2.2 C
София
сряда, 27 октомври 2021 г.

140 000 вируса обитават нашите черва

Учени идентифицираха над 140 000 вируса в човешките черва, като повече от половината от тях досега са били неизвестни, съобщи „Science alert“.

Новата база данни е съставена след анализ на 28 000 индивидуални метагенома, събрани в 28 държави.

Специалистите от института по биоинформатика към Европейската лаборатория по молекулярна биология и института „Уелкъм Сангър“ са идентифицирали 142 809 вида вируса – бактериофаги (заразяващи бактерии) и едноклетъчни организми – археи.

Над 36% от идентифицираните вирусни групи заразяват повече от един вид бактерии, което потвърждава тяхното участие в създаването на мрежа от генен поток между различни микроорганизми, предаде БТА.

Учените са идентифицирали и 280 глобално разпространени вирусни клъстери, включително и нов „Губафаги“, който е кладът на второ място по доминантност в човешките черва.

Клад е група организми, които представляват всички еволюционни потомци на общ предшественик.

Прибрани в коремната кухина червата са невидими за очите, но наистина крият редица любопитни тайни – от нивото на имунитета до разгърнатата им повърхност с големина на тенис корт.  Ето няколко изненадващи факти за човешките черва:

Когато ядете нещо храната слиза надолу през хранопровода и стомаха та чак до червата не поради гравитацията. Червата се свиват и отпускат последователно чрез съкращение на гладката мускулатура и това е известно още като перисталтика на червата. След като сме се нахранили храната, която е попаднала в стомаха води до неговото разширяване и активиране на рецептори за разтягане. Те от своя страна задействат физиологичен рефлекс и се получават перисталтични вълни, които преминават от тънкото до дебелото черво и избутват всички отпадъци от храносмилането. Следователно можете да се храните във всякакви положения, дори с главата надолу. Това важи в пълна степен за космонавтите, които усещат в пълна сила липсата на гравитация и храната може просто да лети около тях.

Съвременните перилни препарати използват ензими, подобни на тези от храносмилателната система. През 1913 г. немския физик Ото Рьом създава перилен препарат от натриев карбонат и прахообразен екстракт от панкреас. Този прах за пране е особено популярен до годините на Втората световна война. В днешно време се произвеждат перилни препарати с ензими, подобни от изработените от дванадесетопръстника и тънките черва.

Обикновено се смята, че стомахът играе основната роля в процесите на храносмилането, но това се отнася главно за чисто механичното стриване на храната до гъста каша. Попаднала в тънките черва, които са около 4 пъти височината на човек или между 5 и 7 метра, храната преминава през сложни химически промени благодарение на виреещите тук пробиотици. Тук се абсорбират хранителните вещества и преминават директно в кръвния поток.

Още преди 2000 години бащата на медицината Хипократ е казал, че всички болести започват от червата. Синдромът на пропускливите черва е състояние, при което се увеличава пропускливостта на чревната лигавица към големи хранителни молекули, антигени и токсини. Докато при здравите хора тънките черва действат като своеобразно сито, то при хората с голяма пропускливост редица бактерии могат да преминат директно в кръвния поток и да доведат до различни болести. От своя страна имунната система е натоварена да се бори и произвежда антитела и като следствие имунитета спада. Терапията с антибиотици може да доведе до диария, причинена от свръхрастеж на определени бактерии, които да унищожат полезните за здравето пробиотици. Ето защо се освен за диария и антибиотично лечение се препоръчва приема на полезни бактерии и за лечение на други заболявания. Вижте 10 научни изследвания от пролетта и лятото на 2017 г.

Ако тънкото черво е с дължина около 7 м и диаметър 2,5 см то очакваме площта му да бъде някъде около 0,5 кв. м. Изумителното в случая е, че площта е с размерите на тенис корт или около 250 кв.м. Това е така, защото освен че стените имат много гънки, а също и жлези, които отделят чревен сок. В чревната лигавица има и много микроскопични власинки с височина до 1 мм. Във всяка власинка има кръвоносни и лимфни съдове, както и гладки мускулни влакна.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html