5.4 C
София
сряда, 27 октомври 2021 г.

Натали Бажо: Пандемията удари бедните много по-силно

Натали Бажо е един от най-добрите специалисти във Франция по въпроси, свързани с кризата Ковид. Социолог и демограф, директор на научните изследвания в Институт Inserm, тя води голямо проучване за неравенствата, които пандемията създаде в обществата. Тя изследва пет фокус групи с общо 200 000 участници, които редовно интервюира. Както всяка епидемия, Ковид дава неравномерни щети. Все още политиките са само медицински и не включват социални фактори. Което може да стане драматично при липса на достъп до ваксини. Натали Бажо в интервю пред в. „Либерасион“.

– Ковид особено неравностойно заболяване ли е?

– Да. И не е изненада, както всички епидемии, и тази е белязана от социални неравенства. Не толкова отдавна видяхме това със СПИН, но това е било и при испанския грип от 1918 г., и при много други епидемии. Ковид се е развил в държава, структурно оформена от неравенства, социални като цяло и в частност в здравеопазването. Във Франция, както и навсякъде другаде, епидемията ги разкрива, укрепва и поражда нови.

Но какво всъщност разкрива тази епидемия?

– Нека изясним няколко опорни точки. На първо място, тези неравенства могат да бъдат на различни нива – на риска от излагане на вируса, на прибягването до средства за превенция и по-специално до ваксина, на достъпа и грижите на здравната система и разбира се, по отношение на последиците от епидемията върху условията на живот на хората. Тези последици засягат както заетостта, така и социалните отношения, включително сексуалността. Те също така се позовават на здравни проблеми, които не са Ковид, а по-специално засягат психичното здраве. След това трябва също да се подчертае, че тези неравенства често са кумулативни, тоест едни и същи социални групи са засегнати от различните измерения, споменати по-горе: например тези, които са по-изложени на риск да загубят работата си, също могат да бъдат с по-висок риск от замърсена среда. И накрая, тези неравенства в здравето трябва да бъдат разбрани, като едновременно се вземат предвид социалните отношения на йерархия, които се отнасят до класа, пола и „раса“, в новия подход, наречен интердисциплинарен.

По отношение на риска от заразяване има ли фактори, свързани със социалните ситуации?

– Когато говорим за излагане на риск, трябва да се вземат предвид няколко измерения едновременно. Къде живее човекът? В град с голямо население? В какъв тип жилище? Какъв вид транспорт използва? Каква работа има? Може ли да я упражнява от разстояние? Какъв е достъпът му до превантивни действия? Какъв достъп има до тестовете, до ваксината? Всички тези измерения са разпределени по много неравен начин.

– Можем ли да бъдем по-точни?

– Ако разгледаме например факта, че живеем в много гъсто населена община, това засяга 53% от по-висшестоящи служители, но и 42% от хората с най-ниски доходи. Ако вземем предвид дали те живеят в пренаселени жилища, картината става по-ясна: само 10% от висшите ръководни кадри живеят в пренаселени жилища в сравнение с 29% от тези с най-ниски доходи. Ако най-накрая вземем под внимание третия показател за излагане на риск, този за работа навън по време на затваряне заради пандемията, социалните различия се засилват, тъй като 50% от висшите ръководни кадри са останали да работят вкъщи, докато само 8% от ниско квалифицираните работници могат да си го позволят.  В крайна сметка можем ясно да видим, че факторите на излагане на Ковид са много различни в зависимост от социалната среда и че рискът е максимален, когато тези фактори са кумулативни.

– А какво да кажем за въведените бариери?

– Що се отнася до практиката на физическо дистанциране или носене на маска, няма социални различия в приемането на тези жестове, поне в началото на епидемията.

– А по отношение на ограниченията?

– Първо трябва да се помни, че мерките за социална изолация са от полза за всички. Честотата на заболяването рязко е спаднала след въвеждането на първия локдаун през март 2020 г. Но това е облагодетелствало повече по-привилегированите класи. Има много причини. В самото начало на епидемията по-добре платените социални прослойки имаха повече симптоми, вероятно заради повечето социални контакти. Но те останаха да работят вкъщи много по-често, а някои се преместиха временно в по-просторни помещения. И обратно, хората от по-ниските класи бяха често изолирани у дома в пренаселени пространства, използваха обществен транспорт, за да отидат на работа и по-често заемаха така наречените основни работни места. Накратко, динамиката на епидемията доведе до промени в нейната социална структура.

– Що се отнася до достъпа до болничната система, изглежда не е имало разлика в зависимост от социалния произход.

– Анализите са в ход. Това, което може да се подчертае, е, че достъпът до грижи се осигурява чрез общопрактикуващи лекари или от болницата. Социалните неравенства в достъпа до здравеопазване във Франция обаче се отнасят главно до достъпа до специалисти. При случая с Ковид този фактор отпада.

– Има ли неравнопоставеност при ваксинационната кампания?

– При по-възрастните хора има два негативни социални фактора – повечето живеят сами и нямат достъп до интернет. Има вече няколко проучвания, които показват социални колебания при ваксинирането. Наистина е важно да се мисли за достъпа до ваксини, като се вземат предвид рисковете, свързани с условията на живот, а не само възрастта и съпътстващите заболявания. Има редица рискови фактори, които не се отчитат, когато се правят списъци с групи, които подлежат на ваксиниране.

Със съкращения. Заглавието е на редакцията.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html