-5.2 C
София
четвъртък, 9 декември 2021 г.

Атанас Парушев – без претенция и с много мяра

Преди броени дни в няколко от залите на Квадрат 500 на Националната галерия бе открита изложба с абстрактната живопис на големия сливенски майстор на четката Атанас Парушев. Името на художника отдавна се е превърнало в синоним за отдаденост на изкуството. Роденият през 1958 г. Атанас Парушев получава своето професионално образование в ателието по живопис на именития български художник Иван Кирков в Националната художествена академия в София през 1985 г. Оттогава до днес той върви по избрания от него път на творец, който предпочита да остане далеч от шумната художествена сцена. Предпочел е да се посвети всецяло на изкуството и да се превърне чрез сътвореното, както сам Атанас Парушев отбелязва – в инструмент на състраданието.
Това е първата самостоятелна изложба на автора в залите на Националната галерия. За изкушения наблюдател, потопил се в абстрактния свят на Атанас Парушев, няма как да не направи впечатление, че произведенията в експозицията, този разказ от образи, е лаконичен – тих и премерен. Отворен за онзи, който може да го прочете, открит, за онзи, който може да го чуе, защото в живописта на автора – играта между формата и цвета произвежда с-тонове, музика.
Куратор на изложбата е един от младите и талантливи специалисти на Националната галерия – Яна Братанова. Тя уточнява, че творбите, включени в изложбата, „са подбрани лично от автора от няколко частни колекции в страната и от колекцията на Националната галерия спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир“.


Кураторката общува, изследва и следи създаденото от Атанас Парушев с огромен интерес през годините. „С него ме свързва и художествената галерия в Сливен, в която работих като уредник, и където по това време бяхме колеги (тогава той все още завеждаше живописния фонд на галерията).“ – уточнява Яна, а сетне допълва: „Посветих магистърската си теза на неговото творчество – „Атанас Парушев – Шока и първият випуск студенти по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия“. Радвам се, че заедно взехме и последното интервю на проф. Иван Кирков в Асеновград в подготовка на тази учебна, но отговорна задача. А това, което научих, е че е много важно първо да заобичаш нещо, да го осмислиш и едва тогава да пристъпиш към него. Основното е да си искрен, каквото и да ти струва. Такова е и изкуството на Атанас Парушев, който рисува единствено картините, които не би могъл да не нарисува.“
Според изследователката Яна Атанас Парушев прави своите първи опити в абстрактното рисуване към края на втори курс от следването си в Художествената академия. Малко по-късно оформя цял цикъл от абстракции, които посвещава на своите първи учители в абстрактното рисуване – художниците Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.
Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ откупува за своя живописен фонд шест от тези голямоформатни абстракции на Атанас Парушев, датирани от средата и края на 1980-те. При работата по изложбата Я. Братанова подбира творби от тази серия от омажи, както и няколко работи от серията „Павилиони на мълчанието“, но Атанас Парушев отказва да бъде представен с тези първи опити в абстрактното рисуване. С това се съгласява и кураторката, защото „тези творби щяха да се окажат извън хомогенността, която търсихме“ в изложбата. И хомогенността наистина е намерена. Нищо в експозицията не е излишно, нищо не е нужно. А отсъствието на етикети към отделните творби се явява естествено, напълно обосновано сякаш. Просто защото окото на зрителя няма нужда от друго, а само да се взира в творбите и да остави сетивата и разума да се вълнуват.
Мнозина са склонни да провиждат връзка между творчеството на Атанас Парушев и големия художник Марк Ротко. На въпроса ми към Яна, дали има основания за подобни интерпретации, тя твърди, че би могло да се направи такава и с творчеството на други автори, които Атанас Парушев познава съвършено добре като Робърт Мадъруел, Клифърд Стил или Франц Клайн, а за Ротко споделя:„Изкуството им е много различно и не зная дали е подходящо да се сравнява. Атанас Парушев е бил обсебен от изкуството на Марк Ротко в един определен период. В подчертано психологическите вариации, без претенция за конкретно внушение, няма ясно изразен център като опорна точка или акцент. Основна характеристика на творбите е хармоничното въздействие между цветовете и равновесието. И ако има връзка между тях, то тя е в това, че без да теоретизират, произведенията и на двамата автори извикват преди всичко емоции – те въздействат, вълнуват, влияят!“ И действително – експозицията, подредена в залите на Националната галерия, извиква емоции. Друг е въпросът, колко от нас са способни или пък въобще имат смелостта да им се отдадат.

ПВПетров

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html