Байдън възнамерява да промени политиката на САЩ. И ако е така, това ще бъде реакция на действията на Китай и Русия. Китай може сам да направи избор и да приеме американските искания по икономически и международни въпроси или напротив, да бъде по-агресивен във военно отношение, за да изпита Байдън за възможните му слабости. Реакцията на президента към който и да е от тези сценарии ще определи връзката между САЩ и Китай. Точно както фундаменталната логика на епохата на Обама не е отстъпвала при Тръмп, тази на Тръмп ще остане  при Байдън, като се адаптира към новите реалности и реторика. Политиката на САЩ ще продължи да се фокусира върху изтеглянето от Близкия изток и новото приспособяване в този регион, ограничаването на Русия и конфронтацията с Китай.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html