14 C
София
петък, 18 юни 2021 г.

Пет лъжи за Втората световна война

Акценти

76 години след края на Втората световна война и капитулацията на Германия на 8 май 1945 година историята все още пази огромно количество митове и откровени лъжи за най-голямото военно противопоставяне в световната история. Предлагаме ви пет мита за него, на които хората все още вярват и вероятно ще го правят до края на света.

  1. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт е знаел предварително за японското нападение над Пърл Харбър

Приносът на Франклин Рузвелт за борбата с детския паралич

Най–голямата измислица. На хората много им се иска да вярват в теория на конспирацията, според която Рузвелт е бил предупреден за предстоящата атака, но не е предприел нищо. Така е обрекъл на гибел 2, 500 американски войници. Всъщност, няма нито един документ в нито един архив, който да сочи, че това е истина. Вярно е, че след края на войната група учени развиват тезата как Рузвелт е искал Америка да се включи във войната, въпреки съпротивата на Сената и обществото като цяло. Те говорят и пишат за „моряк Z“, който е приел съобщение за идващите японски самолети. Той е предал радиограмата на своите командири, те обаче не са й обърнали внимание. Всеки запознат с материята знае, че по радиовълните се предават милион съобщения, а 999 999 от тях са просто шум.

2. Ервин Ромел, по прякор „Пустинна лисица“, е бил най-великият немски генерал за всички времена

Последният ден на пустинната лисица Ромел и нацистката пропаганда след него : Chronicle.bg

Това изобщо не е така. По време на Първата световна война Ромел служи в планински батальон. Там той придобива майсторството на „внезапната атака“. Получава и орден за храброст. След войната преподава тактика във военно училище, където е бил забелязан от Хитлер. Именно фюрерът го превръща в мит. Дава му възможност да ръководи огромната немска армия в Северна Африка, където и получава прякора си. Това става заради изненадващи маневри, стремителните атаки и нощните походи, които карали англичаните да се страхуват. Но! Ервин Ромел всъщност не е постигнал нито една значима победа в Северна Африка. Той дори не успява да стигне до Суецкия канал, каквато е била задачата му. Причината за това е, че той нищо не разбирал от логистика. За него това е бил проблем, който трябвало да решава друг. Но в условията на пустинята това е най-важното – всяка бутилка вода, всеки галон бензин, всеки снаряд, всеки резервен танк е трябвало да се доставят от Европа. Накратко, той е бил добър във воденето на бой, но пълен лаик в управлението на армията. Това се доказва и от десанта на съюзническите войски в Нормандия. Отбраната на немските позиции тогава е било поверено на…Ервин Ромел. Резултатът е известен.

3. Единственият виновник за поражението на Германия е Адолф Хитлер

Файл:Bundesarchiv Bild 183-R99057, Führerhauptquartier, Adolf Hitler mit Stab.jpg – Уикипедия

В 90 процента от книгите за Втората световна война се казва, че всички грешки на немското командване са дело на Адолф Хитлер. Хубаво е да се вини за всички лидерът на фашистите, но това просто не е вярно. Да, той започна Втората световна война, той създаде Холокоста. Но повечето неверни и глупави решения на немската армия са взети не от него, а от генералите до него. На тях им харесваше Хитлер като десен политик през 30-те години, защото възстанови армията и те получиха възможност да растат в йерархията. След войната обаче повечето се отрекоха от своя водач с думите „Хитлер ни предаде!“ Защо забравиха ентусиазма, с който изпълняваха неговите заповеди и хранеха неговата самоувереност. Тяхна е по-голямата отговорност за трагедията на Германия и цяла Европа, преживели ужаса на войната. Те са виновни и за това, че продължаваха да водят бойни действия, след като става ясно, че Германия губи войната.

4. Япония можеше да спечели войната, ако бе унищожила нефтените складове в Пърл Харбър

Премиерът на Япония не се извини за бомбардировката над Пърл Харбър - Mediapool.bg

Тази теза е много популярна сред някои американски историци. Дори и да се беше случило, това най-много да бе забавило влизането на Америка във войната, но и нейния успех. Япония е твърде далеч от Калифорния и просто няма как да докара там своята армия. Всъщност, целта на японците бе не унищожението на САЩ, а създаването в Тихия океан на зона, свободна от Америка. Това бе необходимо, за да се предпази страната от бъдеща война със САЩ. От друга страна, Щатите имаха достатъчно ресурс и средства да възстановят своите нефтени складове и така да отвърнат бързо на японския удар, който наистина бе напълно неочакван.

5. Във Втората световна война е имало повратни моменти

Преломът: Битката при Сталинград

Различните интерпретации на този чудовищен по размерите си военен конфликт, сочат множество „повратни моменти“ в него, които са обърнали хода на сраженията и са осигурили победата на съюзниците. В САЩ, например, твърдят, че това е юни 1942 година, когато в Тихия океан са потопени четири японски самолетоносача. В Русия са убедени, че войната се обръща след Сталинградската битка. Тогава Съветската армия отрязва немците и преминава в контранастъпление. Трети смятат, че ключов момент е Курската битка през юли 1943 година. Четвърти твърдо стоят зад тезата, че Германия губи войната на 6 юни 1944 след десанта на Англия и САЩ в Нормандия. В Москва не искат и да чуят за това, защото те водят битка с Германия вече три пълни години. Тоест, в тази война е имало толкова много повратни моменти, че нито един не може да бъде посочен като най-важен. Твърде опростено е да се каже, че тази или онази битка е обърнала хода на Втората световна война.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html