8.4 C
София
неделя, 17 октомври 2021 г.

Творби на големия румънски художник Корнелиу Баба гостуват в Националната галерия

В Националната галерия текат последните приготовления преди откриването на изложбата на именития румънски художник Корнелиу Баба.

Откриването е на 1 април с вернисаж между 16 и 19 ч. в Двореца, и не на шега разпратеното до медиите прессъобщение, което публикуваме по-долу, е подписано от самата директорка на институцията – г-жа Ярослава Бубнова.

Голо тяло, 1964 / смесена техника, картон / Колекция Светлин Русев (Снимка: Национална галерия)

Националната галерия представя 57 живописни и графични творби на бележития румънски художник Корнелиу Баба. По-голямата част от тях са предоставени от чуждестранна частна колекция, чийто собственик е и инициатор на издадения в навечерието на изложбата каталог «Корнелиу Баба в България» с текстове от румънски и български автори.

Името на Корнелиу Баба, който се радва на дълъг почти век човешки и артистичен живот (1906 – 1997), не е, за съжаление, сред най-популярните. Самият ХХ век, разделил света с „желязна завеса“, както и животът му в Румъния, на периферията на онова, което е прието да се смята за центрове на събитията в изкуството, влияе, разбира се, на известността му. Друга причина очевидно е това, че Корнелиу Баба като живописец принципно се отказва да бъде съвременен, да „задвижва (съгласно авангардистите) изкуството напред“, да следва новаторите, да реагира на тенденции и търсения.

Той изглежда убеден, че пътят му е в пресъздаване на дълбоки преживявания, на емоции и състояния с „традиционните“, вечни художествени изразни средства като цвят, форма и композиция, защото възможностите им са неограничени. И дори в най-трудни за изкуството времена – тоталитарните, в изолация и при „лов на вещици“ на формализма, живописта за Баба е инструмент за разширяване на хоризонтите, за универсализъм, днес бихме казали – за глобалността и за извънвременното Човешко. За живописеца задачата на художника не е да бъде герой на времето си, а да се влее в историята на изкуството чрез активна и постоянна работа в този отделен и вечен domain, в сферата, в която няма отминали постижения и която е способна да преодолява отчуждаването и опростяването.

Вероятно, именно заради тази принципност Корнелиу Баба е сред малцината живописци, чието влияние върху творчеството си признават много от колегите му дори и в България, където впечатленията от мащабната му изложба през 1981 са живи и до днес. Онази изложба на «Шипка» 6 със 100 живописни и 100 графични произведения е резултат от участието на автора в Международното триенале на реалистичната ангажирана живопис в София (1973), където той печели Първа награда за портретното си изкуство.

Страх, 1975 / смесена техника, картон / Колекция Светлин Русев (снимка: Национална галерия)

Очевидно, впечатлението от творчеството на Баба се формира заради огромната разлика на показаните картини спрямо елементарността на съвременните им образци на социалистически реализъм, както и с повърхностната метафорика на последствията му. Именно България, както и родната му Румъния, където фигуративното изкуство страда тежко от политически-пропагандната и зависима от властта своя разновидност, оценяват величината на твореца. Но, разбира се, и заради виртуозната, но сдържана живописност, майсторските съчетанията между гладко и пастьозно, вибрациите на вальорите, лаконичните бели мазки, позволяващи цялата композиция „да светне“.

В настоящата изложба, осъществена с подкрепата на Уникредит Булбанк и Колекция SUN, са включени и ранни произведения, и зрелият Баба с всички важни за него теми и сюжети: лудите крале, страхът, базирани върху драматичните религиозни и исторически сюжети композиции, портрети и автопортрети, голи тела, венециански ведути.

Ярослава Бубнова
Директор на Националната галерия

********
Корнелиу Баба се обучава първоначално при баща си, академичния живописец Георге Баба, след това за кратко – във Факултета по изящни изкуства в Букурещ, но не се дипломира. Първата си изложба открива през 1934 в град Бейле Херкулан, което му дава възможност да продължи образованието в Школата за изящни изкуства в Яш (1934–1938) при известния художник Николае Тоница. През 1939 започва да преподава в същия факултет като асистент и през 1946 става професор. През 1948, след дебюта си в Художествения салон в Букурещ, той е арестуван, лежи в затвора Галата в Яш, на следващата година, без обяснения, е уволнен и изпратен в Букурещ.

Тъй като творчеството му, особено през ранния период, не се вписва в рамките на официалния социалистически реализъм, властите постоянно го критикуват за формализъм. Въпреки трудните отношения с румънското комунистическо правителство, той все пак успява да направи кариера като илюстратор и оформител на книги. През 1955 му е позволено да замине за участия в изложби в Москва и Ленинград (СССР), през същата година получава Златен медал на Международното изложение във Варшава. През 1956 е предстaвен в Румънския национален павилион на Венецианското биенале.

През 1958 Корнелиу Баба е назначен за професор в Института за изящни изкуства „Николае Григореску“ в Букурещ. Участва ежегодно в изложби по целия свят. През 1964 е организирана негова персонална изложба в Брюксел, през 1970 – в Ню Йорк. От 1963 е член-кореспондент на Румънската академия на науките. Въпреки че е бил изключително известен в Румъния и в по-малка степен – в социалистическите страни от Източна Европа, художникът така и не успява да постигне подобна известност на Запад.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html