5.9 C
София
сряда, 20 октомври 2021 г.

Как Хуан и Евита Перон съсипаха Аржентина

Дойче веле

Дългият упадък на Аржентина започва с избирането на генерал Хуан Перон за президент. Със своята съпруга Евита той превръща държавата в корпоративна структура, от чиито окови тя не може да се освободи и до днес. Снимка Дойче веле

Имало едно време в Южна Америка една богата, служеща за пример, модерна и добре развита страна – Аржентина. Тя си имала най-елегантната столица, най-качествената железопътна мрежа, най-добрите пътища и най-натоварения пътен трафик, най-развитата система от училища и най-богатия културен свят. А нейната валута, аржентинското песо, се наложила като една от най-стабилните валути след Втората световна война  – наред с щатския долар и британската лира. Една френска поговорка обобщава всичко това: „Riche comme un argentin“ („Богат като аржентинец“).

Така започва една обширна публикация в „Ди Велт“ за дългия път, извървян от Аржентина, от една просперираща страна до това,  което тя представлява днес – затънала в кризи страна с галопираща инфлация, на която постоянно ѝ се налага да преструктурира дълговете си, и която се намира в продължително състояние на упадък.

Изолация и централизация

Този упадък започва в далечната 1946 година, когато на 24 февруари генерал Хуан Доминго Перон е избран за президент. Три години по-рано военните са извършили преврат и са свалили от власт законното правителство. След завземането на властта Перон се захваща да реформира страната, търсейки алтернативен, трети път на развитие – между капитализма и комунизма. Перон централизира профсъюзите, намесва се в икономиката и външната търговия, определя пределни цени на стоките и размера на заплатите и започва индустриализация на принципа на изолацията. Резултатът от това обаче е плачевен: още през 1949 г. Аржентина се оказва с отрицателен търговски баланс, песото е девалвирано, а страната е превърната в нещо като корпоративна структура.

В същото време втората съпруга на Перон – актрисата и модел Мария Ева Дуарте, която всички наричат „Евита“, и която си е спечелила името на защитница на бедните и онеправданите, се занимава активно с дарителство, което ѝ осигурява висока популярност. Нейната дейност се финансира обаче от спорни практики, сред които рекет на политически противници и успешни предприемачи. През юли 1952 г. Евита умира от рак. Предишната година съпругът ѝ е преизбран за президент, но икономическият упадък на страната вече се превърнал в необратим процес.

След смъртта на Евита през 1952 година тялото ѝ е балсамирано и изложено за поклонение. Снимка Дойче веле

През септември  1955 г. Перон е свален от власт от съюз между военни и цивилни, а неговото наследство е тежко: Аржентина е страна с огромни задължения, висока инфлация, неработеща пенсионна система, с манипулирани синдикати, напълно неконкурентоспособна промишеност, изградена с държавно финансиране. Накратко: Перон оставя след себе си една държава в упадък.

Завръщането на Хуан Доминго Перон

Но и след свалянето си от власт Перон не се отказва от ролята си на кукловод: от Мадрид, където живее в изгнание, той успява със завидни макиавелистки умения да се меси в политическия живот на страната. В края на 1972-ра той се връща в Аржентина, а година по-късно отново е избран за президент – с огромно мнозинство. Но Аржентина вече е друга: не разполага с огромните валутни резерви и със стабилното песо, както през 1946-а, нито с предишния иономически ръст, затова пък се е сдобила с висока инфлация и един прекалено раздут държавен апарат.

Перон така и не успява да обедини перонистите, между които вече зее пропаст. От едната страна са традиционалистите, близки до генерала, от друга – отделилото се от неговото движение младежка организация „Монтонерос“, чийто нов идол е кубинският ръководител Фидел Кастро.

Исабел Мартинес де Перон, третата съпруга на Хуан Перон, е негов вицепрезидент в периода 1973-1974 година. След смъртта на Хуан Перон тя става президент на страната до преврата през 1976 година. Снимка Дойче веле

На 1 юни 1974 г. Перон умира и Аржентина се прощава с един от най-спорните политически лидери в историята на страната. След смъртта му неговата съпруга Исабел Перон поема властта. Тя оставя управлението в ръцете на Хосе Лопес Рега, чиято паравоенна организация „Аржентинския антикомунистически алианс“ започва кървава война с политическите си противници. Следват турбулентни години за Аржентина, а демокрацията е възстановена чак след катастрофалната Фолкландска война през 1982 година.

Култът към Евита

Не по-малко спорове предизвиква личността на втората му съпруга Ева Перон. Каква е била тя: „светица на бедните“ или егоцентрична популистка, пита на свой ред информационната агенция epd.

Култът към личността на обикновеното момиче, което за кратко време се превръща в най-влиятелната и могъща жена на Аржентина, е бил толкова голям, че след смъртта ѝ нейните противници дори разпореждат тялото ѝ да бъде отвлечено. „Популизмът е неделима част от системата Перон, както и демонстрацията на близост с народа“, казва по този повод авторката на биографията на Евита Урсула Пруч. Ева Перон се превръща в посредник между водача и неговия народ, допълва тя.

Ранната ѝ смърт – само на 33 години – е централен елемент в нейното митологизиране, както посочва в биографичния си роман „Санта Евита“ Томас Елой Мартинес. Когато тя умира, в Аржентина това е възприето като национална трагедия, а много хора са приемали новината като предвестник на апокалипсиса. Мюзикълът на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Евита“ я превръща официално и в световна поп икона – четвърт век след нейната смърт, припомня epd. Ражда се и саундтракът „Не плачи за мен, Аржентина“. През 1996 година мюзикълът е екранизиран, а Мадона влиза в ролята на Евита.

Кризата в Аржентина продължава и до днес

Перонизмът не губи своето влияние през годините. От 2019 година страната се управлява от Алберто Фернандес – традиционен ляв перонист. Вицепрезидент е Кристина Киршнер – представител на радикалната лява фракция в партията на Перон. Държавната хазна на Аржентина е празна – не само заради заема от Международния валутен фонд, но и заради забавените реформи. Основите за всичко това полага Хуан Доминго Перон през далечната 1946 година.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html