11.1 C
София
вторник, 19 октомври 2021 г.

Историкът Наталия Христова: Вестник „Стършел“ създава сатиричен театър преди държавния

– Госпожо Христова, кои са най-ярките моменти от историята на вестник „Стършел“, който чества 75-годишнина?

– При тази дълга биография, непозната до днес в историята на българския периодичен печат, е трудно да се селектират най-ярките моменти. Самата му поява на 15 февруари 1946 г. като модерен, цветен забавен седмичник с настръхналата заглавка, направена от Борис Ангелушев, с респектираща редакционна колегия – младите хумористи Димитър Чавдаров-Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев, впечатлява и бързо печели многобройни читатели.

Малко известно е, че в края на смутната 1952 г. в редакцията на вестника е учреден Сатиричен театър „Стършел“, чиито инициатори са Радой Ралин, Борис Априлов и Захари Петров (Харкин). Автори на скечовете са всички сътрудници на вестника, изпълнители са млади актьори и студенти от класа на проф. Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище – Нейчо Попов, Аврам Пинкас, Лео Конфорти, Ицко Финци, Григор Вачков, а реакцията на публиката надминава всички очаквания. Както не е трудно да се предвиди, властта взема нещата в свои ръце и забранява съществуването на театъра. На 17 май 1953 г. се играе последното, двадесето представление.

 

Радой Ралин прави опит да спаси положението,

 

да предложи създаването на държавен сатиричен театър, което очаквано му е отказано. Но Държавният сатиричен театър, който съществува и днес, все пак се учредява, макар и няколко години по-късно – през 1957.

Програма на Стършеловия театър, 1953 г.

През 70-те години в. „Стършел“ вече е с 400-хиляден тираж и голяма част от българите споделят с него своите болежки и вярват, че стършелите ще ги защитят и ще въздадат справедливост. Това е и единственият вестник, който в годините на социализма има рубрика с най-висок прицел на критика – „Четиво за министри и генерални директори“.

След политическите промени, още в края на ноември 1989 г., на първа страница на сатиричния седмичник е поместена емблематичната карикатура на Георги Чаушов „Хайдушко хоро“. Хороводецът, Тодор Живков, вече е паднал на земята, но съратниците му продължават да тропат, закрили лицата си с чиновнически чанти. Пророческа рисунка – по това време за куфарчетата все още никой не говори.

След нелеки битки с Висшия съвет на БСП екипът на „Стършел“ успява да отвоюва своята независимост. И от 1991 г. до днес той не изменя на девиза си „Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота“. И се радва на вярна и обичаща го публика.

 – Как вестникът успява да оцелее толкова време и „що е „Стършел“ свършил“ за тези години?

– През първите четиридесет години вестникът съдейства за създаването на критично гражданско общество, което веднага след промените излезе по улици и площади и заяви своето желание за свобода и демокрация. А през последните тридесет прави възможното за утвърждаване на тези ценности.

– Кои са най-трудните му периоди?

– Петдесетте години на миналия век, когато за малки своеволия стършелите получават безапелационна санкция от генералния секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков с думите: „Ред трябва да се тури в „Стършел“!“. През следващите социалистически десетилетия, когато чрез езоповия език отстояват правото си на критична гражданска позиция. През първата година на прехода, когато с подкрепата и на подписка от стотици хиляди граждани успяват да отвоюват на вестника статут на независимо издание. И разбира се, по време на икономическата криза през 90-те – когато само за година инфлацията надува цената на вестника от 12 лв. за брой на цели 300, а месечната заплата се равнява на три долара и 20 цента!

– Разкажете някои от смешните случки, свързани със знаковите му автори.

– Стършеловото гнездо е бохемско – от създаването на вестника до днес. Може би затова дори в неприятните епизоди от историята на вестника стършелите намират смешното. Ето само няколко епизода, разказани ми от сегашните редактори: Михаил Вешим, Румен Белчев, Сергей Трайков и Ивайло Нинов. В началото на 90-те редакцията е обрана – крадци разбиват офиса и отнасят компютрите. Пристига полиция, започва оглед, по някое време полковникът, ръководещ екипа, тръгва да изпуши цигара навън и строго нарежда:

 

„Пазете ми куфарчето, че тук много се краде!“.

 

Стършеловият спектакъл „Смехотерапия“ замалко да стане кръстник на нищо неподозиращо дете – майка му получава родилни болки от смях по време на представлението. Щастливият баща пристига в редакцията с бутилка и предлага да кръсти момиченцето Смехотерапия – в чест на щастливото съвпадение. След като бутилката е унищожена с благодарност, той си отива разубеден и детето си получава акт за раждане с името, любимо на Радой Ралин – Мария.

А в годините преди пандемията особена популярност сред сътрудниците на „Стършел“ придоби денят сряда – обявен от редакцията не за приемен, ден на отворени врати, а за

 

„Ден на отворените бутилки“ – всеки е добре дошъл

 

в редакцията, дори без бутилка – на чашка, на приказки и шеги. Сравнете това с други редакции, в които се влиза след проверка за носене на оръжие и на личните документи!

– Каква е аудиторията му днес и в каква посока се развива в тези сложни за пресата и хумора времена?

– След 1989 г. едно по едно всички хумористични издания в бившите социалистически страни – „Крокодил“, „Урзика“, „Ойленшпигел“, „Дикобраз“, „Остен“, „Шпилки“, „Павлиха“, „Лудаш мати“, прекратиха съществуването си. Остана само „Стършел“. Това се дължи, както обича да казва сегашният му главен редактор, изключително на ината на екипа – каквото и да се случи, вестникът трябва да живее. И вестникът живее – и то живее весело и бурно, без мрънкане и без оплаквания. Издава книги на свои автори и сътрудници. Пътуващата му карикатурна изложба обикаля цялата страна. В Сатиричния театър дълги години се играха Стършеловите спектакли „Смехотерапия“ и „Шокова терапия“. Вестникът организира и Стършелова школа за млади хумористи. Легендарна е Стършеловата пародийна Бирена партия, провела повече конгреси от всички български политически партии, взети заедно.

Времето е трудно не само за хумористичните, а за всички периодични издания, които излизат на хартия. Тиражите падат, разпространението се разпада, хората отвикват да купуват вестници. Но за „Стършел“ това е ново предизвикателство – и преди 10 години започна

 

инициативата „Помогни му да се засмее“ –

 

призив към читателите да абонират дом за стари хора или читалище по свой избор. Стотици старчески домове и читалища вече получават вестника безплатно – чрез направени от обикновените хора абонаменти. Много българи в чужбина твърдят, че чрез „Стършел“ получават най-пълната и достоверна информация от България. Те я черпят не само от сайта на вестника, където се публикува само част от текстовете и карикатурите, но основно от абонамента си за пълното електронно издание. Стотици са абонатите, които го получават на електронната си поща – така „Стършел“ стига до българите, разпръснати из петте континента. Вестникът се чете в Австралия, Нова Зеландия, Япония, Русия, Европа, Южна Африка, Чили, Бразилия, САЩ, Канада… Когато попитате днешните стършели на какво се дължи завидното дълголетие на изданието, всеки отговаря – на читателите. На читателите, които продължават да вярват на вестника, на позицията му.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html