12.1 C
София
неделя, 17 октомври 2021 г.

За Ференц Лист и неговите Прелюдии и Данте-симфония

автор: проф. Нева Кръстева*

За мен е удоволствие да подкрепя значимия културен проект  „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им”, осъществяващ се по програма „Творчески инициативи“ на НФ „Култура“. Особена чест е да представя това изключително и перспективно клавирно дуо (Янко Маринов и Станислав Станчев) и неговия респектиращ репертоар – оригиналните Листови преработки на симфоничните му творби.

За Прелюдиите и Данте-симфония

Лист поставя като епиграф на „Женевските камбани“ от първата година на своите  „Années de pèlerinage“ стих от Байрон:  „I live not in myself, but I becomе / Portion of that around me[1] от „Childe Harold’s Pilgrimage.  В тази емпатична разпостряност  над света и в  чуването на всеобщия музикален език се разкрива творческото съзнание на музикалният поет; по думите на Лист от 14. 3.1842  в Кьонигсберг, …думата „музика“ употребявам в нейното високо, пълно, антично значение..[2] Лист търси не отражение на явленията или звукоподражание, а проникване в самите идеи за направата, смисъла и ваимовръзките на света,  в красотата на  хармонията на  числата и пропорциите (както троичността, pars pro toto, при „Божествената комедия“ на Данте), в съзвучието с чувствената човешка същност.  Идеите могат да бъдат въплътени в цвят, звук, стих, пейзаж, спомен; това става чрез имагинацията, обективната сфера на въображението, която прави възможно разпознаването на шедьовъра като ценност и въздействие. Tова  музикално съзвучаване с идеалите за света е валидна за изкуството изобщо, с думите на Рилке, близо век по-късно: Моята стая и далечинaта/ будна над молещата се земя – са едно. Аз съм струна, опъната за бързи и широки резонанси. Нещата са телата на цигулки….(На ръба на нощта)[3]

Лист: Сред композиторите, само на поета е дадено да разкъса оковите, които задържат свободния полет на неговите мисли, и да разшири границите на своето изкуство…Затова да обогатят формата са призвани главно само онези, които я раглеждат като средство на израза, които се ползват от нея като език, създаван в зависимост от  изразените идеи…[4]

Това именно е особената музикално-поетична нагласа, наречена от Лист „програмна музика“ и аргументирана чрез примери от музикалната история и от защитените от него автобиографични програми на  Берлиоз към „Фантастична симфония“.  Тази нагласа поражда нов жанр в неговата музика –  „symphonische Dichtung“ –  13-те оркестрови поеми. Споделяна от неговите съвременници и следовници, тя носи  обновление на музикалните форми, тембри, хармония, концепция за жанрове, като операта-драма на Вагнер,  късните симфонии на Чайковски с темата fatum, богатата картинност на Мусоргски; сияйната мистичност на Брукнер, Малеровата последна сцена без Мефистофел с „безсмъртното“ на Фауст в VIII симфония,   „екстазното“ в поемите на Скрябин, фината тонова звукопис на Дебюси…

Les Préludes (1845 до 1853, с редакциите и окончателната програма) е първата пиеса в жанра на  симфоничната поема. Протичал е процес на надграждане над увертюрата към хоровият цикъл по  „Четирите елемента“ на Жозеф Отран в търсене на самостоятелна и философски осмислена инструментална форма.  Не случайно е избрана натурфилософската представа за античните четири физични елементa, но романтизирана и представена през образи – Les aquilons, La terre, Les flots, Les Astres. Звездите са тълкувани като носители на небесния огън в емпиреума; затова именно звездите звучат като основна тема на екзистенциалния въпрос в „Прелюдиите“, предявявайки акцента върху тази дума в края на всяка  кантика в „Божествената комедия“ на Данте. В стиховете  на Отран и в музиката на Лист във виртуозната, тълкуваща текста, партия на пианото, за разлика от статичната, темброво обединена роля на мъжкия хор, става като че  одушевяване на природните елементарни духове. Ето финала на първата поема, призоваваща към свободата.

C’est l’infini, ce domaine sublime,
Illimité,
Où nous chantons d’une voix unanime
La liberté ![5]

Музикално-импровизационната форма Praeludium, кореняща се в ренесансовия Praeambulum към свещенния напев, е придобила образността на афектни състояния, описващи стадии от човешкия живот: екзистенциалният въпрос, любовта, бурята, буколичното спокойствие, битката и победата. Мотото от  Méditations poétique на Ламартин е намерено на по-късен етап от оформянето на „Прелюдиите“ – това е стих, съдържащ съдбовен въпрос, който дава названието на симфоничната поема: „Какво друго е  нашият живот, освен поредица от прелюдии към онзи неведом напев, в чиято първа тържествена нота звучи смъртта?[6]

В края на последната, добавена  към 12-те и дълго не  признавана за симфонична поема „От люлката до гроба“, звучаща с отвъдни    омайно поетични нежни тембри, са поставени думите: Към гроба: люлката на бъдещия живот“; като че ли в старостта си композиторът се осмелява да изтръгне от себе си звуците на Рая,  загатнати в  Симфонията Данте.

Лист: 14. IX.1860: Пиша в деня, когато в църквите празнуват Сваляне от кръстта. Името на този празник отговаря на това изгарящо и тайнствено чувство, което, като рана, пронизва целия мой живот…Това винаги е било моето истинно, затворено в дълбочините на душата ми призвание, аз чувствах това призвание в дълбините на моето сърце още от 17-годишната ми възраст..никога божественото сияние на кръста не ми е било чуждо. Понякога блясъкът на тази неземна светлина изпълваше цялата ми душа.[7]

Ето гравюрата на унгарския художник Михали Цихи, подарена на Лист, с едноименното заглавие:  От люлката до гроба:

Симфонията Данте

През зимата на 1847 г. във Воронинци, Лист е отбелязал своята 35-годишна възраст (на попрището жизнено в средата). Оттогава са  ескизите към симфонията Данте, работата над която продължава 10 години: „Настъпи моментът Nel mezzo del camin di nostra vita –  когато мога да разбия какавидата на виртуоза и да разперя крилете на моята мисъл„.[8] В близките години възникват и  образците на романтичната сонатна поемна форма,  (които може да проследим чак до клавирната соната на Албан Берг), където  инферналните и мефистофелски образи и идеалната музикално-красива любов разиграват драмата на човека върху клавиатурата на пианото: СонататаСлед четенето на Данте“ (1849) и Сонатата в hmoll (1853). И за тях, както за Данте- и Фауст-симфониите подхождат думите на Достоевски, който е слушал Лист на гастролите му в Петербург (1842-43):  „Красотата – това е страшно и ужасно нещо! Страшно, понеже е неопределима, а не може да се определи, защото Бог е поставил само загадки. Тук бреговете се събират, тук всички противоречия заедно живеят.. Тук Бог с дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората[9]

Симфонията Данте първоначално е замислена в три части, отговарящи на Inferno, Purgatorio, Paradiso на La Divina commedia.  По спомените на Вагнер в автобиографичната му книга[10] Лист, по негов съвет, се отказва от третата част, заменяйки я с Magnificat за момчешки или дамски хор, като оставя и алтернативна триумфална кода. Както в  късните оратории Christus и Die Legende von der Heiligen Elisabeth, в  Маgnificat той търси да въплъти небесната музика с помощта на сакралния текст, (първите два стиха от Маgnificat (благодарствената песен на Мария от Лука 1, 46-55), Hosanna и Hallelujah, грегорианската мелодика  и идеалната консонантност на Палестриновия стил:

Magnificat anima mea Dominum

Et exultavit spiritus meus in Deo salutary meo.

HosannaHallelujah!

Този извисяващ финал е предшестван най-напред от гигантска първа част, посветена на Преизподнята, както Кирил Христов предпочита да назовава Ада в своя превод от 1935г. Тук има една величествена триделност; в средния дял адският вихър преминава  в арфите и флейтите, за да могат английският рог и обоят, (както в Сцената в полята, описваща самотата на героя от Фантастичната Симфония)  да произнесат думите, изречени  от Франческа да Римини и изписани в партитурата:

Nessum magior dolore

Che ricordarsi del tempo felice

Nella miseria[11]

След това следва демонично скерцо, с аугментацията на главната тема. което преминава в реприза, в която продължава стръмното слизане в бездната. Можем да направим сравнение с клавирните Мефисто-валсове, и „Мефистофел“ от Симфонията Фауст, но и с  втория дял на  „Oт люлката до гроба“, наречен: „Der Kampf ums Dasein (Борбата за битието)[12] В това  Лист, убеден последовател на  Бах и цитиращ хоралите му, е близък до Баховото саркастично изобразяване на „фалшивия, грешен свят“; а saltus duriusculus в тритонус („дяволският интервал“), е предпочитаният модулативен ход на спускането в Ада. Ето характерни стихове с имената на демоничните същества от Песен  XXI, които можем да отнесем към този зловещ богохулствен смях, изпълняван от кларинетите и виолите, според ремарката на Лист:

…Я излез/ ти Клюмокрили! Ха, Злокуче става/ с теб и Тъпчислана да пратя аз. На десет Ежобратий повелява./ Ливийска Красто, Змейска зурло, с вас/ Свинчока; тука, Дръгльо, по средата,/ между Смехурко и Червений Бяс./ Дали, вижте, всичките в смолата,/ па читави до другий мост натам/ тез двамата да минат по скалата“[13]

Триделните репризни форми, които Лист изгражда на различни нива,  са постигнати  с екстремно контрастни  хармонични средства.    Цялото Inferno, с център d-дорийски, (подобно на встъплението на Тристан в а-moll, чиято тоника не се появява), е дисонантно и  тонално неустойчиво, за разлика от модално разположените чисти тризвучия. които характеризират Magnigicat. Purgatorio осъщества плавното възкачване с пестеливи диатонични средства по конусообразната планина, изпъкнала от обратната страна на земята поради падането на Луцифер и образуването на Ада. Хроматичната тоналност в Бахов стил настъпва във фугата в средния дял на Purgatorio и е решена в Листовия радикален маниер – фугато, кулминиращо в разработка.  Темата е с  ямбично фразиране (обратно на хореичната барокова утвърждаваща артикулация), образувайки въздишки и възгласи. Указанието за характер и темпо е lamentoso, за да характеризира мъчителния копнеж  на покаялите се души в Purgatorio.

Цялата могъща конструкция на Inferno се обединява монотематично от лайтмотивите на встъплението с изписан под  речитативите текст:

Per me si va nella citta dolente,

 Per me va nell’eterno dolore

Per mesi tra la perduta gente

Lasciate ogni speranza voi chentrate.[14]

На 25. VII.,1886г. Лист е бил на спектакъл на Тристан, в памет на Вагнер, починал на 13. II.1883г. във Венеция. Вагнер е заимствал от Лист „Exelsior. Камбаните на катедралата в Страсбург“ (чут от него през 1875г). На репетицията на Парсифал, през VII. 1882г.  Вагнер се провиква: „Сега ще чуеш нещо твое„. Той  превръща чутото в началния лайтмотив на Грала от „Парсифал“, променяйки само ритъма. Посещавайки Рихард и Козима Вагнер-Лист  в средата на ноември 1882г., Лист вижда гондолна траурна процесия и в предчувствие за смъртта във Венеция  пише своята 3-та елегия „Траурната гондола„. По-късно, в памет на Вагнер, върху  мотивa, заимстван за Парсифал, той  създава пиесата за орган „На гроба на Рихард Вагнер.

На 31. VII. 1886г. Лист умира в Байройт. Последната дума на Лист е била: „Тристан“.[15]

* Проф. Нева Кръстева е българска музикантка – музиковед, композитор и сред най-известните и изявени органисти в страната, професор.

 

Повече за проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им“

Проектът се фокусира върху практическото представяне на връзката с европейската и българската (като част от общобалканската) музикални традиции на творчеството на тримата значими български композитори Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров. И тримата колоси са получили първоначалния си интерес към музиката в България, но продължават своето образование в Западна Европа. Завръщайки се, всеки един от тях е продължител на европейската традиция, стъпвайки на традиционно българското – родното.

Израстването на българските композиторите от първо и второ поколение на основата на българската и на европейската музикални традиции е добре разгледано в теоретичните трудове на редица наши изтъкнати музиковеди –проф. В. Кръстев, проф. Н. Кръстева, проф. Е. Тончева, проф К. Япова и др. Настоящият проект е първа по рода инициатива за практическо разкриване на генеалогията на българската при срещата й с европейската музика.

За целта проектът обединява усилията на шест млади утвърдени музиканти – Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Янко Маринов, Станислав Станчев, Константин Кожухаров, Симеон Гергов като преки участници и доброволци: младият даровит пианист Константин Башиков, Станислава Георгиева от БНР, Сабина Йорданова от НМА и Ивайло Донков от НФХ Св. Обретенов. Участниците ще музицират и като неформална група на утвърдения ансамбъл Concerto antico.

В жива музика ще се демонстрира как Д. Христов, Д. Ненов и П. Владигеров са се учили от музиката на великите майстори на Европа от различни епохи и какво от наученото е рефлектирано в творбите на тримата колоси. Нещо повече – ще бъдат приведени примери от старата балканска, частно българска певческа монодия, на която се гради музикалния език на тримата българи. Проектът включва концерти, образователни лектории и флашмоб-ове в столицата. Събитията се отразяват и виртуално в интернет пространството.

–––––––––––––––––––––

[1] Байрон: „Не живея в себе си, а ставам част от онова, което ме заобикаля.“

[2] Хандкиш, Янош. Если бы Лист вел дневник, Корвина, Будапешт, 1965, с.62

[3] Rilke, Reiner Maria: : Meine Stube und diese Weite/ wach übernachbetendem Land – ist eines./ Ich bin eine Saite/  über rasende  / breite Resonanzen  gespannt. /Die Dinge sind Geigenleiber.…(Am Rande der Nacht) Превод мой (Н.К.)  http://rainer-maria-rilke.de/06b016amrandedernacht.html

[4] Liszt, Franz .Schriften zur Tonkunst.  Berlioz und seine „Harold-Symphonie“ Verlag Ph. Reclam, Lp.1981. S.202

[5] Tо е безкрайност, това сюблимно място,/ безграничност,/където пеем в един глас: Свобода!

[6] Was anderes ist unser Leben, als eine Reihenfolge von Präludien zu jenem unbekannten Gesang, dessen erste und feierliche Note der Tod anstimmt? [

[7] Хандкиш, op.cit. с.105

[8]  Из писмо до принца на Ваймар Карл Александър. Х андкиш, op.cit. с.71

[9] Из думи на Дмитрий от книга III,“Сладострастници”, глава III “Изповедта на едно горещо сърце в стихове” от „Братя Карамазови”. Достоевский, Ф. М.  Полное собрание сочнений в 30 томах, Л. Наука 1972-[14, 100] Подчертаването е на автора

[10] Wagner, Richard. Mein Leben

[11] Данте, Преизподня. Превод Кирил Христов. Песен пета: А тя: о мъка има ли в света/ по-страшна: да си спомняш дни честити/ в беда? С.65

[12] Dasein e труднопреводим термин, в  наше време (поради Хайдегер) предаван като тук-битие, битието ето-на, насъщно битие и т.н.

[13] Данте, op.cit. с.279

[14]  През мен се влиза в град скърбящ и вечен/ през мен се влиза там, где скръб цари/ през мен се влиза при народ обречен….надежда всяка тука оставете. В  Данте Алигиери. Божествена комедия. Песен III.  Превод И. Иванов и Л.Любенов. НК, С.1975. с.31

[15] Ср. с Хандкиш, op.cit. с.171-189 Тристан е поместен от Данте, заедно с Елена, Парис, Клеопатра, Паоло и Франческа във втория кръг на Ада, песен V, стих 67.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html