8.5 C
София
вторник, 19 октомври 2021 г.

Народът сервира на масата на премиера

Световни учени разкриха страшната истина защо в България умират толкова много хора (ГРАФИКА)

Максим Велков

Масата оприличава днес държавата! Влиза някой във властта! Сяда там и почва сам поръчките да управлява. Идва сервитьорът и от менюто, с апетит, всякакви неща без да се замисля той си пожелава! Дай това и онова! О, това пък дай по две. Порциите така вървят, щом на масата си стройно седнал!

Хапваш, пийваш, после после виждаш нещо там, пречи, да достигнеш онова, за което мислиш, че си седнал! Викаш сервитьора и така, айде туй което пречи да го махнеш! Пречи ми и туй сега, кво на масата ми прави! Тъй върви таз храна, на живота масата постлала, слагаш, махаш, щом ти сега, на масата нареждането правиш!

Апетитът идва със сервираната там храна! Апетит да взимаш всичко! Тъпчеш, мажеш, сал една мечта, цялата храна в червата си да вкараш! После идва и умора там! Масата започва, на разхвърляна да заприличва! Залъци, нахапани филийки, тук и там, хапки и разсипани трохички… Ей го, сервитьорът вече не издържа ! Тръгва, почва лекичко да мрънка – трябва нещо и да се почиства! И в очистването той сега и око към теб притиска. Бърка в джоба и сега, о ужас, тука сметка няк’ва тоя иска! Плащането, кой сега ще нареди, кротко сервитьора пита. Кво е туй бе, ти креслив човек. Ква е тази сметка? Аз съм гордостта на този век! Папите ме благословиха, трима. Ти си длъжен да платиш! Тоз масраф и цялата таз маса! Щото аз съм благоволил, тебе тук да уважавам!

Гледа сервитьорът тоз наглец! Седнал там зад масата народна, как омита без да се замисля днес, цялата държава тук вековна! Как накрая и с покривка мръсните крака, си бърше и се кефи! Сервитьорът чуди се, седи така, може пък да вдене кви ги върши! После има и търпението край.  Лекичко въздъхва, въздух си поема! Става тръгва и боклукът с ръка, почва да събира все полека! А боклукът си седи! Мощно се опъва! Не бе, той този стол, където си седи, този стол е негов! Той да знаеш, го е сътворил. Тук без него беше нищо! Друг не може като него да седи, тъй добре да консумира. Чуди му се сервитьорът на ума, отегчен и на собственото си търпение, да му носи туй, което с усилие е произвел, той труда му тук тъпче и да го прахосва. Времето върви!

Сервитьорът тръгва вече да разтребва! Сметката комай боли, ама ние сме я произвели! Те зад масата, които там седят, време е да плащат резултата, от консумацията на властта и боклука, който правят! Който може да върви, трябва уреди да вземе. Време е да дойде пак оня вятър на промяната! Да издуха от народната софра тоз боклук, от алчност станал ненормален!

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html